За българо-македонските отношения и силата на гражданите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За българо-македонските отношения и силата на гражданите

Западните посолства и представители окачествиха подписването на договора за приятелство и добросъседство между България и Македония като "пример за целия регион"

За българо-македонските отношения и силата на гражданите

Споделяме нашия опит като пример за това, че диалогът, разбирателството и взаимното уважение са възможни с малко добра воля и чисто сърце

Борян Йовановски, Димитър Бечев
10440 прочитания

Западните посолства и представители окачествиха подписването на договора за приятелство и добросъседство между България и Македония като "пример за целия регион"

© Николай Дойчинов


Борян Йовановски е македонски журналист с множество награди за разследваща журналистика

Д-р Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики и гост-изследовател към Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет.
Нужна е реализацията на конкретни проекти, които да подобрят жизнения стандарт на гражданите от двете страни.
Гражданските инициативи могат да се превърнат в крайъгълен камък на по-доброто бъдеще.

Когато по време на един спонтанен разговор в Скопие през 2013 г. двамата гореподписани договорихме "партизанската" да организираме срещи на граждани от двете страни, които се интересуват от европейското бъдеще на този регион, нямахме никаква илюзия, че те ще имат сериозен отзвук както в Македония, така и в България. Тогава в Македония Груевски бе в разгара на своята лудост, наречена проекта "Скопие 2014", а в България тогавашното правителство на Бойко Борисов се държеше на глинени крака.

Събрахме двайсетина българи и македонци първо в Червената къща в София, а после и в скопската Менада - все представители на двата клана така наречени соросоиди, за да поговорим открито за тежкия товар, който в продължение на десетилетия се натрупва и пречи на българо-македонските отношения. Не навлязохме в дебати за историята по начина, по който за съжаление това често се случва на Балканите, и да й позволим да ни залее с нейната сложност и особено с произтичащите от нея предразсъдъци и стереотипи, които умело биват употребявани от различните политически елити през последните десетилетия. Опитахме се да се съсредоточим върху настоящето и, разбира се, бъдещето.

Чрез този подход диалогът стана приятен за всички участници. Македонците бяха македонци, говориха на македонски език, а българските събеседниците бяха модерни, либерални европейци, както всички останали. Всеки се отнасяше към другия така, както изискват европейските цивилизационни норми, освободени от балканските предразсъдъци и, най-важното - от пропагандистката риторика, вдъхновена от политическите елити и в двете държави. Според нея македонците не са това, което са, а българите са някакво татарско племе от нисш характер.

Без колебания диалогът завърши със съгласие, че сме си нужни едни на други, че сме близки и че европейските перспективи са еднакво нужни и на България, и на Македония. Разбира се, в края се събрахме в една хубава механа, където слушахме и пяхме македонски песни, докосващи интимно всеки от нас по начина, по който само те могат. Освен това обогатихме цялата история с инициатива в социалните мрежи за именуването на улица в София на името на Борис Трайковски и в Скопие - на името на Желю Желев.

Като инициатори на срещата двамата, подписали този текст, бяхме доволни от успеха на нашата скромна инициатива. Но и бяхме напълно наясно, че в този момент сме далеч от това нашите виждания за бъдещето на българско-македонските отношения да бъдат споделяни или потвърдени от тогавашните власти в София и Скопие. И все пак чувството да действаш в съответствие със собствената си гражданска съвест няма парично изражение.

Полагането на венци на гроба на Гоце Делчев от премиерите на България и Македония на 2 август бе доказателство, че на Балканите все още има надежда за добри отношения.
Фотограф: Николай Дойчинов

И днес, четири години по-късно, сме свидетели на подписването на Договора за приятелство и сътрудничество между Македония и България. Зоран Заев и Бойко Борисов показаха недвусмислено, че в сенчести води на балканската политическа сцена все още има достатъчно живец, за да бъдат реализирани нашите желания за бъдещето на българско-македонските отношения в една различна, европейска перспектива.

Споделяме този епизод сега, без да се опитваме да създадем илюзията за безпрекословно "братство и единство" между двата народа. Изцяло сме наясно с многобройните проблеми, които съществуват в двустранните отношения, както и сериозния им потенциал да посекат целта за взаимно сътрудничество в европейски дух. Споделяме нашия опит като пример за това, че диалогът, разбирателството и взаимното уважение са възможни с малко добра воля и чисто сърце.

Пред двете държави и двете ни общества стоят огромни предизвикателства. Трябва да се свърши сериозна работа, за да добият смисъл думите, които се съдържат в подписания договор, и той да се материализира в дух на взаимно уважение и желание за сътрудничество за по-добро бъдеще за двата народа.

Договорът, който подписаха Борисов и Заев, е отлична платформа, върху която българско-македонските отношения могат да се развиват в желаната посока, но само и единствено ако след протоколните церемонии последват конкретни действия. Нужна е реализацията на конкретни проекти във всяка област, които да подобрят жизнения стандарт на гражданите от двете страни. Затова е нужно всички, които чувстваме потенциала и нуждата от по-добро и по-ефективно сътрудничество между двете държави в този труден, но ценен процес, да положим заедно усилия и да продължим процеса, открит от двамата премиери. Споделяме с вас нашия опит, за да ви насърчим. Гражданските инициативи, колкото и да приличат на "партизански" акции, каквато бе нашата отпреди четири години, могат да се превърнат в крайъгълен камък на по-доброто бъдеще - нашето и на нашите поколения.

В заключение и в духа на това, което правим и пишем, позволете да споделим един цитат от началото на голямото приключение, наречено Европейски съюз. "Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност", заяви Робер Шуман на 9 май 1950 г., когато на мнозина неговата визия се струваше като неуловим сън. Днес Европейският съюз е идеалът на голяма част от човешката цивилизация.

След договора, който подписаха Борисов и Заев, българско-македонските отношения могат да се развият в желаната посока само ако последват конкретни действия.
Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
Борян Йовановски е македонски журналист с множество награди за разследваща журналистика

Д-р Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики и гост-изследовател към Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет.
Нужна е реализацията на конкретни проекти, които да подобрят жизнения стандарт на гражданите от двете страни.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kirka80286 avatar :-P
    kirka80286

    Българо-кои отношения? :)

  • 2
    wix09528776 avatar :-|
    wix09528776

    Празни приказки, които не засягат сериозните проблеми пред двете държави поотделно и заедно, както и сериозните въпроси, на които никой досега не е отговорил. Мирише на грантовщина.

    Докато не се разбере ролята на САЩ в скандалите около изтеклите СРС-та, ролята им (финансова и организационна) в уж спонтанните протести, ролята им в съставянето на коалиция между Заев и албанските партии, ролята им в подписването на договова с България, и докато не се каже на каква цена е всичко това, то нема и смисъл да се говорят общи приказки и пожелания.

    После требва да се върнем и на войната от 2001 г. и там да се разследва ролята на САЩ за да се знае подкрепяха ли те терористите, настояваха ли след това за легитимация на терористите и пр.

    Наместват ни в един сценарий, който не знаем до какво води. Маскиран зад евроатлантически клишета и лозунги за добросъседство. Добросъседство ама с трета албанска държава може би ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK