С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 28 юли 2017, 18:49, 14293 прочитания

Новите приятели от запад

Договорът за добросъседство между София и Скопие е първата стъпка към изваждането на Македония от тежката международна изолация и връщането й на пътя към НАТО и ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сериозната амбиция на премиера Зоран Заев да промени посоката на Македония предстои да бъде подложена на сериозни изпитания в следващите месеци.
Обещанието за изваждане на Македония от тежката международна изолация беше подкрепено с действия от новото правителство в Скопие още в първите му седмици. Ненавършил и месец на премиерския пост, Зоран Заев вече беше направил визити в Брюксел и в София през юни. Докато първата дестинация бе заявка за търсената посока на Македония към ЕС и НАТО, то втората бе доказателство, че за Скопие този път неизбежно минава през изглаждане на сложните отношения със съседите.

И ако спорът за името с Гърция продължава да изглежда безнадеждно заплетен, то размразяването със София е факт и идва под формата на подписване в началото на август на Договора за добросъседство, който виси между двете държави повече от десетилетие. Фактът, че Заев успява да устои на истеричния вътрешен натиск срещу споразумението, е първият му сериозен тест като премиер.


На нож срещу добросъседството

Още след завръщането от София обръщенията към Заев у дома преминаха от "българофил" към "предател". По повод идеята за съвместно честване на празници академик Митко Манджуков дори заяви по македонската телевизия, че "Илинден е сърцето на македонската държава". Под лозунга, че "да празнуваме заедно Илинден означава, че нямаме държава", се включи и бившият директор на македонския национален архив - Филип Петровски, който е и член на ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Никола Груевски. Според агенция "Фокус" всички роднини на Петровски притежават български паспорти. Което не му попречи да заяви в национален ефир наскоро, че "в определени исторически моменти София е била най-големият македонски град".

Според проф. Кешиф Бахиу, преподавател по политология в Университета в Тетово, на хора като акад. Манджуков просто не трябва да се обръща внимание. Той е "една скандална личност", чиито тези "не са научно подкрепени, а се изказва според политиката на деня – спрямо това кои са му по-близки", посочва проф. Бахиу пред "Капитал".



Сред разумните гласове, според които в общата история няма нищо страшно, е и проф. Денко Малески, първият външен министър на Македония. "Ние трябва да празнуваме общата история и едновременно с това България да приеме съвременната реалност – а тя е, че македонският език и нация си съществуват. И македонците са близък и специален народ", казва проф. Малески пред "Капитал".

Втората опорна точка на критиците е, че България не признава македонския език и нация. Нищо, че тя е първата държава, признала през 1992 г. Република Македония. Третата линия на атаки е обвързана с член 49 от македонската конституция, който задължава държавата да се грижи за македонските граждани в съседните страни. Точно по нея бившият външен министър от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски твърди, че се предвиждат "много повече права за Република България като страна в този договор и много повече ограничения, рестрикции и задължения за Република Македония".

Скопие и София остават единствените столици в Европа без директна железопътна връзка. Договорът, който предстои да се подпише на 2 август между Бойко Борисов и Зоран Заев (на снимката) най-вероятно ще бъде придружен и с меморандум за построяване на ЖП връзка до 2027 г., както и за създаване на газова връзка.

[Reuters]
Кой се страхува от договора

Според проф. Бахиу основната причина за съпротивата срещу договора е желанието да се попречи на македонската евроинтеграция. "Тези, които не мислят добро на нашата държава, ще издигнат какви ли не тези. Заинтересувани от това са основно Москва и Белград, които желаят да навредят във взаимоотношенията между България, Македония и Албания – все народи, които се стремят към Запада", отбелязва преподавателят от Университета в Тетово.

Македонският журналист Борян Йовановски е категоричен, че всички либерални структури в обществото подкрепят напълно договора с България. "Той е големият шанс за Македония да реанимира анестезирания си път към ЕС и НАТО, както и да влезе в процес на самоотърсване от националистическите митове, разяждащи македонската национална тъкан", посочва той пред "Капитал".

В социологическо проучване на Македонския център за международно сътрудничество и местната "ТВ Телма", направен в началото на юли, близо 80% от анкетираните заявяват, че подписването на договора с България е от изключителна важност. Близо 30% от запитаните отговарят, че основният проблем между двете страни са тяснопартийните интереси, а сходен процент виждат корена на противоречията в различните тълкувания на историята. Както обобщава пред "Капитал" филологът Васко Цветковски, най-силна подкрепа за договора и европейската интеграция на Македония има основно сред младите хора, докато старото поколение е "все още прекалено повлияно от югопропагандата."

Според Йовановски атаката към договора за добросъседство следва манталитета от времената на УДБА (Управление за държавна сигурност, бившата югославска тайна разузнавателна служба и тайна полиция - бел. ред.), "която още от 80-те години, а и дори преди това бе активна в създаването на предразсъдъци и стереотипи към съседна България". И в момента този манталитет още е налице в някои кръгове в Македония.

Друга линия на съпротивата са представителите на режима на Груевски, които очевидно използват всякакви средства да спасят ръководството на ВМРО-ДПМНЕ от повдигнатите обвинения след разкритията от т.нар. бомби, повдигнали завесата за пленяването на държавата от партията. Както отбелязва Йовановски, ВМРО-ДПМНЕ не функционира като политическа партия, а като "мощна групировка, която трябва да защитава своите криминогенни структури" и за които кресливият национализъм е само прикритие за престъпленията им. За тези хора договорът и отварянето към ЕС и НАТО са сериозна заплаха и "те няма да подбират средства, за да се отбраняват".

Добрата новина е, както отбелязва пред "Капитал" главният редактор на онлайн медията "Татковина" Мирослав Ризински, че "в крайна сметка със или без ВМРО-ДПМНЕ този договор ще бъде приет". И след години на буксуване София и Скопие най-после могат да направят крачка напред.
Точки на пречупване

След като дълго време беше обект на какви ли не коментари, в четвъртък проектът на договора за добросъседство между България и Македония беше публично оповестен. Ето кои са основните точки, предизвикващи напрежение:

- чл. 8, който постановява, че "двете страни ще организират по съвместна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности". Това всъщност е голямото ново нещо в договора в сравнение с декларацията от 1999 г., подписана от тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски. Ще бъде създадена и експертна комисия на паритетен принцип, която да помогне за тълкуването на общата история.

- чл. 11, ал. 5, в който "Македония потвърждава, че нищо от нейната конституция" не може да се ползва като повод "за намеса във вътрешните работи на България спрямо лица, които не са граждани на Република Македония". Това на практика затваря вратата за претенции за македонско малцинство в България.

- чл. 14 постановява, че договорът ще бъде подписан на официалните езици – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Епидемията от коронавирус навлиза в нова фаза, случаите извън Китай растат 1 Епидемията от коронавирус навлиза в нова фаза, случаите извън Китай растат

Южна Корея, Италия и Иран са под тревога, Венеция прекрати традиционния си карнавал

23 фев 2020, 4808 прочитания

Битката за лидерското място в ЕБВР Битката за лидерското място в ЕБВР

Мандатът на настоящия председател – британецът Сума Чакрабарти, е към края си, а претендентите за позицията са няколко

23 фев 2020, 1105 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Потреблението и инвестициите осигуриха 2.6% растеж на американската икономика

БВП на САЩ се увеличи с 2.6% през второто тримесечие, надминавайки, макар и с малко, част от предварителните прогнози

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10