ЕС върна погледа си към Западните Балкани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС върна погледа си към Западните Балкани

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон също присъстваха на срещата.

ЕС върна погледа си към Западните Балкани

Лидерите на съюза потвърдиха анагажимента си към страните в региона, но пожелаха реципрочност в действията

Йоанна Иванова
6453 прочитания

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон също присъстваха на срещата.

© Reuters


ЕС подкрепи идеята за изграждане на единна икономическа зона в района, но пожела по-силно застъпване за европейските ценности.

"Ангажиментът от страна на ЕС е силен и ясен, но той се основава върху заслугите. Страните кандидати трябва да покажат резултати - няма фиксирана дата, зависи от тях." Това заяви еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан на среща между представители на Европейския съюз (ЕС) и лидерите на Черна гора, Сърбия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово във връзка с присъединяването на държавите към съюза. Срещата се проведе в италианския град Триест и беше част от т.нар. Берлински процес - дипломатическа инициатива за бъдещо разширяване към Западните Балкани. На нея представителите на ЕС подкрепиха идеята за изграждане на единна икономическа зона в района, но пожелаха по-силно застъпване за европейските ценности.

Политическа нестабилност в района

Засилващото се руско влияние в района, политическата криза в Македония, както и напрежението между Косово и Сърбия застрашават интегрирането на Западните Балкани към ЕС. Според Натали Точи, директор на тинк-танка Istituto Affari Internazionali и политически съветник на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, множеството конфликтни точки са причината Западните Балкани отново да се появят на радара на лидерите на ЕС.

"Алармата звъни", коментира Точи пред Financial Times (FT). "Ако нещата на Балканите тръгнат в грешна посока, това няма да е добре за нас", допълва тя. За да затвърдят значението на района за ЕС, на срещата присъстваха Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Паоло Джентилони.

"Присъствието на лидери на съюза тук подчертава значението нa тези държави за съюза. Това е и антидот към намесата на други в района, в частност Русия", коментира пред FТ източник на висока позиция, пожелал анонимност.

"Политическата стабилност в района означава политическа стабилност за нас също. Знаем това от опит", заяви германският канцлер Ангела Меркел в Триест.

Какво предлага ЕС

По време на срещата е била договорена сделката за създаване на Договор за транспортна общност. Според заключителния документ, публикуван от домакина на срещата Италия, сделката включва седем нови проекта за свързаност с инвестиции, чиято обща стойност възлиза на над 500 млн. евро и ще осигури близо 80 хил. работни места в района до 2023 г.

На срещата представителите на ЕС за отправили предложение за създаване на единна икономическа зона за държавите в района. Същинската цел на икономическия съюз ще е да хармонизира търговските разпоредби и да премахне митническите ограничения. За да се превърне в реалност обаче, инициативата ще трябва да получи подкрепата на Косово, която за момента се обявява против създаването на подобна зона заради зависимостта си от печалби от митата.

Икономическата зона е единственото, което ЕС може да предложи на държавите от района на този им етап на развитие. В интервю пред Deutsche Welle председателят на комисията по външните работи на Европейския парламент Дейвид Макалистър заяви, че върховенство на закона, медийна свобода, засилване на демокрацията, право на политическа опозиция и религиозна толерантност са условията, които ЕС ще иска от държавите от Западните Балкани срещу членство.

Рим настоява за помощ от страните в ЕС

Преди началото на форума в Триест се е състояла среща между Ангела Меркел и Еманюел Макрон с италианския президент Паоло Джентилони, на която е бил обсъден належащият проблем с прииждащите към италианските брегове мигранти от Либия. През миналата година повече от 180 хил. мигранти са били откарани до италианския бряг, а данните за първите шест месеца на тази година сочат ръст от 14% спрямо същия период през 2016 г. За момента над 85 хил. мигранти са акостирали в Италия, а други 2200 са се удавили в Средиземно море.
ЕС подкрепи идеята за изграждане на единна икономическа зона в района, но пожела по-силно застъпване за европейските ценности.

"Ангажиментът от страна на ЕС е силен и ясен, но той се основава върху заслугите. Страните кандидати трябва да покажат резултати - няма фиксирана дата, зависи от тях." Това заяви еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан на среща между представители на Европейския съюз (ЕС) и лидерите на Черна гора, Сърбия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово във връзка с присъединяването на държавите към съюза. Срещата се проведе в италианския град Триест и беше част от т.нар. Берлински процес - дипломатическа инициатива за бъдещо разширяване към Западните Балкани. На нея представителите на ЕС подкрепиха идеята за изграждане на единна икономическа зона в района, но пожелаха по-силно застъпване за европейските ценности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-P
    D-r D

    Смях се от сърце!
    Нема що - с 500 млн Е за 6 г. за 7 държави ли чиновниците от ЕС мислят да отмъкнат тия парцаливи държави от руското и китайско влияние?!
    Та това е по милион на месец за всяка!?
    Може би с тия трохи ще построят газопровод вместо Газпром? Или ж.п. магистрала север-юг вместо СОМСО?

    Не, с тоя милион на месец ще се отхрани единствено крадливо еврозависимо политическо чиновничество. За толкова пари - толкова.

    А газ откъде, след като за ЧНГ през 2020 пресъхне Трансбалканският?

  • 2
    vaticana avatar :-P
    vaticana

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Сметките ви са точни: на Македония са обещали половината от нужните 152 млн - 70 млн. за ж.п. линия Беляковци - Крива паланка.
    Стратегическият маршрут не е изток - запад, а е север - юг. Това го откриха китайците, които наливат стотици милиони за ж.п. магистрала от пристанището Пирея (купено от китайски консорциум) към Централна Европа.
    Крива паланка - Кюстендил, егати стратегията!

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "genoveze":

    От инфраструктурни проекти се краде най-леко - справка магистралостроителя Пеевски. А пък когато са безсмислени - съвсем...

    С оная хоризонтална ж.п. линия Кр. паланка - Кюстендил през Осоговската планина стокооборотът между двете страни няма и да трепне. Виж, ако след Освобождението вместо Русе - Варна беше построена ж.п. линия Солун - Белград, историята на БГ щеше да е категорично по-различна.

    Китайците следват историческата логика на търговските пътища и наливат стотици млрд в транспортна инфраструктура там. Няма друг инвеститор с такива възможности.
    В този смисъл смятам, че обещаните 500-те млн на ЕС не са сериозно инвестиционно намерение, а са по-скоро опит за осъздаване на корумпирана и зависима политическа прослойка в района, която по команда да спира инвестиционните намерения на "другите".

    Изобщо не се мисли за развитието на Балканите, а за овладяването му чрез корумпиране на политическа прослойка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK