Ердоганова Турция след опита за преврат - между авторитаризма и съпротивата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ердоганова Турция след опита за преврат - между авторитаризма и съпротивата

Една година след опита за преврат, Турция все още не може да се обедини зад една истина какво всъщност се е случило.

Ердоганова Турция след опита за преврат - между авторитаризма и съпротивата

Една година по-късно страната е разделена в търсене на истината и опасно близо до създаването на едноличен президентски режим

14566 прочитания

Една година след опита за преврат, Турция все още не може да се обедини зад една истина какво всъщност се е случило.

© Baz Ratner


Всичко започва с откъслечни слухове за неидентифицирани военни самолети, които летят твърде ниско над турската столица. Шумът от двигателите им още не е заглъхнал, когато първите танкове започват да обикалят улиците на Анкара и Истанбул.

Около 10 часа вечерта точно преди една година турските граждани излизат на улиците на Истанбул, за да защитават страната си от предполагаем опит за преврат. Призовани са от своя президент Реджеп Ердоган по местния канал на CNN, който ги приканва по лайфстрийм услуга, една от тези, които самият той от месеци ограничава, да излязат на улиците и да спрат случващото се. Насреща им обаче войници, обявили се срещу властта, използват елемента на изненадата и блокират важните връзки в Истанбул, мостовете "Фатих Султан Мехмет" и Босфора.

Превратът срещу президента Ердоган е бързо потушен, равносметката - близо 300 убити и над 2000 ранени, сградата на парламента е бомбардирана, а до сутринта вече има и обявен виновник - опозиционият духовник Фетхуллах Гюлен, който от години е в лоши отношения с Ердоган и живее в заточение в САЩ.

В извънредно положение една година

Още на петия ден след опита за военен преврат турският президент и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) обяви извънредно положение в страната. Първоначално за три месеца, Ердоган продължава да не отменя извънредното положение вече година, което увеличава президентската му власт, давайки му власт над парламента.

"Ще свърши, когато този проблем е напълно изкоренен", ясно изрази позицията си за извънредното положение Ердоган, присъствайки на едно от многобройните празненства по случай годишнината от проваления преврат.

В момента в Турция власт има един президент, една партия, един глас, който забранява публичните събирания, ограничава човешките права и заличава всякаква опозиция в една иначе демократична държава. Ердоган е назначил и комисия, която трябва да разбере как военният преврат не е спрян навреме.

Същият този опит за преврат послужи и като повод Реджеп Ердоган да обяви публично допитване по превръщането на Турция в президентска република. Референдумът от 16 април тази година получи малко над 50 процента от гласовете, което дава срок от три години на правителството да приеме промените в конституцията, превръщайки Ердоган в еднозначен лидер.

Една от най-големите промени е срещу правата на близо 20-милионното кюрдско население в Турция. Нов закон, който се очаква да бъде приет от правителството, ще глобява с 3000 евро тези, които използват думи като "Кюрдистан", "кюрдски градове" и "арменски геноцид" в парламента. Забранени ще бъдат и плакати, които критикуват властта, често използвани от опозицията.

Разединение

Но макар референдумът да премина в полза на президента, Турция остава разединена. Според поддръжниците на Ердоган тази нощ на агресия е породена от таен прозападен план за отслабване на властта, докато останалите са разкъсани между секуларни, националисти и малцинства, като например кюрдите.

"Г-н Ердоган е обожаван от половината население и мразен от другата. Каквато и политика да предприеме той, тя ще се приеме само от едната половина и ще се отрече напълно от другата", анализира пред Financial Times Сонер Кагапти от Вашингтонския институт.

Недоволството срещу президента извън страната се корени в пълното обвинение, че последователи на философията на Фетхуллах Гюлен, който от 1999 г. живее в САЩ, се прикриват във властта, сред опозицията, сред журналисти и академици.

През последната година Ердоган е предприел чистка на всички институции, включително армията и полицията.

Турският правосъден министър Бекир Боздаг обяви, че за последната година над 50 хил. души са пратени в затвора по обвинение във връзка с организацията на Фетуллах Гюлен. Други 168 хил. души са изправени пред съда, а 100 хил. чиновници губят работата си. Последните жертви на масовата чистка са 75 университетски преподаватели и бивши съветници на лидера на опозицията Кемал Кълъчдароглу.

Докато хиляди са в затвора, другите живеят в страх да не бъдат уличени като поддръжници на Гюлен. Някои от семействата на задържаните са подали обвинения в Международния съд за човешки права, а западните лидери обвиниха Ердоган във водене на крайна политика. Докато британски и германски политици търсят допълнително потвърждение за случилото се, САЩ все още отказват да екстрадират Фехтуллах Гюлен, който от своя страна напълно отрича каквото и да е отношение към случилото се.

По-рано тази седмица турският министър на правосъдието Бекир Боздаг обяви, че съюзниците на Турция са били подведени от гюленисти навън, като се противопостави на "мръсни операции за нараняване на репутацията на Турция".

А миналата неделя беше и кулминацията на протестния 450-километров марш против авторитаризма, който започна от Анкара и завърши в Истанбул. Хиляди участваха в публичното събиране и скандираха името на Кемал Кълъчдаролу, лидера на опозиционната Републиканска народна партия (РНП).

Ердоган пренебрегна протестиращите, обвинявайки ги във "влюбени в тероризма, които извървяват разстоянието заради Гюлен и РНП". Ердоган дори ги оприличи на "безсрамни двуличници", които сравняват своя марш с "мъчениците и тези, които дадоха кръвта си за демокрацията, борещи се срещу преврата".

Всичко започва с откъслечни слухове за неидентифицирани военни самолети, които летят твърде ниско над турската столица. Шумът от двигателите им още не е заглъхнал, когато първите танкове започват да обикалят улиците на Анкара и Истанбул.

Около 10 часа вечерта точно преди една година турските граждани излизат на улиците на Истанбул, за да защитават страната си от предполагаем опит за преврат. Призовани са от своя президент Реджеп Ердоган по местния канал на CNN, който ги приканва по лайфстрийм услуга, една от тези, които самият той от месеци ограничава, да излязат на улиците и да спрат случващото се. Насреща им обаче войници, обявили се срещу властта, използват елемента на изненадата и блокират важните връзки в Истанбул, мостовете "Фатих Султан Мехмет" и Босфора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Цифрите и фактите, нанизани горе са познати на всички, които имат отношение към темата. Нищо ново.
    И все пак една година е достатъчно дълъг срок, за да може да се направи що-годе анализ на случващото се в Турция, да се уловят тенденции, да се разкрият движещите сили на обществени процеси, нагласи и настроения в обществото. През тази година са изписани стотици коментари по темата.
    Тук очаквано няма нищо такова - само цифри и цитати от Financial Times, библията ви за преразказване... .

  • 2
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Неуспешният преврат доведе до кардинални промени във външната политика на Турция: рязко влоши отношенията си със САЩ и ЕС и се раздели с илюзиите, че по някакъв начин ще попадне в „семейството на европейските народи“; Турция се върна към по-привичната й роля на близкоизточна автокрация и се отдалечи от заигравките със „западните ценности“; Страната излезе от лагера на противниците на Асад и се присъедини към руско-иранския алианс в Сирия.

    Разбира се, всичко можеше да е различно, ако метежниците бяха действали по-логично, ако убийците се бяха появили в Мармарис час по-рано, ако превратаджиите бяха задържали другите от Ген.щаба и МИТ...

    „Ако“ няма. Трябва да приемаме фактите. Ердоган победи метежниците. Турция направи своя избор и ще й се наложи да живее с него.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Дълбоко съжалявам, че прочетох още веднъж съчинението на Тихомира.
    Безпомощна читалищна сказка. Интелигентната аудитория на Капитал не заслужава това. За да си оправя вкуса, ще изложа един нетипичен ракурс на процесите в Турция.

    Промяната в Турция съвсем не започва на 16 юли м.г. с потушаването на метежа. Геополитическата промяна за НАТО-вска Турция тръгва с разпадането на СССР. Когато става ясно, че Русия не е геополитически противник на Турция и не представлява заплаха за териториалната й цялост, започва постепения преход на Анкара към нов модел на обезпечаване на суверенитета на държавата. За това помага и нахлуването на САЩ и страни от НАТО в Ирак, унищожаването му и де факто обособяването на кюрдска държава в Северен Ирак, което според Анкара е директна заплаха за турската национална сигурност. Заиграването на САЩ с идеята за Велик Кюрдистан вледенява отношенията им. Световният хегемон се превръща в заплаха за съществуването на турската държава.

    Ердоган чувства, че сближаването със Запада ще отведе страната му в задънена улица и е заплаха за суверенитета ѝ и започва да води по-независима политика и да съгласува действията си в Северна Сирия с Москва. Определени прозападни сили прекъснват този процес, инспирирайки свалянето на руския самолет. Реакцията на Русия е предвидена от тях абсолютно точно: много твърда и радикална, тъй като Москва приема това като предателство от турска страна.

    Силите, които свалиха самолета, дезинформирайки турския президент за реалното положение на нещата, целят първо да прекъснат отношенията Русия – Турция, а после да изоставят Ердоган да се оправя сам с Русия и с последиците от конфликта. В Анкара не прозряха този замисъл веднага, но някъде към пролетта на 2016 година, ситуацията им се изясни и започнаха да търсят пътища за помирение. Последва публично извинение от Ердоган. Страните започнаха да възобновяват отношенията си.

    Именно тогава се случи опитът за преврат.
    Този неуспешен пуч се оказа успешен за Ердоган.
    Ако превратът се бе състоял, в Турция би започнала гражданска война, защото кюрдите са били подготвени да се вдигнат на бунт. Ако пучът беше успял, просто Турция нямаше да я има и единственият сценарий би бил кървавата история, каквато наблюдаваме в Афганистан, Сирия, Либия и Ирак.

    Съдбоносният момент сега за стабилизирането на Турция е, че страната се нуждае от нов идеологически модел, защото всички, на които се е опирала досега, вече не работят: нито кемализмът, нито западничеството, нито гюленисткият умерен ислям.

    Ердоган получи административната и политическата власт, но му липсва идеологическата власт. Предстои му да формулира новата турска национална идея. Ако успее – ще получи своята легитимност. И портретите му ще заменят тези на Ататюрк във всеки турски дом за десетилетия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.