Турската сделка за Кипър предстои

С разочароващия провал на конференцията в Кран Монтана бе изпуснат най-добрия шанс за обединяване на разделения остров

- Турция има нужда от кипърския проблем, за да го използва за сделка с ЕС.

- Докато Кипър остава в ситуация на замразен конфликт, рисковете са много.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 4

    Поздравления за анализа.


    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 4

    И все пак нещо липсва.
    Това е обяснението на основните причини, заради които кипърските гърци и кипърските турци, както и стоящите зад тях страни-гаранти на независимостта на Кипър според Лондонския договор от 1960 г. Гърция и Турция вече десетилетия не постигат единомислие за обединение на двете части на острова.

    Малко история. Реално Кипър е разделен след турската инвазия през 1974 г., но тя е предизвикана от ръководения от военната хунта в Гърция преврат срещу правителството на архиепископ Макариос, чиято цел е присъединяване на острова към Гърция. Промяната на държавното устройство и териториалната цялост на република Кипър задължава страните-гаранти да се намесят и възстановят конституционното положение.

    Една от причините за непостигане на съгласие в преговорите между лидерите на двете кипърски общности е нежеланието на кипърските гърци да възприемат общността на кипърските турци като равнопоставен субект при обединяването на държавата, а не като етническо малцинство.

    Причината на неразбирателството на външните министри Кодзиас и Чавушоглу от миналата седмица е искането на кипърското правителство за реална отмяна на Лондонския договор за независимост на Кипър от 1960 г. Това се прави заради записания в него статут на Великобритания, Гърция и Турция като страни-гаранти, и правото им да поддържат на острова военен контингент. Анкара няма как да приеме предложението, защото този договор оправдава юридически присъствието на нейните войски на острова.

    В началото на годината лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджи напусна преговорите след като парламентът на Кипър прие решение за честване във всички кипърски училища на датата на референдума за независимост на острова от 1950 г. Това е неофициален референдум, проведен от православната църква на Кипър, който тогава още е протекторат на Великобритания. При допитването 95% от участвалите се произнасят за присъединяването на Кипър към Гърция.

    Анкара изобщо не е заинтересована от обединение на Кипър на всяка цена. Смея да твърдя, че сегашната ситуация я устройва идеално, защото разделен Кипър е още един лост за натиск към ЕС.

    Що се отнася до разклащаното морковче за възможното евентуално подновяване на преговорите за членство на Турция в ЕС, едва ли има някой, който сериозно да се вслушва в тия лакърдии. Преди десетина години в турското общество лидираше прозападна прослойка от интелектуалци и едри капиталисти, които влияеха при определянето на дневния ред в държавата. Оттогава настъпиха кардинални промени. Днешна Турция няма нищо общо с онази Турция. И нито Турция иска членство в ЕС, нито ЕС иска Турция.

    Мисля, че нашето и следващото поколение няма да видим Кипър обединен. И децата ни ще преживяват също като мен преди 30 г. културен шок, когато скитайки из стария град на Никозия, неочаквано зад ъгъла се натъкнат на барикади от чували и варели, телени мрежи и въоръжени "сини" каски на ООН, а зад тях - турски войници...

    Нередност?
  • 3
    branib avatar :-|
    branib
    • + 2

    До коментар [#2] от "D-r D":

    D-r D, благодаря за оценката /в първия ви коментар/ и още някои уточнения след втория ви коментар.
    Разбира се, че още много има какво да са каже за основните проблеми в преговорите за обединяване на Кипър и причините те да са неуспешни от първите споразумения на високо ниво от 1977 г. досега. Една сравнително кратка статия не може да бъде изчерпателна по тази десетилетна сага, препълнена от конфликти, някои аспекти съм засягала в предишни статии в “Капитал”.
    Представяйки историята обаче, вие посочвате преврата и инвацията от 1974 г. Кипърският въпрос обаче не започва тогава и това е една от основните причини за напрежението и неразбирането между двете кипърски общности. Кипърската гръцка страна настоява, че Кипърският въпрос е въпрос на инвазия и окупация, но за кипърските турци той започва в края на 1963 г. - с предложенията за конституционни промени, внесени в края на ноември от архиепископ Макариос, с “Кървавата Коледа” същата година и първите убити кипърски турци, с оттеглянето на кипърските турци в гета и анклави, с последвалото идване на острова на войските на ООН през март 1964 г., които “теглят” демаркационната “зелена линия”. Тези и други събития от 1963, 1964, 1967 г. /когато след гръцко-турски военен конфликт Турция почти нахлува на острова/ и нарастващото междуобщностно напрежение до 1974 г. са причина в голяма степен за сегашните страхове на кипърските турци и обясняват защо те настояват за политическо равенство и ротационно президентство /да си възвърнат загубените през 1963-1964 г. политически права за участие в управлението на страната/, а също и за запазване на гаранциите от Турция, вкл. и военното й присъствие.
    Разбира се, за Турция присъствието й на острова е стратегически въпрос, затова тя не приема пълното отпадане на Гаранционния договор от 1960 г., в който е регламентиран статутът на трите страни-гаранти. Евентуалните нейни отстъпки са за частично запазване на войски и правото за намеса, които са посочени в статията, както и контрапозицията на Гърция-кипърските гърци.
    Гласуваният от кипърския парламент закон за отбелязване в училищата на референдума за еносис /не за независимост, а за еносис/ бе само повод за напускането в средата на февруари на преговорите от лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ и последвалото им прекъсване за 2 месеца. Преговорният процес започна да се срутва след преговорите в Мон Пелерин миналия ноември и конференцията в Женева през януари в резултат точно на невъзможността двете общности да постигнат компромис по ключовите преговорни теми.
    Мисля, че използването от Анкара на разделения Кипър като лост за натиск в “пазарлъците” й с ЕС е посочено в статията.
    Чувалите и телените мрежи в историческата част на Никозия, улиците, които изведнъж свършват във варели, военните постове от гръцки, турски и ООН-войници от двете страни на демаркационната линия, разпадналите се къщи в буферната зона в Никозия – всичко това вече не е културен шок, d-r D, както казвате. За съжаление, след 43 години за мнозина от двете кипърски общности, и особено за младите поколения след 1974 г., това е нещо нормално…

    Нередност?
  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Оценката ми за вас и във втория коментар е също толкова висока, колкото и в първия - просто опитах да дообясня едно-друго за публиката.

    Ценя ви като автор още от Н.мл. и когато случа ваш анализ и сега - чета с удоволствие.
    Задължен съм ви за уточнението за събитията от 1963 г. Историята на Кипър я знам от гърци и основно с гърци съм я коментирал и те явно са пропускали едно-друго... Ще чета. Между другото в логиката на гръко-турските кипърски отношения отпреди преврата срещу Макариос нещо наистина ми липсваше. Какво накара двете общности изведнъж да настръхнат една срещу друга? Е, изяснихте ми. Благодаря.

    Още веднъж ви благодаря за рядкото удоволствие да чета смислен политически коментар в Капитал. Както и за това, че си дописахте материала :-)

    Нередност?
  • 5
    branib avatar :-|
    branib

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Изключително съм поласкана от оценката ви и много ви благодаря! Наистина, у нас не се знае много за случилото се преди 1974 г., а там е ключът към днешните позиции на кипърските турци. За тях 1963-а е това, което за кипърските гърци е 1974-а. И двете общности имат исторически наслоени страхове, които са различни. Темата е огромна и се надявам да продължа да дописвам статиите си :)

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал