С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 7 юли 2017, 13:25, 10571 прочитания

"Нема правда, нема мир!"

Масовите протести, които свалиха режима на Груевски в Македония, започнаха като ярък и цветен бунт срещу мегаломанския проект "Скопие 2014"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Спасители в града

Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

Букурещ е голям и спасение дебне отвсякъде

От движение, което се противопоставя на разрушаването на исторически сгради, "Спаси Букурещ" пораства в национална партия, трета сила в румънския парламент

Новите градски революционери

От Варшава, през Букурещ до София и Скопие нов тип движения започват да преобразяват градовете. Те тръгват като съпротива срещу десетилетия на сбъркана градска политика, често са малки и неопитни, но някои порастват до реална политическа алтернатива

Белият град няма да потъне

Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, но остава последната гласовита опозиция на президента Александър Вучич в Сърбия

"Во еден миг полицијата почна да се доближува кон толпата, луѓето почнаа панично да бегаат, полицијата приведуваше демонстранти, луѓето си помагаа едени на други, ако некој не можеше да трча друг му помагаше. Мојот издавач го изгубив во толпата, околу мене беа луѓе кои не ги познавав, но имав впечаток како да ги знам цел живот, сите имавме иста цел – правда!"

Така си спомня първия ден от "Шарената революция" на Скопие македонският писател Петър Андоновски.


На 12 април 2016 г. президентът на Македония Георге Иванов обяви амнистия за 56 осъдени политици от т.нар. специализирана прокуратура. Те бяха осъдени след започналата близо година по-рано афера със серия уличаващи записи, пуснати от лидера на Социалдемократическия съюз на Македония Зоран Заев.

Сутринта на фаталния 13 април протестът, започнал под прозорците на специализираната прокуратура, се пренесе като буен поток към канцеларията на президента. Впоследствие тя бе опожарена, а прозорците на Министерството на правосъдието – потрошени. С лозунга си "Няма правда, няма мир" македонските граждани започнаха серия протести, които се оказаха най-мащабните в историята на младата македонска държава. Общественото негодувание даде простор на таените с години емоции срещу управлението на страната. Смесиха се страхът от репресии, отчаянието от икономическата безперспективност (23% безработица в началото на 2017 г.), както и гневът срещу широко разпространената корупция във властта.

Тази експлозия бе видяна от целия свят. Но началото й беше дадено далеч по-рано от... строителството на църква. "Всичко започна още през 2009 г. с решението да се построи църква на градския площад в Скопие, което пък провокира цял дебат какво да правим с публичното пространство", разказва Александър Донев, 34-годишен участник в движението "Протестирам". "Ние нямахме нищо против да се построи църква или джамия, но не и точно по средата на площада - все пак това е публично място. Група мои приятели протестираха, но бяха нападнати от предварително организирани хора - най-вероятно от управляващите ВМРО, и бяха грубо бити на площада посред бял ден. Този случай ни накара да се замислим сериозно. Оттам се започна с протестите и организираните прояви", спомня си той.



"По време на Шарената революция работих като журналистка във вестника "Свободен печат" и правих интервю с активиста Павле Богоевски. В интервюто го питах за неговия опит с полицията и заглавието на текста беше "Моята криминална кариера започна и ще завърши с Шарената революция". Интервюто го направихме в четвъртък, беше обявено в неделята около 19 часа, а той беше арестуван в 21 часа. Сякаш съм била Баба Ванга за да предвидя ареста му" – шегува се Искра

[Искра Манойловска]


Искра Манойловска, студентка по право от Скопие и участничка в редица граждански движения, също споделя, че началото на "Шарената революция" трябва да се търси 7-8 години по-рано. "През 2009 г. студентите се надигнаха срещу задължителното участие на всички македонски студенти в организация, наречена "Студентски парламент". Членството в нея струваше около 300 динара (около 10 лева - бел. авт.). Не беше много ясно за какво се дават тези пари и това на нас ни приличаше на рекет", разказва Искра. Тогава студентите се разбунтуват и задължението е премахнато. "Но това бе първата наша малка победа. Тогава аз бях на 18 и така започнах да участвам в ред други инициативи", споделя Искра.

Как боята покри страха

Продължението на тази гражданска енергия е и по-голямото движение - срещу мегаломанския проект "Скопие 2014", който засипва македонската столица със статуи и паметници в стил "македонски барок". "Те се опитваха да построят история, която не притежаваме. Самият проект трябваше да струва 80 млн евро, но досега е надхвърлил над 650 млн. евро", казва Александър Донев. Искра Манойловска добавя, че "Скопие 2014" се превръща в болна за обществото тема, защото едно решение за публичните пространства в Скопие де факто се превръща в символ на режима, който е на власт. "Докато хората в Македония гладуваха, ВМРО, без да пита никого, потроши много пари за грозни паметници", възмущава се тя.

"Имаше един ден, когато времето беше много лошо – дъжд, вятър и гръмотевици, а ние бяхме пред Сградата на Правителството. Бяхме уморени, защото протестирахме всеки ден вече седмици и месеци наред... Но все пак пазехме духа си жив и вървяхме, въпреки лошото време. Тогава внезапно чухме много, много шумен звук, като от срутване на сграда. Едно от скелетата върху правителствените сгради се бе срутило. Това за мен и моите приятели се оказа много силен момент. На следващия ден си принтирахме тениски на които пишеше "Аз бях там, когато то падна". Беше само скеле, но за нас бе цялото правителство. Когато се бориш, а шансовете не са на твоя страна, тези малки неща са знаците за които се хващаш, за да продължиш да вярваш." - припомня си активиста Александър Донев

[Александър Донев]


Десетки младежи споделят мнението на Александър и Искра, че проектът е "ужасен кич". И както те простичко казват: "Затова и го боядисахме." Акцията, която покрива с боя паметниците на Груевски, за тях е креативен начин да посочат какво е грешно и грозно и да внесат цвят в иначе бледия си град.

Българският писател Петър Денчев, който е бил наблюдател на събитията в Македония, вижда в боядисването желанието на македонците да отстояват себе си: "Това беше ценностен бунт. Беше и творчески бунт, който малко или много се опитваше да промени дневния ред на Македония. Това беше по някакъв начин и идентичностен избор", убеден е той.

Всички участвали в протестите на Шарената революция споделят обаче и за една емоция, която пряко или не е имала влияние върху тях – страхът. "По време на режима на ВМРО хората бяха много наплашени – беше ги страх да говорят", разказва Искра. За активисти като Донев този страх има и съвсем конкретно измерение: "Един французин от мисията на ООН в Скопие, с когото бяхме работили заедно, ми сподели, че телефонът ми се подслушва. Следяха ме постоянно и хора от специалните служби. Всеки ден след протестите се сменяха и нови двама започваха да ме следят. На няколко от тях дори им предлагах да дойдат с мен на по бира." И добавя, че е благодарен за подкрепата, която получава тогава от служителите от западните посолства в страната: "Американският и холандският посланик ми предложиха закрила, защото тогава имаше и заплахи срещу мен."
"Не, никога." Oтговорът на активиста Александър Донев на въпроса дали българските дипломати в Македония са предлагали закрила или подкрепа на него или на други протестиращи срещу режимът на Груевски.


Успехът на революцията

Започнала като градоустройствен протест и прераснала постепенно в нещо повече, Шарената революция в крайна сметка свали правителството на Никола Груевски. В пика на протестите през 2016 г. хората по улиците бяха около 30 хиляди.

Според писателят Петър Денчев тази форма на протест е "естествено оформила се артистична съпротива".

[Reuters]


"В първите дни се събирахме без никаква организация. Но докато времето вървеше, започнахме да създаваме структура на протеста. Щом успяхме да го удържим да остане мирен, започнахме да съставяме списък с политически искания", разказва Павле Богоевски, ЛГБТ активист и вече независим депутат в новия македонски парламент. "Структурата на протеста бе хоризонтална и без лидер – общо гласуване, в което всеки можеше да бъде изслушан. Защото Шарената революция принадлежеше на всеки."

Според Искра Манойловска в крайна сметка куражът и упорството на хората са свалили правителството на Груевски. "Ще дам всичко от себе си никога повече това (режимът на Груевски) да не се повтаря", казва тя. На въпрос какво се е променило лично за нея, тя добавя: "Моят живот си остана същият, но сега живеем в свободна република и се надявам да имаме икономически растеж."
Мнения:
Петър Денчев:
" Македонската икономика е силно нереформирана, с голямо държавно участие и фирми близки до властта. Това което мнозина казват е, че, намирането на работа е свързано с партийната принадлежност към ВМРО. Дори съм чувал разкази за семейни разриви, защото някой формално взима партийна подкрепа, за да намери работа, но дори и това е повод за скандал."
"Големият дебат всъщност е между една квази-национална консервативна култура, която прилича по-скоро на закъснял национализъм от 19 век и съвременнна либерална идеология за свободата на личностния избор"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 1 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 1731 прочитания

Германският двигател - почти на празни обороти Германският двигател - почти на празни обороти

Състоянието на най-голямата икономика в Европа е проблемно, но не и тревожно

18 окт 2019, 740 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Макро(н) заплахата за Източна Европа

Източноевропейските страни трябва да помислят кое е по-важно за тях - парите, които получават от Брюксел, или свободата да се конкурират с ниски данъци и по-либерално социално законодателство

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10