Признаци на живот в турската опозиция

"Маршът за справедливост" кулуминира с многохиляден митинг в Истанбул тази неделя, а арестите на заподозрени "гюленисти" продължават

"Никой не трябва да си мисли, че този марш е последния. Той е първата стъпка", заяви в речта си край Малтепе Кълъчдароглу
"Никой не трябва да си мисли, че този марш е последния. Той е първата стъпка", заяви в речта си край Малтепе Кълъчдароглу    ©  Umit Bektas
"Никой не трябва да си мисли, че този марш е последния. Той е първата стъпка", заяви в речта си край Малтепе Кълъчдароглу
"Никой не трябва да си мисли, че този марш е последния. Той е първата стъпка", заяви в речта си край Малтепе Кълъчдароглу    ©  Umit Bektas
Опонентите на Ердоган се надяват да излязат със силен общ кандидат на следващите президентски избори.

След 25 дни, някои от които - по време на мюсюлманските пости за Рамадан, когато не се консумира никаква храна и вода през деня, хиляди поддръжници на турската Републиканска народна партия (CHP) достигнаха до Истанбул. Там, под горещото лятно слънце, те се събраха на най-големия антиправителствен митинг от протестите за парка "Гези" през 2013 г. и слушаха речта на лидера на CHP Кемал Кълъчдароглу. Без политически и партийни лозунги митингът в неделя беше воден от Кълъчдароглу, който вървеше пред десетки хиляди негови привърженици, носейки бяла тениска с надпис Adalet ("справедливост" на турски).

Марш за справедливост

"Никой не трябва да си мисли, че този марш е последният. Той е първата стъпка", заяви в речта си край Малтепе Кълъчдароглу и добави, че те са извървели 450-те километра от Анкара до Истанбул "за справедливост, за правата на притиснатите от властта, за арестуваните журналисти и затворените депутати". Причината за началото на протеста беше задържането на депутата от CHP Енис Бербероглу по обвинения в антидържавна дейност. Миналата година той беше обвинен от тайните служби на страната (MIT), че е дал на опозиционния вестник "Джумхуриет" видеозапис на предполагаем трафик на оръжия към Сирия, за което беше изпратен в затвора за 25 години. Той стана първият депутат - жертва на падането на имунитета на народните представители в Турция.

С марша за справедливост Кемал Кълъчдароглу и партията му се надяват да обединят силите на всички противници на Ердоган, гласували против конституционните промени, даващи повече власт на президента на страната. Поправките в основния турски закон бяха приети след референдум в началото на тази година, но ще влязат в сила от началото на мандата на следващия турски президент през 2019 г. Опонентите на Ердоган обаче се надяват да излязат със силен общ кандидат на предстоящите избори и да потърсят подкрепата на разочарованите привърженици на неговата Партия за действие и справедливост (AKP).

Опит за организирана опозиция

Това обаче може да се окаже трудна задача, защото опозицията трябва да обедини трудно обединими фракции - от кюрдски националисти, секуларния градски елит, либералните леви движения и умерените консерватори, които все пак не харесват авторитарните тенденции на режима на Ердоган. В края на 2016 г. CHP подкрепи спорната поправка в конституцията, която отне имунитета на депутатите, за да бъдат разследвани (и впоследствие - пратени в затвора) 13 депутати от кюрдската Народна демократична партия (HDP).

Освен това досегашните опити за общи опозиционни действия срещу Ердоган не са се увеличавали с успех - на изборите през 2014 г. той успя да събере 51.8% от вота и стана държавен глава още след първия кръг на изборите. За да има някакъв шанс опозицията на изборите през 2019 г., тя трябва да излъчи достатъчно силен кандидат, който да не позволи на Ердоган да премине бариерата от 50% на първия кръг. От CHP се надяват на балотажа потенциалният общ опозиционен лидер да събере анти-Ердоган вота, катализиран по време на референдума от началото на 2017 г. Тогава 51.4% от турските избиратели - много по-малко от очакваното, гласуваха "за" промяната на конституцията в полза на президентската институция.

Референдумът беше отдавнашна цел на Ердоган, но катализаторът за провеждането му беше опитът за преврат от 15 юли миналата година. Той беше спрян само за нощ с цената на поне 248 жертви, както и над 2000 ранени, след като стотици хиляди поддръжници на AKP и лоялни военни блокираха улиците на големите градове. В края на седмицата властта в Турция ще отбележи първата годишнина от опита за преврат, който вече е обявен за национален празник и "ден на мъчениците".

В същото време турският правосъден министър Бекир Боздаг обяви, че над 50 хил. души са били пратени в затвора по обвинение във връзки с обявената от турските власти за терористична организация на Фетуллах Гюлен, обвинена за организацията на опита за преврат. Освен това други 168 хил. души са били изправени пред съда като обвиняеми, а 100 хил. държавни служители са загубили работата си, отново след обвинения за връзки с Гюлен. Последните жертви на чистката в страната са 75 университетски преподаватели и бивши съветници на Кемал Кълъчдароглу, стана ясно в понеделник.