С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 26 юли 2017, 14:47, 7441 прочитания

САЩ се приближиха към налагането на нови санкции срещу Русия

Европейските лидери се разтревожиха заради икономическите и енергийните интереси на съюза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Със смазващо мнозинство от 419 на 3 гласа Камарата на представителите на САЩ прие нов закон, който налага по-големи санкции срещу Русия с цел да я накаже за намесата й в президентските избори. Настоящите ограничения бяха приети от предишния президент Барак Обама през 2014 г. заради анексирането на Крим. Според новото законодателство Белият дом ще има правото да разшири обхвата на съществуващите санкции върху компании, инвестиращи в енергийни проекти с руско участие.

Освен Русия санкциите засягат Иран по обвинения в подпомагане на тероризма и Северна Корея заради изстрелването на ракети. Миналия месец Сенатът одобри закон за санкции срещу Иран и Русия, но той беше върнат за преразглеждане, за да се включи и Северна Корея.


"Големият брой заплахи за нашата сигурност от страна на Иран, Русия и Северна Корея не трябва да се подценява. Тези лоши играчи се опитват да подкопаят САЩ и да нарушат стабилността в света", заяви председателят на Камарата на представителите Пол Райън. Той добави, че законът, който беше приет и от двете партии, "затяга колана на най-опасните противници на американската безопасност".

Преди законът да е готов за подпис от президента, трябва да се гласува от Сената, което не ясно дали ще се случи преди август. Двупартийното съгласие за налагането на по-големи санкции обаче представлява рядък феномен в американската политика, тъй като в последните месеци Сенатът е разкъсван от скандали, защото републиканците се опитват да приемат законопроект за отмяна на Obamacare без съгласието на демократите.

Какво ще направи Тръмп



Все още не е ясно и дали Тръмп ще подпише закона, тъй като той значително ограничава правомощията му. Текстът засяга пряко президента, докато той се опитва да води диалог с руския си колега Владимир Путин. От администрацията на американския държавен глава разкриват своите притеснения относно възможностите на Тръмп да води адекватно външна политика, ако всеки път трябва да обсъжда решенията си с Конгреса.

Доналд Тръмп-младши е замесен в скандал с руско участие, който в момента се разследва. Ако президентът Тръмп наложи вето на закона, това само ще затвърди опасенията за задкулисни игри между семейството му и Москва.

От своя страна държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън наблегна на нуждата от "конструктивен диалог" с Русия. Той подчерта, че макар Москва да заслужава наказание за намесата си в американските избори, Тръмп трябва да притежава "гъвкавост да променя санкциите спрямо вечно еволюиращата дипломатическа среда".

Реакция на ЕС

При влизане в сила на закона компании като OMV, Shell, Uniper, Wintershall и Engie, които работят с "Газпром" по изграждането на газопровода между Русия и Германия "Северен поток 2", ще са част от санкционираните. Икономическите и енергийните интереси на ЕС около строежа на тръбопровода разтревожиха европейските лидери, които призоваха Вашингтон да координира политиката си с останалите членки на Г-7.

Европа е зависима от руския газ, а санкциите може да повлияят на инвестициите по новата газ линия, от която Германия ще спечели най-много. В интервю за "Капитал" Мери Уорлик, зам. помощник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси, заяви, че "Северен поток 2" няма да допринесе за енергийната сигурност на Европа. Завършването на проекта ще означава концентрация на 75% от износа на руски газ за Европа през един коридор, оказвайки влияние на редица държави по отношение на приходите от транзитни такси от сегашния газопровод - "Северен поток 1", смята тя, откроявайки Украйна, Словакия и България като едни от най-потърпевшите държави.

До дни се очаква лидерите на ЕС да обсъдят своя отговор на закона.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Президентът комик в Украйна взема цялата власт Президентът комик в Украйна взема цялата власт

Партията на Володимир Зеленски най-вероятно ще спечели мнозинство в парламента

22 юли 2019, 80 прочитания

За виновен се призна и началникът в Credit Suisse на българката от мозамбикската измама За виновен се призна и началникът в Credit Suisse на българката от мозамбикската измама

Андрю Пиърс може да получи до 20 години затвор.

22 юли 2019, 397 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Недостиг на служители вдига заплатите в Централна Европа

Вероятно приключва епохата на евтин труд, но не се вижда алтернативен модел

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото