Какъв би бил ефектът от законопроекта

Предвиждат се затягане на санкциите срещу Москва, които Вашингтон въведе след анексирането на украинския полуостров Крим през март 2014 г. Отчасти засилването на режима идва и след обвиненията срещу Русия за вмешателство в американските президентски избори миналата година.

Новия проектозакон също така включва мерки срещу Иран и Северна Корея и ще бъде гласуван във вторник в Камарата на представителите. Според лидерите на двете партии законопроектът почти със сигурност ще мине с мнозинство и на гласуването в Сената. Ако Тръмп реши да наложи вето, ще постави под съмнение управлението си в момент, в който все повече очи гледат към Белия дом заради течащите разследвания срещу него и близкото му обкръжение. Дори това да се случи, представители на Конгреса предвиждат, че ще съберат мнозинство, което да отхвърли евентуалното вето на президента.

"Имайки предвид многото нарушения на Русия и неспособността на президента Тръмп да се справи с тях, законопроект като този е крайно необходим", коментира лидерът на демократическото малцинството в Сената Чък Шумър в писмено изявление.

Ако законопроектът наистина бъде приет, санкции могат да бъдат наложени на компании като OMV, Shell, Uniper, Wintershall и Engie, които работят с "Газпром" по изграждането на втория газопровод между Русия и Германия - "Северен поток 2".

Реакцията на Европа

Лидерите на ЕС не закъсняха с реакцията си относно новото законодателство и призоваха Вашингтон да координира политиката си с останалите членки на Г-7. В изявление говорител на Европейската комисия (ЕК) предупреди за "неумишлени последствия" както за единството в групата на седемте, така и за икономическите и енергийни интереси на ЕС, визирайки изграждането на "Северен поток 2".

"Както вече нееднократно сме заявявали, съществено важно е всички потенциални мерки да бъдат координирани", се казва още в изявлението.

По-рано този месец външните министри на Германия и Австрия разкритикуваха плана на САЩ за одобряване на законопроекта. Петролният бизнес също изяви недоволството си.

"Не можем да приемем заплахата от нелегални извънтериториални санкции срещу европейски компании, участващи в изграждането на европейския енергиен запас", се казва в общо писмено изявление на външните министри Зигмар Габриел и Кристиан Керн.

"Сегашната администрация остава непоколебима в намерението си да налага санкциите по адрес на Русия", заяви в интервю пред "Капитал" миналата седмица Мери Уорлик, зам.-помощник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси. Според Уорлик Вашингтон не смята, че проектът "Северен поток 2" ще допринесе за енергийната сигурност на Европа, а точно обратното.

Миналата седмица пред "Капитал" Уорлик класифицира проекта като "инициатива на Русия". Според нея изграждането на втория газопровод ще концентрира 75% от износа на руски газ за Европа през един-единствен коридор, което обединява "Северен поток" 1 и 2, с капацитет от 55 млрд. куб. метра всеки.

Посланикът по енергийни въпроси също така коментира, че завършването на проекта ще окаже голямо влияние на редица държави по отношение на приходите от транзитни такси от сегашния газопровод. Според нея някои от най-потърпевшите държави от "Северен поток 2" ще бъдат Украйна, Словакия и България.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е потвърдил недоволството на Москва от законопроекта, като е изпратил текстово съобщение в отговор на запитване на CNN.