В последния през няколко месеца от 2010 г. насам (годината, в която всъщност балансът по текущата сметка на страната става положителен и започва да расте), Нобеловият лауреат Пол Кругман напада икономическите решения на Германия - от консервативната фискална политика до остеритета в публичните разходи. Към този хор наскоро се включи и американският президент Доналд Тръмп, който нарече търговския баланс между неговата страна и Германия "много лош" и заплаши да наложи 35% мито върху вноса на германски автомобили. От миналата година редица институции, сред които Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК), също започнаха - открито или не толкова - да сочат с пръст германския излишък. Федералният резерв на САЩ стигна дотам, че дори добави Германия в списъка със страни, наблюдавани заради съмнения в "нечестни валутни практики", редом с Китай. Нищо, че Берлин всъщност си няма собствена валута, а използва еврото.

Тези лоши продуктивни германци

Повечето икономисти - критици на немския модел, обаче не смятат, че увеличаващият се излишък по текущата сметка е причинен съзнателно или с лоша умисъл, а по-скоро е продукт на няколко краткосрочни и дългосрочни фактора. Консенсус има само за първите - че 2% от германския излишък за периода 2014-2016 г. произтича от падането на цените на горивата и суровите материали на световните пазари, а евтиното (от германска гледна точка) евро допълнително стимулира износа на страната, за сметка на този на задлъжнелите и по-неконкурентоспособни страни от еврозоната. Според доклад на Международния валутен фонд от 2016 г. реалният ефективен обменен курс на Германия е подценен с 10 - 20%.

Що се отнася до дългосрочните фактори като структурни реформи, предполагаемият ефект от тях поляризира икономистите. А с това идват и различните предложения за поправки. "Големият и устойчив излишък е лош по няколко причини. Първо, може да е част от глобален проблем - ако някои страни имат такъв, това означава, че други имат еквивалентно голям дефицит и трябва да го финансират с поемането на допълнителен дълг", заяви доскорошният шеф на мисията на МВФ в Германия Ерика Детрагиаше в прощален блог пост на страницата на международната организация. Тя посъветва Германия да инвестира повече в собствената си инфраструктура за сметка на преките чуждестранни инвестиции, които Берлин прави в чужбина, да увеличи възрастта за пенсиониране, за да намали нуждата от спестявания за пенсии, и да стимулира включването на повече жени в икономиката на пълен работен ден през допълнителни социални програми.

И спестовни, и стабилни

От германския икономически институт Ifo обаче не смятат, че причината за скока в германския излишък по текущата сметка е в липсата на публични инвестиции в инфраструктура, защото те не са спадали по-драматично от тези в другите страни от Г-7 (виж графиката), а в абсолютно парично отношение са останали константно около 12-13 млрд. евро от поне седем години. Според института не са виновни и предполагаемите ограничения върху ръста на възнагражденията, които всъщност увеличават процентния си дял от БВП от 2007 г. насам. Истинският "виновник", смятат икономистите от Ifo, са спестовните, работливи и застаряващи германци.

"Вроденото" им чувство за спестовност е допълнително стимулирано от реформите на пазара на труда в началото на века, известни като реформите "Харц" (по името на тогавашния директор на Volkswagen Петер Харц) които на практика ограничават помощите за трайно безработните, както и от предпочитанието на синдикатите да отстъпят от исканията си за увеличение на заплати в името на запазване на конкурентоспособността на ключови германски сектори и (почти) пълна заетост. Резултатът е, че германските работници са склонни да жертват увеличението на заплатите си и скока в публичните разходи за сметка на сигурност на работното място и консервативност при държавните харчове.

На всичкото отгоре германските управляващи нямат същински икономически стимули да променят позициите си. Застаряващото население, поемането на внезапния бежански поток от 2015-2016 г. и публичните разходи, свързани с него, както и икономическите проблеми в еврозоната по никакъв начин не ги предразполагат да харчат повече. Потенциално забавяне на глобалната икономика заради спад в търсенето от чужбина също притеснява германците, които не искат да слизат от гребена на износната вълна, преди да им се наложи.

Въпросът с нуждата от държавни инвестиции, които могат да се превърнат в "черни дупки" за публични средства, също притеснява управляващите. Пример за това е новото международно летище в Берлин, което е обраснало от постоянни корупционни скандали и е спорно дали ще доведе икономически ползи на града. Освен това, ако Германия приоритизира инвестиции у дома, това може да удари преките инвестиции на немските компании в Източна Европа например. А за капак, ако Германия рязко увеличи вътрешното си потребление, това може да бутне нагоре лихвите в еврозоната, което ще се отрази зле на страните длъжници в нея.

Когато икономическите причини станат политически

Тези фактори карат Германия да контрира всеки опит за външен натиск. А такива не липсват. Един от последните бе преди две семици, когато на заседание на еврогрупата еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси опита да насърчи експанзивна фискална политика на еврозоната. Идеята бързо срещна яростен германски отпор и отпадна, за сметка на "консенсус", че през 2018 г. за еврозоната е подходяща неутрална фискална позиция.

ЕК има още един инструмент, с който може да притисне Германия в бъдеще - по процедурата при макроикономически дисбаланси страните с излишък над 6% трябва да предприемат мерки, за да не дестабилизират икономиката на ЕС. "Германия не може да очаква други да спазват правилата, ако тя не го прави", смята Клеменс Фуест, президент на Ifo.

В убеждаването на Германия вече се включват и САЩ. Според Клеменс Фуест Германия може да бъде притисната и от Вашингтон, и от европейските си партньори да намали излишъка си, за да докаже, че прилага на практика това, което проповядва - отворените пазари, от които се облагодетелства собствената ѝ икономика. Други реформи, които се предлагат от икономисти като Марсел Фрацшер, професор по макроикономика и финанси в университета "Хумболт", Берлин, са дерегулация в областта на услугите и подобряване на конкурентоспособността в сектори като възобновяемите енергоизточници и промяна на данъчната система по такъв начин, че да се поощрят частните инвестиции у дома. Всичко това може да има известен ефект, но всъщност колкото и да се оплаква Доналд Тръмп, светът няма да спре да купува мерцедеси и беемвета.