Една добра година за Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една добра година за Европа

Водещият двигател на подобрението в европейската икономика е потреблението на домакинствата.

Една добра година за Европа

Краят на полугодието поведе със себе си рекорден за последните 6 години ръст в еврозоната от 2.1%

6285 прочитания

Водещият двигател на подобрението в европейската икономика е потреблението на домакинствата.

© Reuters


Темата накратко

- През последните месеци европейската икономика отбеляза поредица от рекорди - от потребителските настроения до производството и безработицата.

- Положителните тенденции бележат дългоочакваното възстановяване, но в дългосрочен план има още много предизвикателства.

- Устойчивият ръст иска решение на въпросите с демографията, производителността на труда и стагниращите инвестиции.
Автор: Капитал
"Загубата на антиевропейските партии на изборите в Холандия и Франция предостави допълнителен тласък на доверието в икономиката."

Жолт Дарвас, старши експерт в института за икономически изследвания Bruegel

Северна Унгария е дом на 1.2 млн. души. Регионът може да се похвали с Национален парк "Огтелек", токайския винен регион, замъкът Диошдьор и най-бързо падащата безработица в страната - разликата е 6.3 пункта за последното десетилетие. Тенденцията е впечатляваща, но не е характерна само за Унгария. Краят на първото шестмесечие на тази година поведе със себе си рекорден за последните шест години ръст в еврозоната от 2.1%, индексът на ifo института за бизнес климата в Германия удря нов рекорд за трети пореден месец, темпото на наемане на персонал във Франция е най-високото от 2000 г. насам, а в Испания безработицата спадна с цели 2.5 процентни пункта през последните 12 месеца. Според данните за 2016 г. за пръв път от 2007 г. всички 28 страни в съюза растат едновременно. Европа, с две думи, изглежда във възход.

Част от обяснението идва от естествената фаза на икономическия цикъл – оживление след рецесията. Би било обаче грешка да се смята, че това е единственият определящ фактор. Възстановяването става все по-самостоятелно, счита Citi Group в последния си доклад, а Европейската комисия отбелязва положителните нагласи на домакинствата и бизнеса, относително слабото евро, макроикономическите политики и подобрението в световната търговия, които се превърнаха в опората на икономическото завръщане на Стария континент.

Хората вярват, а политиците дават

Водещият двигател на подобрението в европейската икономика е потреблението на домакинствата. През първото тримесечие на годината производството на стоки и услуги в еврозоната нараства с 1.9% спрямо същия период на 2016 г. Половината от това повишение идва от разходите на населението, като тенденцията е характерна и за предходните периоди (виж графиката).

Подобрението в благосъстоянието на хората е резултат от растящата заетост в Европа, която достигна предкризисните си нива, и рекордно ниската за последните осем години безработица от 7.7% през юни в ЕС. Германският барометър за заетост например достига най-високото си ниво от началото на проучването преди 15 години - 112.1 пункта през юли, а броят на безработните в съюза пада с почти 2.2 млн. души между юли 2016 и юни 2017 г. по данни на Евростат.

"Потреблението се движи основно от заетостта и откриването на работни места, но и от икономическите настроения", посочва Жолт Дарвас от института за икономически изследвания Bruegel. Той смята, че политиката е помогнала на икономиката. "Загубата на антиевропейските партии на изборите в Холандия и Франция предостави допълнителен тласък на доверието в икономиката." Силната увереност на бизнес средата и потребителите разкриват и "меки" показатели като Индикатора за икономически сентимент на ЕК и Индекса на мениджърските покупки (Purchasing Managers’ Index) на IHS Markit, като и двата достигат до шестгодишни рекордни стойности през юли.

Политиците в ЕС също са се справили добре. От една страна, стоят магическите думи "структурни реформи", отбелязва Дарвас. Като добър пример от МВФ посочват реструктурирането на банковия сектор в Испания, което разреши алокирането на кредит към по-продуктивни фирми, а оттам повиши производителността на страната. От друга страна, растежът се "финансира" и от разхлабената фискална политика. "През последните две-три години фискалната консолидация намаля в много европейски държави. Докато преди фокусът бе върху баланс в бюджета, сега, изглежда, по-малко консолидация помага за растежа", коментира анализаторът от Bruegel. Румъния например си позволи да "издуе" бюджетния си дефицит до максимално позволените 3% от БВП, което стимулира и високия й растеж. Австрийската данъчна реформа от 2016 г. пък отвори вратите за повишение в частното потребление и инвестициите в оборудване, посочва ЕК в пролетната си прогноза.

