Запълване на търговския вакуум

ЕС и Япония си стиснаха ръцете за търговското споразумение

Запълване на търговския вакуум

Споразумението за свободна търговия ЕС - Япония демонстрира заявките на Брюксел за лидерство на фона на оттеглилата се Америка на Тръмп

Марина Станева
6533 прочитания

ЕС и Япония си стиснаха ръцете за търговското споразумение

© Reuters


Брюксел и Токио очакват, че сделката ще стимулира икономическия растеж и заетостта.
Критиците обаче се оплакват от прибързани процедури, които оставят неясноти и нерешени въпроси.

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се заиграва с протекционизма и гръмко обещава "Америка на първо място", други изземват инициативата в сферата на глобалните търговски споразумения и запълват създалия се вакуум. Миналата седмица ЕС и Япония договориха сделка за свободна търговия, чиято цел е създаването на най-голямата отворена икономическа зона в света. Освен че сигнализира съпротива срещу политиката на изолационизъм на настоящата американска администрация, споразумението е ясна заявка за лидерските намерения на Брюксел на фона на оттеглящия се Вашингтон.

От вино до автомобили

ЕС и Япония прогнозират, че търговското споразумение ще стимулира икономическия растеж и заетостта. Еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом заяви, че то може да увеличи износа с 20 млрд. евро годишно и да създаде хиляди работни места в съюза. "На практика премахваме незабавно всички мита върху някои сирена като гауда и чедър и върху виното. Ще има и елиминиране на митата за други неща, които са много скъпи за купуване от Япония, но също така много скъпи за изнасяне към Япония – обувки, дрехи, кожа, дървени стоки и други", коментира Малмстрьом.

Споразумението между двете икономики, които съставляват една трета от глобалния БВП, е изпълнено със символика, пише Reuters. "Вярвам, че Япония и ЕС демонстрират нашата силна политическа воля да развеем знамето на свободната търговия срещу завоя към протекционизъм. Взаимно изгодната сделка е едно силно послание към света", посочва японският премиер Шиндзо Абе. Подобно бе и изказването на председателя на Европейския съвет Доналд Туск: "Въпреки че някои твърдят, че отново идва времето на изолационизма и на дезинтеграцията, ние показваме, че това не е така". Според Малмстрьом споразумението "изпраща много мощен сигнал, че Япония и ЕС са партньори, приятели и съюзници и че искат заедно да се изправят в защита на свободната, честната и устойчивата търговия в една среда, в която това не се взема за даденост".

Някои аспекти от преговорите все още предстои да бъдат завършени, макар че и двете страни настояват, че основните пречки са премахнати. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че не вижда основания за последващи проблеми и се надява договорката да влезе в сила в началото на 2019 г. Една важна подробност, която трябва да бъде решена, е как ще се процедира с оплакванията на бизнеса относно това как властите прилагат споразумението. Темата е чувствителна в Европа заради притеснения, че търговските сделки дават прекалено много правомощия на големите мултинационални компании. Юнкер коментира, че ЕС няма да приеме отсъждания на "частни трибунали" между бизнеса и държавите. Но критиците не са доволни и се оплакват от прибързани процедури, които оставят неясноти и нерешени въпроси. Противниците на споразуменията на Брюксел с Канада (CETA) и със САЩ (TTIP) виждат в сделката с Япония повторение на грешките, направени по време на предишните преговори.

Притесненията от евтина вносна конкуренция за европейските автомобили и за японските млечни продукти са сред най-дискутираните теми, но стимул и за двете страни са опасенията от протекционистките планове на Тръмп. Според сделката митата за голяма част от двустранната търговия, която съставлява около 40% от общата международна такава, ще бъдат постепенно свалени в период от няколко години. Митата на ЕС от до 10% върху японските автомобили ще бъдат премахнати до 7 години. Тарифите за повечето храни, изнасяни от ЕС, включително шоколад и бисквити, също ще отпаднат с времето. Митото от до 29% върху твърдите сирена като пармезан ще спадне до нула до 15 години. Квотите върху меките сирена като фета и моцарела обаче все още ще защитават японския млечен сектор. Но Япония ще спазва над 200 географски защитени имена на продукти в ЕС, като например Пармската шунка.

Губещият Вашингтон

"Сделката контрастира с политиката на Тръмп "Америка на първо място", по силата на която Вашингтон се изтегли от Транстихоокеанското партньорство (ТРР) и поиска да предоговори други споразумения двустранно", обобщава анализ на The Diplomat. Според изданието в политически аспект договорката ЕС-Япония носи позитиви на Шиндзо Абе, който настояваше за ТРР. Що се отнася до Брюксел, тя демонстрира продължаващите изгоди от членството в съюза на фона на заплахата, идваща от Brexit и от други изолационистки движения.

"В големия план на Тръмп една невъзмутимо агресивна Америка трябва да си поиска обратно полагащото й се място като център на търговската вселена, позволявайки на икономическата й доминация да диктува правилата на глобалната търговия. Както се видя обаче, останалата част от света има свои разбирания по въпроса", пише New York Times. И допълва, че основните икономики не показват склонност да приемат американските виждания. Дори напротив – сделката ЕС-Япония ще задълбочи размяната на стоки и услуги между двата пазара, като същевременно намали възможностите за компаниите от САЩ.

Според Тръмп за страната е най-добре да постига търговски споразумения, които да са ограничени до двама участници. По силата на този план САЩ ще притежават очевидното предимство, което ще им позволи да изискват по-благоприятни условия. "Те виждат двустранните договорки като начин да тормозят другите страни", казва пред New York Times Чад П. Боун, търговски експерт в Peterson Institute for International Economics.

Така търговското споразумение между ЕС и Япония подчертава два коренно различни подхода. С него Брюксел и Токио залагат на глобалната интеграция като източник на икономическо благоденствие. Докато Вашингтон говори за издигането на стена по границата с Мексико, обсъжда законността на забраната за имигранти от няколко мюсюлмански страни и планира налагането на мита върху вноса на стомана. С което рискува да изгуби влиянието си на международната сцена, и то не само в сферата на търговията.

Брюксел и Токио очакват, че сделката ще стимулира икономическия растеж и заетостта.
Критиците обаче се оплакват от прибързани процедури, които оставят неясноти и нерешени въпроси.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Тръмпо води "Дясна" политика, или поне така смятата "Десните" :-). Вече няма дясно и ляво. Има нов световен ред. Глобализмът е неизбежен. Дясното отново се връща към анархокапитализма, до изравняване на разликите. Подобно въздушните и водни течения с различна температура. Е, ще има малко бури.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход