- Германия за поредна година увеличава излишъка по текущата си сметка, който достига рекордните 8.5% от БВП на страната и дори надмина китайския
- Няма преки икономически причини Берлин да стимулира вътрешното си потребление, както искат трети страни и международни институции
- Политическият натиск може да накара страната да увеличи някои държавни разходи, но ефектите от това ще са - в най-добрия случай - смесени
Германският излишък по текущата сметка от години си има много врагове. Откакто стана ясно, че през 2016 г. той достигна до 261 млрд. евро, или 8.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и надмина китайския по абсолютна стойност, те само се увеличиха.
Според хора на критиците най-голямата европейска икономика преследва икономическа политика в стил "в ущърб на съседите" (beggar-thy-neighbour) и по този начин "разрушава търсенето и отнема работните места в други страни". Аргументът е, че германският излишък е "лош за глобалната икономика" и резултатът от него е "пълзяща дефлация, масова безработица, осуетяване на вътрешното ребалансиране на германската икономика и прекомерно разчитане на външното търсене". Всички горни цитати са от статии във водещи англосаксонски издания, от Financial Times и Economist, през Wall Street Journal и The New York Times.
В последния през няколко месеца от 2010 г. насам (годината, в която всъщност балансът по текущата сметка на страната става положителен и започва да расте), Нобеловият лауреат Пол Кругман напада икономическите решения на Германия - от консервативната фискална политика до остеритета в публичните разходи. Към този хор наскоро се включи и американският президент Доналд Тръмп, който нарече търговския баланс между неговата страна и Германия "много лош" и заплаши да наложи 35% мито върху вноса на германски автомобили. От миналата година редица институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК), също започнаха - открито или не толкова - да сочат с пръст германския излишък. Федералният резерв на САЩ стигна дотам, че дори добави Германия в списъка със страни, наблюдавани заради съмнения в "нечестни валутни практики", редом с Китай. Нищо, че Берлин всъщност си няма собствена валута, а използва еврото.
Тези лоши продуктивни германци
Повечето икономисти - критици на немския модел, обаче не смятат, че увеличаващият се излишък по текущата сметка е причинен съзнателно или с лоша умисъл, а по-скоро е продукт на няколко краткосрочни и дългосрочни фактора. Консенсус има само за първите - че 2% от германския излишък за периода 2014-2016 г. произтича от падането на цените на горивата и суровите материали на световните пазари, а евтиното (от германска гледна точка) евро допълнително стимулира износа на страната, за сметка на този на задлъжнелите и по-неконкурентоспособни страни от еврозоната. Според доклад на Международния валутен фонд от 2016 г. реалният ефективен обменен курс на Германия е подценен с 10 - 20%.
Що се отнася до дългосрочните фактори като структурни реформи, предполагаемият ефект от тях поляризира икономистите. А с това идват и различните предложения за поправки. "Големият и устойчив излишък е лош по няколко причини. Първо, може да е част от глобален проблем - ако някои страни имат такъв, това означава, че други имат еквивалентно голям дефицит и трябва да го финансират с поемането на допълнителен дълг", заяви доскорошният шеф на мисията на МВФ в Германия Ерика Детрагиаше в прощален блог пост на страницата на международната организация. Тя посъветва Германия да инвестира повече в собствената си инфраструктура за сметка на преките чуждестранни инвестиции, които Берлин прави в чужбина, да увеличи възрастта за пенсиониране, за да намали нуждата от спестявания за пенсии, и да стимулира включването на повече жени в икономиката на пълен работен ден през допълнителни социални програми.
И спестовни, и стабилни
От германския икономически институт Ifo обаче не смятат, че причината за скока в германския излишък по текущата сметка е в липсата на публични инвестиции в инфраструктура, защото те не са спадали по-драматично от тези в другите страни от Г-7 (виж графиката), а в абсолютно парично отношение са останали константно около 12-13 млрд. евро от поне седем години. Според института не са виновни и предполагаемите ограничения върху ръста на възнагражденията, които всъщност увеличават процентния си дял от БВП от 2007 г. насам. Истинският "виновник", смятат икономистите от Ifo, са спестовните, работливи и застаряващи германци.
"Вроденото" им чувство за спестовност е допълнително стимулирано от реформите на пазара на труда в началото на века, известни като реформите "Харц" (по името на тогавашния директор на Volkswagen Петер Харц) които на практика ограничават помощите за трайно безработните, както и от предпочитанието на синдикатите да отстъпят от исканията си за увеличение на заплати в името на запазване на конкурентоспособността на ключови германски сектори и (почти) пълна заетост. Резултатът е, че германските работници са склонни да жертват увеличението на заплатите си и скока в публичните разходи за сметка на сигурност на работното място и консервативност при държавните харчове.
На всичкото отгоре германските управляващи нямат същински икономически стимули да променят позициите си. Застаряващото население, поемането на внезапния бежански поток от 2015-2016 г. и публичните разходи, свързани с него, както и икономическите проблеми в еврозоната по никакъв начин не ги предразполагат да харчат повече. Потенциално забавяне на глобалната икономика заради спад в търсенето от чужбина също притеснява германците, които не искат да слизат от гребена на износната вълна, преди да им се наложи.
Въпросът с нуждата от държавни инвестиции, които могат да се превърнат в "черни дупки" за публични средства, също притеснява управляващите. Пример за това е новото международно летище в Берлин, което е обраснало от постоянни корупционни скандали и е спорно дали ще доведе икономически ползи на града. Освен това, ако Германия приоритизира инвестиции у дома, това може да удари преките инвестиции на немските компании в Източна Европа например. А за капак, ако Германия рязко увеличи вътрешното си потребление, това може да бутне нагоре лихвите в еврозоната, което ще се отрази зле на страните длъжници в нея.
Когато икономическите причини станат политически
Тези фактори карат Германия да контрира всеки опит за външен натиск. А такива не липсват. Един от последните бе преди две семици, когато на заседание на еврогрупата еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси опита да насърчи експанзивна фискална политика на еврозоната. Идеята бързо срещна яростен германски отпор и отпадна, за сметка на "консенсус", че през 2018 г. за еврозоната е подходяща неутрална фискална позиция.
ЕК има още един инструмент, с който може да притисне Германия в бъдеще - по процедурата при макроикономически дисбаланси страните с излишък над 6% трябва да предприемат мерки, за да не дестабилизират икономиката на ЕС. "Германия не може да очаква други да спазват правилата, ако тя не го прави", смята Клеменс Фуест, президент на Ifo.
В убеждаването на Германия вече се включват и САЩ. Според Клеменс Фуест Германия може да бъде притисната и от Вашингтон, и от европейските си партньори да намали излишъка си, за да докаже, че прилага на практика това, което проповядва - отворените пазари, от които се облагодетелства собствената ѝ икономика. Други реформи, които се предлагат от икономисти като Марсел Фрацшер, професор по макроикономика и финанси в университета "Хумболт", Берлин, са дерегулация в областта на услугите и подобряване на конкурентоспособността в сектори като възобновяемите енергоизточници и промяна на данъчната система по такъв начин, че да се поощрят частните инвестиции у дома. Всичко това може да има известен ефект, но всъщност колкото и да се оплаква Доналд Тръмп, светът няма да спре да купува мерцедеси и беемвета.
- Германия за поредна година увеличава излишъка по текущата си сметка, който достига рекордните 8.5% от БВП на страната и дори надмина китайския
- Няма преки икономически причини Берлин да стимулира вътрешното си потребление, както искат трети страни и международни институции
- Политическият натиск може да накара страната да увеличи някои държавни разходи, но ефектите от това ще са - в най-добрия случай - смесени
Германският излишък по текущата сметка от години си има много врагове. Откакто стана ясно, че през 2016 г. той достигна до 261 млрд. евро, или 8.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и надмина китайския по абсолютна стойност, те само се увеличиха.
14 коментара
Германия пречела на другите - до подобни глупави изводи човек стига, когато не гледа на икономиката като на субекти, които си разменят стоки и услуги, а като на държави и централни банки, които водят война за търовски баланси и валутни курсове.
Гърция + Германия (ГърГер) правят идеалната държава . Едните работят и спестяват , другите неработят и харчат :-)
Ако стоките, произведени в Германия са по-добри от тези произведени другаде, то вдигането на вътрешното потребление ще доведе до по-голямо търсене на немски стоки в Германия. Дори, вселедствие на това, цената на тези стоки леко да се повиши, то ефектът върху излишъка ще е много ограничен. Немските стоки и сега са скъпи, а и производството е доста автоматизирано - капацитетът лесно се вдига. Това с инвестициите в инфраструктурата пък съвсем не е ясно как ще се отрази. Освен ако надеждата не е това да вдигне корупцията в Германия и така да срине икономиката.
Самоопределям се като лаик в икономическата област, но това което е описано, може да се обобщи така: Европа има проблем- немците богатеят, щото са пестеливи, работливи и консервативни (във финансово отношение), а повечето от останилите задлъжняват, защото са обратно на немците, мързеливи, либералисти..... и т.н. И какво е решението според светилата икиномисти, цитирани в статията и подкрепяни от евро политиците? : Не е другите да опитат да богатеят, като се съревновават, а немците ако обичат, да бъдат така добри да обеднеят, за сметка на останилите, които да забогатеят.Като изключим, че това е класически случай на използвания институт на неоснователно обогатяване, познат на гражданското право, то е малоумно и идиотско и не знам още какво....
Ами Германия да инвестрират в армия и отбрана тогава? Сега е времето да се засилят военно и европа да не разчита само на САЩ ... В сирия се вижда-ЕВРОПА Си пее за бержанците, ама като не е нейна армия там - дреме им за бежанците на Америка, Русия, Турция - даже за изнудване го ползват!
До коментар [#4] от " Ivanov ": На 100% съгласен! Вместо италианци и французи да повишат производителността се, се очаква немците да намалят тяхната производителност!
Да почнат да купуват масово инвестиционни стоки, особено роботи за производство. Така хем ще увеличат вноса, хем ще засилят конкруентоспособността на икономиката си.
Само аз ли не разбирам как по стабилна Германия ''пречи'' на пазарите. А що се отнася до това как да си намалят излишъка, то решението е просто свалят си данъците. Дали ще плачат съседите за данъчен дъмпинг ми е много интересно. Кой е Джон Голт?
До коментар [#8] от "martintonev":
Разбирам объркването ти. Те половината икономисти вкарват в един разговор бюджетен излишък с търговски излишък. Което е абсолютна глупост.
Намаляването на данъците няма как да се отрази на търговския излишък. Даже може да го увеличи. Като гледам вината се хвърля върху частните потребители, че "не купуват".
Ако купуването на инвестиционни стоки стане държавна политика, ще им го върнат тъпкано на критиците.
[quote#8:"martintonev"]Само аз ли не разбирам как по стабилна Германия ''пречи'' на пазарите.[/quote]
Пречи така: по принцип една държава ако много изнася, а малко внася, с времето валутата й поскъпва. Например швейцарския франк. Това прави стоките й по-скъпи, хората почват да ги търсят по-малко, и балансът се възстановява.
С Германия проблемът е, че тя няма собствена валута. Вярно, има тласък над еврото да поскъпва заради германския износ, но пък има и тласък да поевтинява заради проблемите на Гърция, Италия, Испания... еврото е със сравнително стабилен курс последните няколко години. Така че Германия се възползва и изнася все повече, на конкурентни цени, понеже няма валута която да поскъпне и да отслаби конкурентните й позиции на световните пазари.