Друг фактор е относително слабото евро, което стимулира европейската търговия, правейки стоките по-конкурентни на пазари извън съюза, в комбинация с ускорението в световната търговия.

Няколко редовни кризи

Облаците към момента са разсеяни, но не са изчезнали. В краткосрочен план растеж около 2% е възможен, но в дългосрочен план очакванията сочат към забавяне. Най-голямата неизвестна към момента е Италия. Съставките в нестабилния икономически коктейл на четвъртата по големина европейска икономика са слабият ръст, липсата на производителност и високият публичен дълг. Италия държи второто място за най-висок държавен дълг в ЕС с ниво от 132.6% от БВП към края на 2016 г. Уязвимото положение на страната я ограничава в пространството за маневриране при шокове, посочва МВФ. Друг повод за притеснение може да стане Европейската централна банка - тя най-вероятно ще прекъсне тенденцията в монетарната си политика и ще вдигне лихвите. Вдигането всъщност отразява възстановяването и въпросът вече не е "дали", а "кога" (Citi например прогнозират едва септември догодина). За страни като Италия обаче - с висок дълг, нестабилна политическа обстановка и слаб растеж, остава рискът от изпадане в нова криза.

Другите два водещи фактора на нестабилност, които вече хронично тресат ЕС - Гърция и преговорите между ЕС и Великобритания, са по-малко притеснителни към момента за експертите. Финансовият министър на Великобритания отбеляза миналата седмица, че вероятно ще има преходен период след 2019 г. "Това означава, че Обединеното кралство ще остане член на единния пазар още 2-3 години. Има вероятност съгласие все пак да не се постигне, но допълнителният период значително намалява риска пред ЕС", счита Жолт Дарвас. Гърция пък е в много по-добро финансово състояние сега, при видимо възстановяване, растяща заетост и надминаващ очакванията бюджет.

Ключова дума: устойчивост

В същото време обаче структурни дисбаланси продължават да тормозят Европа. На първо място е разликата между доходите в страните в съюза и разликата в конкурентоспособността. Свиването на тези разлики трябва да е сред приоритетите, препоръчва МВФ в последния си доклад от юни. Нужни са не само структурни реформи, но и механизми, които да стимулират подобни инициативи, и то във всички страни. Коренна промяна е нужна не толкова за краткосрочния растеж, колкото за дългосрочната му устойчивост. Френският президент Еманюел Макрон казва същото, като иска да вдигне доходите на Източна Европа с регулации, за да не заплашват френските работни места. Това, разбира се, няма да сработи, а сближаването, поне от този ъгъл на Европа, изглежда като маратон, а не спринт, и то при намаляващ човешки ресурс.

Демографията всъщност е съществен фактор за всички в съюза. От 28 страни - членки в съюза, в 21 възрастните (над 65 години) представляват над 18%. За сравнение - през 2006 г. броят на тези държави е бил три. "По отношение на труда единственото възможно решение на този етап е увеличение на имиграцията от страни извън ЕС, но това не е мярка, която политиците искат да налагат", посочва Дарвас.

При намаляващо и застаряващо население единствената възможност за ръст е хората да произвеждат повече. Най-адекватният начин за това е навлизането на нови технологии. Резултатите засега са разочароващи. "Или новите технологии не отговарят на очакванията, или начинът, по който изчисляваме производителността, е погрешен и в действителност тя расте по-бързо, но ние не можем да измерим промяната правилно", коментира Дарвас.

Липсата на инвестиции също се превръща в нерешим проблем. Макар всички правителства и редица програми на ЕС да подкрепят иновациите и конкуренцията на пазара, капиталът, изглежда, отказва да се активизира. Въпреки растящите печалби на частния сектор, благоприятните условия за финансиране от ниските лихви, поддържани от ЕЦБ, и политиките, подкрепящи инвестициите (като Инвестиционния план за Европа), комисията не очаква значително увеличение във вложенията през следващите две години.

Темата накратко

- През последните месеци европейската икономика отбеляза поредица от рекорди - от потребителските настроения до производството и безработицата.

- Положителните тенденции бележат дългоочакваното възстановяване, но в дългосрочен план има още много предизвикателства.

- Устойчивият ръст иска решение на въпросите с демографията, производителността на труда и стагниращите инвестиции.
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK