Ким срещу Тръмп, или как престанах да се страхувам и обикнах бомбата*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ким срещу Тръмп, или как престанах да се страхувам и обикнах бомбата*

През юли севрнокорейските ракетни войски проведоха два опита с МКБР клас Hwasong-12 и -14

Ким срещу Тръмп, или как престанах да се страхувам и обикнах бомбата*

Макар някои да сравняват броженията на Корейския полуостров с Кубинската ракетна криза от 1960-те, ситуацията далеч не е толкова взривоопасна

Мартин Димитров
16518 прочитания

През юли севрнокорейските ракетни войски проведоха два опита с МКБР клас Hwasong-12 и -14

© Reuters


Ако жителите на тихоокеанския остров Гуам са се събудили тази сутрин и са погледнали през прозореца, за да проверят дали няма да видят ядрена гъба някъде в далечината, това не би било учудващо. Все пак, съдейки по десетките материали в много онлайн медии, Третата световна война чука на вратата - припомнят се публични информационни кампании от Студената война, коментира се животът след ядрената зима и, по-конкретно - как точно ще протече размяната на атомни оръжия между Корейската народно-демократична република (КНДР) и САЩ. И тя би трябвало да започне точно от малкия Мариански остров.

Причината беше все по-яростната размяна на реплики между американския президент Доналд Тръмп и севернокорейската пропагандна машина, които решиха да влязат в популярната от американските филми игра на "chicken" (от англ. "пиле", но и "страхливец" - предизвикателство, при което два автомобила се засилват един срещу друг и първият, който завие, за да избегне челен сблъсък, е "chicken"). Това се случи заради поредните два проведени от Пхенян опита с междуконтинетални балистични ракети (МКБР) през миналия месец, които доведоха до редица нови санкции от страна на ООН и размразяване на плановете за въоръжение на Южна Корея с противоракетен щит THAAD.

На всичкото отгоре, Доналд Тръмп реши, че е добра идея да имитира герой от популярния сериал "Игра на Тронове" и да заплаши Пхенян с "огън и ярост", ако те не прекратят неприятелските си действия. Не е ясно каква реакция е очаквал американския президент, но управляващите в Пхенян решиха да му отговорят с публикуването на план за удар по Гуам. В целия този дипломатически хаос обаче е добре да се види как се стигна до ситуацията, какви са реалните рискове от нея и как те могат да бъдат управлявани най-разумно.

1. Който посее лош превод, може да пожъне ядрена война

Въпреки все по-влошаващите се отношения между Северна Корея и САЩ в последните месеци заради редица ракетни тестове и други армейски провокации, същинската ескалация тази седмица започна след криворазбрано съобщение от севернокорейска страна от форума на азиатските страни от АСЕАН в Манила тази седмица. Ако сте гледали заглавията на голяма част уважавани Западни медии, сигурно сте прочели, че "Северна Корея няма намерение да се откаже от ядрената си програма" - предсказуемо отношение на ирационалните власти в Пхенян, нали? Вероятно нещо подобно си е помислил и самият Тръмп (който, както сам признава, не се доверява на експертите си колкото трябва).

Тази интерпретация на севернокорейската позиция обаче е само наполовина вярна. Всъщност, цялото послание на севернокорейския дипломат Ри Йон Хо бе, че "КНДР няма да постави на масата за преговори нито своите МКБР, нито ядрената си програма и няма да отстъпи дори на сантиметър в усилията си да засили ядрените си сили по свое усмотрение... освен ако САЩ не прекрати неприятелската си политика на ядрена заплаха срещу КНДР". Имайки предвид, че тези думи предизвикаха заплахата на Тръмп, очевидния извод е, че е хубаво да се дочитат изявленията на другата страна, особено ако става дума за ядрена заплаха.

2. Какви са предполагаемите(истински) ядрени и ракетни възможности на КНДР?

През юли севрнокорейските ракетни войски проведоха два опита с МКБР клас Hwasong-12 и -14. Те имаха товароподемност от между 300 и 500 кг., и са излетели, съответно, на 2800 и 3700 км. височина, което им дава достатъчен обхват да достигнат до авиобазата на САЩ "Андересен" в Гуам (в първия случай) и дори потенциално до Чикаго и Ню Йорк (във втория). Освен това, доклад на разузнаването на САЩ, видян от Washington post тази седмица, твърди, че страната-парий има поне 60 ядрени бойни глави. Друг доклад от тази седмица, на японското отбранително министерство, също твърди, че Пхенян вече притежава "миниатюризирани ядрени оръжия", както и "увеличени възможности да ги доставя".

