С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 6 авг 2017, 22:58, 4485 прочитания

"Дневник": Жегата може да убива 50 пъти повече европейци към края на века

Прогнозата на екип учени е за сценарий, в който не се предприемат мерки за промените в климата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пространствени и времеви измерения на проектираните в статията в The Lancet Planetary Health промени в цялостния риск от седемте анализирани природни бедствия. Вляво: смъртни случаи от референтния период 1981-2010г. и промяната в проценти за 2011-2040, 2040-2070 и 2071-20100 (вляво). Вдясно: Хора, изложени на екстремно време (в милиони) и отгносителната промяна в проценти на техния брой през ХХI век.

Преглед на оригинала Пространствени и времеви измерения на проектираните в статията в The Lancet Planetary Health промени в цялостния риск от седемте анализирани природни бедствия. Вляво: смъртни случаи от референтния период 1981-2010г. и промяната в проценти за 2011-2040, 2040-2070 и 2071-20100 (вляво). Вдясно: Хора, изложени на екстремно време (в милиони) и отгносителната промяна в проценти на техния брой през ХХI век.

[Reuters]
Още към 2040 г. жертвите на високите температури може да са 10 пъти повече.
В петък в Черна гора уличен електронен термометър, изложен на слънце, показваше 47 градуса.
Смъртните случаи, причинени от крайности във времето в Европа, може да се увеличат 50 пъти в края на века, като само загиващите от горещи вълни може да надхвърлят 150 000 души всяка година.

Това е прогнозата на група учени, опитващи се да илюстрират какви биха били последиците от екстремно време при сценарий, в който не се предприемат никакви мерки за ограничаване на отрицателния за климата ефект от човешката дейност и за овладяване на разрушителното действие на стихиите, съобщава "Дневник".


Заключенията им са публикувани в списание The Lancet Planetary Health в петък. В статията се обяснява, че ако в периода 1981 - 2010 година заради свързани с времето явления са умирали средно по около 3000 души годишно, в последните 30 години на века те ще достигнат 152 000. В най-лошия сценарий броят им през 2071 - 2100 г. може дори да наближи 240 000 души.

Какви фактори са използвани

Включените явления са горещи и студени вълни, бурни ветрове, наводнения и разрушителни вълни и приливи по морския бряг, продължително засушаване и горски пожари.



Взети са предвид фактори като динамика на населението (разширяване на урбанизацията, стагнация или намаление на населението, както и концентрирането му в градовете), както и как ще се променя делът на възрастните (над 65-годишна възраст) в обществото.

За България например се посочва, че към 2100 г. населението ще е намаляло до 5.34 милиона души, а възрастните ще са се увеличили със 154%. Концентрацията на населението в градовете ще остане непроменена, а това прави особено опасен ефекта от горещи вълни, тъй като в града температурите са по-високи и топлината се задържа по-дълго.

Според специалистите обаче за смъртоносния ефект в 90% от случаите причината ще са промените в климата и едва в 10% - последиците от урбанизацията.

Използвани са данни от хиляди случаи, събрани от белгийския Център за изследване на епидемиологията на бедствията (CRED), както и от застрахователния гигант Munich Re. На тази база е направена оценка за степента, в която е застрашена всяка държава и отделните райони в нея, след което се приема, че готовността ѝ да се справи с изброените екстремни явления остава константна до края на века.

Тревожни изводи

Изводите са тревожни дори за следващите 23 години - авторите прогнозират 10 пъти увеличение на жертвите от крайности във времето до 32 500 души (в песимистичния сценарий - 59 300 души) за периода 2011 – 2040 г.

Джовани Форциери от базирания в Италия Център за съвместни изследвания към Европейската комисия и един от ръководителите на проучването изтъква, че "ако към глобалното затопляне не се подходи с най-спешни мерки", близо 350 милиона европейци може да са изложени на екстремно време всяка година в края на века. За сравнение - през референтния период 1981 - 2010г. застрашените европейци са били 25 милиона.

Обхванати са 28-те страни от ЕС плюс Швейцария, Норвегия и Исландия, но изводите сочат за задаващи се най-масови проблеми за Южна Европа, под което се разбира изключително средиземноморските държави. Причината е, че пристъпите на изключително високи температури може да причиняват 99% от всички смъртни случаи от екстремно време.

Пол Уилкинсън, преподавател в лондонската Школа за хигиена и тропическа медицина, който не е част от изследването, казва за "Ройтерс", че заключенията са тревожни. Според него те потвърждават необходимостта от мерки за адаптиране към промените, особено към горещите вълни, увеличаване на усилията за забавяне на промените в климата, причинени от хората, и по-добра защита на здравето на населението.
Горещата вълна "Луцифер" вдигна температурите над 40 градуса

Публикацията съвпада с преминаването на една от най-мащабните горещи вълни от последните години. През седмицата 11 държави от Южна и Централна Европа отправиха максимални предупреждения към жителите си за температури, надхвърлящи 40 градуса. Прогнозите са жегите да се задържат до сряда.

Италия съобщи, че с 15% повече хора от обичайното за този период от годината са настанени в здравните заведения, а за някои части от страната, както и на Балканите, има предупреждения за очаквани в неделя температури до 46 градуса. В някои части на Италия започна гроздобер и местните жители казват, че не помнят подобно нещо да се е случвало преди 15 август. В 26 града на страната е в сила предупреждение за опасни горещини, включително оживени туристически центрове като Венеция и Рим. Там дори много от фонтаните бяха спрени заради сушата. Във Флоренция в петък световноизвестната галерия "Уфици" бе временно затворена заради срив в климатичната система.

Близо 40 градуса са температурите по адриатическия бряг, а до 43 градуса очакват в популярни испански морски курорти като Коста дел Сол, Ибиса и Майорка. Още по-горещо е във вътрешността на страната в места като Севиля, Малага и Гранада.

Властите в Босна съобщиха, че жегите са унищожили почти половината реколта, което представлява 10% от икономическото производство на страната. В Сърбия ситуацията е подобна, като властите се опасяват, че продукцията на царевица и соя може да бъде намалена с една трета.

В Хърватия горещините в комбинация с пика на туристическия сезон доведоха до недостиг на електричество и скок на цените.

В публикация в списание Environmental Research Letters учени показват свои модели, според които предстои зачестяване на "горещи мегавълни" и повишаване на максималните летни температури с между 6 и 13 градуса към края на века. Европейският температурен рекорд е от 1977 г. в Атина, когато са измерени 48 градуса на сянка. В момента в Южна Европа температурите са с 10-15 градуса над нормата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 2 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 675 прочитания

Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса

Епидемията може да изтрие цял процентен пункт от растежа на Китай за тази година

25 фев 2020, 955 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Deutsche Bank изпадна от топ 15 банките по управление на активи

Германската банка заема 16-о място за 2016 година в класация на Scorpio Partnership

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10