Катар няма "желание да се справи с корените на проблема" и не успява да разбере "опасностите от ситуацията". Това стана ясно след срещата между външните министри на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Бахрейн и Египет, които тази седмица се събраха в Кайро, за да обсъдят отказа на Катар да изпълни списъка с 13 условия за вдигане на ембаргото. Външният министър на Саудитска Арабия обяви възможността да бъдат предприети допълнителни стъпки срещу Доха в подходящото за това време.
Изолацията беше наложена в началото на юни, малко след посещението на Доналд Тръмп в региона. Официалната причина беше предполагаемите връзки на Катар с терористични организации и поддържане на тероризма в региона, както и в конструктивните отношения на страната с Иран, които са в разрез с тези на съседките ѝ.
Какви бяха условията и защо Катар ги отхвърли
За да отменят политическата и икономическа изолация на страната, Рияд и неговите съюзници дадоха на Доха списък с 13 условия, които държавата трябваше да изпълни до сряда. Наред с планирани парични санкции, държавите изискваха от Катар да прекрати дипломатическите си отношения с Иран, както и връзките си с терористични организации като "Ал-Каида" и (смятаното за терористична групировка от част от арабските държави) "Мюсюлманско братство". Освен това те поискаха затварянето на финансираната от правителството медийна група "Ал Джазира", както и преустановяването на военното сътрудничество с Турция. Анкара има военна база на територията на Катар и обяви, че ще подсили гарнизона си там в началото на кризата.
Преди седмици някои западни сили, в това число САЩ и Великобритания, призоваха предложените ултиматуми да бъдат "реалистични" и "приложими". Според Катар обаче предложеният списък не е отговорил на тези критерии.
Според външния министър на Катар, Шейх Мохамед бин Абдулраман Ал Тани, Доха "продължава да иска диалог" въпреки "явната агресия" срещу държавата му, пише Financial Times. По данни на изданието, Катар е готова да обсъди дадени условия, но няма да позволи външната ѝ и вътрешна политика да бъдат диктувани от други.
Позицията на Доха
По време на дискусия, организирана от английския тинк-танк Chatham House, Шейх Мохамед ал Тани заяви, че изолацията е причинена от реформите, които Катар прие след Арабската пролет и липсата на отговор от съседните държави. Тогава Доха се обяви зад страните, водещи революцията в Близкия Изток, и нееднократно заяви, че "разбира силите зад Арабската революция".
"Защо виждат Катар като такава заплаха? Смятам, че е заради различните ни възгледи за политиката и най-добрия път за общото ни бъдеще", заяви Мохамед Ал Тани по време на дискусията. Той допълни, че Катар вярва в правото на гражданите да имат отзивчиво политическо ръководство за разлика от съседките си, които обвини в "ненавист" към Катар.
По думите на Ал Тани, Доха вече е приела мерки за борба с тероризма и терористичните организации и държавата никога не е финансирала джихадистки организации в Сирия, а единствено "умерената съпротива" в конфликта.
Според изявления на Белия дом, Доналд Тръмп е разговарял по телефона с президента на Египет Абдел Фатах ал Сиси и е призовал всички страни в конфликта, който изправя един срещу друг съюзници на САЩ, да водят преговорите "конструктивно". Според Тръмп, държавите трябва да се придържат към ангажимента, който приеха в края на май, когато се обявиха против финансирането на терористични групировки и поддържането на екстремистки идеологии.
Катар няма "желание да се справи с корените на проблема" и не успява да разбере "опасностите от ситуацията". Това стана ясно след срещата между външните министри на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Бахрейн и Египет, които тази седмица се събраха в Кайро, за да обсъдят отказа на Катар да изпълни списъка с 13 условия за вдигане на ембаргото. Външният министър на Саудитска Арабия обяви възможността да бъдат предприети допълнителни стъпки срещу Доха в подходящото за това време.
1 коментар
Стигнахме до параноята в понятието "тероризъм" всеки да влага свой си смисъл. Така вече има "добър" и "лош" тероризъм. Катарският е лош, а саудитският - добър, така ли?
Фундаменталните противоречия между СА, Египет и ОАЕ няма да им позволят да предприемат каквито и да е съвместни ефективни мерки не само срещу Катар, но и изобщо. Само непознаването на отношенията между страните и сложните им битки за влияние в Африка на юг от Сахара позволяват да се рисува елейната картина на тяхното единство.
Нищо не подсказва, че алиансът СА-Египет-ОАЕ срещу Катар е траен. Интересите на СА и на тандема Египет-ОАЕ се разминават във всички ключови точки от Йемен и крайбрежието на Африканския рог до Либия. В Либия, например, СА подкрепя Правителството на националното съгласие на Сарадж, а Египет и ОАЕ залагат на ген. Хафтар в Тобрук. Саудитите работят за отслабването на позицията на генерала, затова не реагират на суданските тренировъчни лагери на терористите от „Мюсюлмански братя“ в граничните области с Египет, както и на доставката на оръжие за либийските ислямисти през Судан. Рияд използва суданската карта, за да сдържа ОАЕ и Египет в Либия.
Египет чрез египетско-угандийския месен холдинг, който е част от стратегията за продоволствена сигурност на страната, внася от Уганда говеждо месо за 11 млн. долара на месец. В момента експортът на месо от Уганда на практика е спрял и за Египет ситуацията е критична. Каква е причината? Египет прекъсна отношенията с Уганда, след като през май угандийският президент Мусевени посети Доха и подписа съгласие Катар да построи в Уганда своя военна база срещу обещани инвестиции.
Катар се стреми с всички сили да привлече Сомалия в своята орбита. Президентът Формаджо си тръгна в края на май от Доха с 6 млн. долара „за спешни нужди“ и с обещание за допълнително финансиране.
Турска компания е получила от правителството на Сомалия лиценз за сондиране за нефт на шелфа. Наскоро пък Ердоган е разпоредил през август 300 турски военни да заминат за турската база в Сомалия, чието строителство е започнало през март 2015 г. и досега е струвало на Анкара 50 млн. долара. Договорката е 3000 турски инструктури да обучават в огромната база, разположена на 400 хектара, националната армия на Сомалия.
Действителната цел на засиленото турско присъствие в района е противовес на нарасналото присъствие на Египет и ОАЕ в Африканския рог. ОАЕ усвоява крайбрежието и формира верига от опорни пунктове не само в логистичните центрове.
Антикатарските нападки от страна на властите в Джибути пък са чиста проба демонстрация на вярност към СА, заради обещаните милиардни инвестиции срещу разполагането на саудитска военна база там.
Отношенията на Джибути с ОАЕ са лоши, заради провокираните от емиратствата нападения на подконтролните им еритрейци.
Изводите са на повърхността: постепенно антикатарският патос ще изстине и ще изплуват дълбоките противоречия на СА с ОАЕ и Египет, които имат стратегически характер и никакви временни тематични алианси не са в състояние да ги скрият. При това Катар няма дълго да заема отбранителна позиция, защото има достатъчно съюзници в района, за да премине в настъпление. Атаката срещу Катар е безсмислена. Последните заявления на Държавния департамент по темата дават да се разбере, че САЩ са наясно със ситуацията и няма да насилват логиката на събитията