Огромната севернокрейска армия е опасна за съседите си, дори и без помощта на стратегическите ядрени бойни сили на страната
Източник: KCNA

Въпросът обаче е дали двете половини на ядреното бойно оръжие - заряда и ракетата - могат да достигнат до целта си. Тезата на центъра за изследване на Северна Корея към университета Johns Hopkins SAIS 38North е, че към момента няма доказателства за това. Ракетния инженер Джон Шилинг коментира за 38North, че последния и най-далекобоен тест - този от 28 юли - е достигнал до рекордното разстояние на полета си, заради по-лекия си товар. Това намалява не само теглото ядрен материал, който може да бъде пренесен, но и възможността на ракетата да влезе обратно в атмосферата, без да се дезинтегрира. Базирайки думите си на запис от японска видеокамера, на която се вижда как ракетата се разпада на две на влизане в атмосферата в нощта на 28 юни, Шилинг казва, че е малко вероятно ядрената бойна глава да е оцеляла. Ако продължават със същото темпо на тестовете, севернокорейци вероятно ще успеят да преодолеят тази пречка, но освен това ще трябва да разработят достатъчно силни контрамерки, които да заблуждават ракетния щит на САЩ. Освен това, инкорпорирането на технологиите от Hwasong-14 в масово произвеждани ракети и обучението на ракетчиците ще отнеме време поне до 2025 г., смята Шилинг. Едва тогава Пхенян може да е сигурен, че е достигнал до ниво на ядрените си сили, което да има възпиращ ефект срещу потенциална американска агресия и страх от обратен ядрен удар.

3. Имат ли САЩ полезен ход?

Стигаме до важния въпрос има ли какво да направи Вашингтон, за да приключи кризата в своя полза. Отговорът му обаче зависи от това какво разбираме под "успех". Дипломатическите мерки очевидно се пропукват и постоянните нови налагания на санкции не водят до конкретни резултати, а само до кухи победи за американските представител в ООН (повече за това - по-долу). Освен това някои анализатори, като Джефри Люис, който пише за Foreign Policy, смятат, че Пхенян е твърде напреднал в разработката си на ядрени бомби и представлява твърде сериозна заплаха, за да бъде атакуван без страх от прекалено силен предсмъртен ответен удар и хуманитарна катастрофа. Със сигурност липсата на единна позиция на американската администрация също не помага - докато Тръмп обещава огън и жупел, държавния му секретар Рекс Тилърсън увещава американци, че "могат да спят спокойно". Тактиката с доброто и лошото ченге не само не плашат Ким Чен Ун - те подронват имиджа на американската държавна машина, която не успява да излезе с единно послание дори в криза от такъв мащаб. Но както написа за Project Syndicate президента на Council of Foreign Relations Ричърд Хаас, "не всеки проблем може да бъде разрешен. Някои могат само да бъдат управлявани". Без да приеме реалистична представа за това какво може и не може да бъде постигнато по отношение на Пхенян и ядрената програма на КНДР, САЩ рискува да продължи да се върти в спиралата на международно безсилие.

4. Защо не работят санкциите

Въпреки множеството наложени санкции, БВП на Северна Корея не се е свил - напротив, страната сякаш успява да развива едновременно ядрената си програма и икономиката си
Източник: Reuters

Разбира се, най-очевидния вариант е продължаването на дипломатическия диалог, комбиниран с прилагане на пакети от санкции. Този метод обаче явно не води до желаните резултати - според южнокорейската Bank of Korea, икономиката на КНДР се е разширила с 4% през 2016 г., въпреки санкциите. Расте и външната търговия, особено с Китай (достига до $5.37 млрд. през 2016 г. и расте с 40% в първото тримесечие на 2017 г. спрямо първото тримесечие на предишната, въпреки санкциите и прекратяването на доставките на въглища от страна на Китай). Допреди десетилетие Пхенян приличаше на град, останал в зрелия социализъм, а в скорошни кадри от там се виждат модерни небостъргачи.

