Затова и докато в Западна Европа Макрон предизвиква проевропейски оптимизъм, в източната й част той е посрещан по-скоро скептично. Прогнозираният сериозен сблъсък между западните и източните членки обаче едва ли ще се осъществи. И не само защото ЕС е организация, която трудно взема резки завои. Голяма част от идеите за промени, ако се случат, трайно ще отровят атмосферата в него, което ще влоши много повече възможността за реформи, отколкото статуквото. За това наскоро предупреди председателят на Европейската комисия Жан Клод-Юнкер по повод предложенията за спиране на европейското финансиране на страните, които не спазват принципите за върховенство на закона. Което обаче не означава, че промени няма да има. Просто източноевропейските страни трябва да се подготвят за търговия.

Какво иска Макрон

Един от централните мотиви на Макрон в неговата кампания бяха призивите да се прекратят социалният и данъчният дъмпинг от източноевропейските страни. Той не даде подробности как може да се случи това, въпреки че идеи съществуват отдавна. Например в Бялата книга за създаването на Социален стълб на ЕС Европейската комисия обсъжда възможността за въвеждане на общи правила за определяне на минималните работни заплати и пенсии. Логиката е, че това може да доведе до повишаването им в някои страни, което да възпре трудовата миграция.

Подобни предложения естествено се посрещат добре от синдикатите в Източна Европа. Проблемът е, че някой трябва да плати. Което неизбежно би довело до увеличаване на данъците и по-малко стимули за инвестиции в по-бедните страни членки.

Тази дилема е ясна не само в София или Братислава. Всъщност, когато преди месец икономическият съветник на Макрон Жан Писани-Фери беше попитан от "Капитал" как точно новото френско правителство ще се бори със социалния дъмпинг, той предпочете да говори само за командированите работници. Това е практика, при която фирма може да изпрати свои служители в друга държава, като те продължават да плащат социалните си осигуровки в родината си. Което ги прави много по-конкурентни на трудовия пазар в страни като Франция или Белгия. Режимът на за командированите работници обаче така или иначе ще бъде затегнат. Причината беше недоволството на Великобритания, тъй като именно там отиваха повечето командировани източноевропейци.

Всъщност отношението на Макрон към възможността за конкуренция от Изтока не е толкова еднозначно. В иначе безпроблемната си президентска кампания той имаше един-единствен сериозен сблъсък - с работници от завода на Whirlpool в Амиен, за който фирмата собственик беше взела решение да премести в Полша. Вместо да обещае да направи всичко възможно срещу релокацията на завода, Макрон каза, че нищо не може да спре този процес, но той като президент ще се бори работниците да получат по-добра квалификация за нова работа. С други думи конкуренцията между страните членки не е изрично отречена.

За френското правителството темата е особено важна, тъй като либерализирането на пазара на труда в страната е основна точка в икономическата му програма. Това няма как стане в страна, в която синдикатите имат навика да вдигат стачки и за най-малките промени в трудовия кодекс, ако не се покаже на французите, че поне малко от конкуренцията може да бъде намалена.

По-важното е, че дори с цялата си аура на спасителя на ЕС, който сложи край на популистката вълна, на Макрон му е трудно да придвижи по-спорните си идеи. В края на юни лидерите на страните членки се отнесоха с умерен интерес към едно от основните предизборни обещания на Макрон – да се осигури защита на европейските компании от придобиването им от чужди конкуренти. Предложението не е просто признак на типичния френски етатизъм. Докато китайски компании имат възможността да купуват технологично напредналите си европейски конкуренти, Пекин не предоставя подобна възможност на фирми от Европа. За Берлин обаче подобна мярка може да постави под риск германския достъп до китайския пазар, което уби в зародиш френската инициатива.

Преди три седмици Макрон предупреди и страните от Източна и Централна Европа да престанат да гледат на ЕС като на супермаркет, от който могат да пазаруват, без да спазват принципите и ценностите му. Това особено раздразни Полша, която се припозна в описанието. Освен заради отказа си да приема бежанци, разселени от Италия и Гърция, Варшава вече доста време е в обтегнати отношения с Брюксел и заради опитите на управляващата партия "Право и справедливост" да манипулира в своя полза полската съдебна система. Полският премиер Беата Шидло обвини новия френски президент във враждебност.

Заплахата за наказания на страни, които не спазват върховенството на закона, не идва само от Франция. Първоначално тя беше предложена от Италия по повод на отказа на източноевропейците да приемат бежанци, но след това зад нея застанаха Германия и Австрия. Така в ЕС бавно се формира коалиция от държави, които биха подкрепили такава идея. Практическото й прилагане обаче би било трудно осъществимо, тъй като изисква мнозинството от страните в ЕС да се съгласят на подобна мярка.

Новата сделка

Въпреки това взаимоотношенията в ЕС няма как да не се променят и със сигурност ще трябва да има нова голяма сделка между източните и западните членки. Параметрите й вече витаят във въздуха.

Ако се наложи орязване на бюджета на ЕС, което е неизбежно заради излизането на Великобритания, източноевропейските страни ще настояват да загубят минимум финансиране. Логиката е, че няма как западните им партньори да разширяват обхвата и амбициите на политиките на ЕС, без по-бедните страни да имат финансовата възможност да ги следват. Разменната момента обаче ще бъде приемане на все повече политики, които доскоро бяха немислими, както данъчната хармонизация или пък повишаване на социалните разходи, дори това да означава по-високо данъчно облагане.

Например за България ще бъде важно не само да се надява, че желанието на Франция и Германия за засилване на еврозоната може доведе до покана за страната да започне процеса за присъединяването към единната европейска валута. Трябва да помисли и какво да даде насреща. Дори брилянтно проведено председателство на ЕС няма да е достатъчно.