Според икономически анализатори от Johns Hopkins SAIS, става дума или за спекула с валутните резерви на страната, или за комбинация от икономически политики на Ким Чен Ун, известни като byungjin - едновременен икономически и ядрен развой. Според втората теза, либерализацията на някои сектори в севернокорейската икономика, бума на изпращане на работници в чужбина (основно в Русия и Китай, които полагат малко усилия да прекратят практиките, които често граничат с робство) и фокусирането върху ракетните войски, вместо върху огромната (втора по размер в света) армия на КНДР е освободило ресурси за икономическо развитие.

5. Отговорът е Китай, но не съвсем

Тогава защо Китай не се намесва, ако има толкова значимо влияние в Пекин? Простият отговор е, че не иска, а и не може да направи много. Сложният е доста по-дълъг. Първо, Китай има други приоритети - на Си Дзинпин му предстои тежка кампания за осигуряване на втория мандат и прочистване на вътрешнопартийните си опоненти през есента; споровете за контрола над Южнокитайско море продължават и са все така опасни, като последния бе от петък, когато кораб на САЩ премина през оспорвана от Китай акватория; страната спори не само за морето, но и за земята - словесните сблъсъци с Индия по общата граница между двете страни в Хималаите никак не са безопасни.

Президента на САЩ Доналд Тръмп първо обеща да изсипе "огън и ярост" над КНДР, а след това реши, че е твърде мек и каза, че оръжията на САЩ са "заредени и се прицелват" в Северна Корея
Източник: Reuters

Второ, Китай преминава през "дилема на затворника" с КНДР, в която рискува да загуби и ако продължава да подкрепя режима, и ако прекъсне връзките си с него, но за момента смята втория сценарии за по-опасен. Не може да се каже, че и пълното разрешаване на конфликта с Пхенян не е от полза за Пекин - фокуса на САЩ ще се измести върху Южнокитайско море, а Северна Корея може вече да не бъде буферът между американската и китайската войска, какъвто е сега.

Последно, но не и по важност - от гледна точка на Китай, стабилността в КНДР е по-важна от която и да е друга политическа цел, включително ядреното разоръжаване. С Ким на власт Пекин е в трудно положение, но поне е ясно кой държи контрола над ядрените оръжия там. Всяка промяна на статуквото създава необоснован риск.

6. Южна Корея, а не САЩ, е между чука и наковалнята

Каквито и да са притесненията на американци и на президента им, страната, заложена на карта в тази уестърн сцена (буквално, току-що стана ясно, че Тръмп е заявил, че оръжията на САЩ са "заредени и се прицелват" в Северна Корея) е Южна Корея. Поне 1000 тежкокалибрени оръдия са насочени към Сеул и те могат да бъдат поне толкова опасни, колкото всяка отделна ядрена бойна глава на КНДР. Затова и вниманието трябва да е насочено към реакциите на новия президент Мун Дже-ин. Първоначално той искаше да подходи миролюбиво и дипломатически с Ким, отложи разполагането на антиракетната система THAAD на САЩ и дори бе готов да посети Северът. След ескалацията на войната на думи, дори той трябваше да смени риториката си и да обяви, че спешно ще допусне изграждането на THAAD базите в южната част на страната. По-консервативните южнокорейски политици дори искат повторно разполагане на американско ядрено въоръжение в страната, а Мун е пожелал САЩ да продадат на Сеул ядрена подводница. Тази милитаризация не се приема добре от Китай, който продължава да обвинява Южна Корея и Япония, че всъщност се въоръжават срещу Пекин, а не срещу Пхенян.

7. Какво ще стане?

Едно е сигурно - Северна Корея няма да се откаже от ядрените си амбиции, а атаката срещу нея би била твърде рискова и скъпа. В момента никой не иска, нито има интерес от мащабен военен конфликт с ядрено оръжие. Това прави опасността от сериозна криза доста малка.

Режимът на Ким се е уверил, че без ядрени бойни глави атаката на суперсилите не може да бъде предотвратена (справка - Ирак и Либия, от страна на САЩ и Украйна - от страна на Русия). Южна Корея потенциално може да се опита да деескалира напрежението чрез общи инициативи (преди двете страни изградиха общи икономически зони), но това може да стане, само ако САЩ (основно президента на страната) спрат с дрънкането на оръжия и потърсят алтернативна дипломатическа стратегия, която да не е базирана само на санкциите. Последните им дават мимолетни дипломатически успехи, но всъщност отлагат реалното решаване на проблема. Без да се приеме, че севернокорейската позиция не е ирационална и да се изгради подход, базиран на взаимни компромиси, решение няма как да се намери. Защото този път "лошите" са твърде добре въоръжени и опасни, за да бъдат заличени лесно. Накратко, Северна Корея постигна целта си да бъде взимана насериозно. САЩ загубиха много от образа си на световна сила - държава, която може да реши всеки проблем навсякъде. Изходът от тази ситуация може и да не е война, но тя със сигурност показа променния свят.

* Заглавието е препратка към култовия сатиричен филм на американския режисьор Стенли Кубрик Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb, който осмива доктрината за взаимно осигурено унищожение (MAD) по време на Студената война.

Ако жителите на тихоокеанския остров Гуам са се събудили тази сутрин и са погледнали през прозореца, за да проверят дали няма да видят ядрена гъба някъде в далечината, това не би било учудващо. Все пак, съдейки по десетките материали в много онлайн медии, Третата световна война чука на вратата - припомнят се публични информационни кампании от Студената война, коментира се животът след ядрената зима и, по-конкретно - как точно ще протече размяната на атомни оръжия между Корейската народно-демократична република (КНДР) и САЩ. И тя би трябвало да започне точно от малкия Мариански остров.

Причината беше все по-яростната размяна на реплики между американския президент Доналд Тръмп и севернокорейската пропагандна машина, които решиха да влязат в популярната от американските филми игра на "chicken" (от англ. "пиле", но и "страхливец" - предизвикателство, при което два автомобила се засилват един срещу друг и първият, който завие, за да избегне челен сблъсък, е "chicken"). Това се случи заради поредните два проведени от Пхенян опита с междуконтинетални балистични ракети (МКБР) през миналия месец, които доведоха до редица нови санкции от страна на ООН и размразяване на плановете за въоръжение на Южна Корея с противоракетен щит THAAD.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Впечатлен съм.

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    " Защо не работят санкциите "

    Ами с извиване на ръце мир не се постига. Освен, че САЩ и сие, спрират хляба на една страна/поредната/ и я обричат на глад.

    Ама създавали ядрени бомби.. ами ще създават - постоянно американците дрънкат с оръжие около тях.. обвиняват ги в какво ли не. А и са първи в сегашния списък за "демократизиране".. разбирай разпарчетосване и унищожаване на държавата и поставяне на кукла на конци да я управлява. След това "демократичен" хаос поне 50 години. Опсс преди това.. мирни бомби и милиони избити и умрели от демократичен глад. Както стана с Ирак, Сирия, Египет, Либия.

    А принципът трябва да е: Живей и остави другите да живеят. Обаче явно тоя принцип не е работен например за пиявиците.. щото те се хранят с кръвта на другите... Както и за империите. Обаче демокрацията с империя някак не се връзва.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D


    Всъщност, след като прочетох още веднъж много внимателно великолепния анализ на г-н Димитров, искам да добавя само едно уточнение към позицията на Китай спрямо КНДР.

    Да, задава се конгрес на ККП. Да, конфликтите със САЩ за Южнокитайско ще стават все по-остри, защото Пекин постепенно ги изтласква оттам. Да, с Индия и Бутан се обстрелват за една поляна в Тибет. Но същественото е, че по отношение на Корейския полуостров Китай удари по масата

    В редакционна статия от вчера в китайския Глобал таймс много директно се заявява, че ако САЩ и Южна Корея нанесат удар и се опитат да свалят севернокорейския режим, като така променят политическата структура на Корейския полуостров, КНР ще им попречи да направят това. Китай ще остане неутрален, ако Северна Корея изстреля ракети, които биха заплашили американска територия и ако САЩ отговорят на удара.
    Статията обявява, че КНР твърдо ще се противопостави на всяка страна, която поиска да измени статуквото в области, които засягат интересите й и че Пекин няма да позволи никоя от двете страни да получи абсолютно господство в района.

    Това заявление пуска завесата на този сезон на сериала "Корейска криза" и пали лампите в залата. Публиката облекчена си тръгва.

    Какви са резултатите от вербалния конфликт Пхенян - Вашингтон: Ким неофициално е признат за член на ядрения клуб, а Доналд са сдоби току-що с внесен от конгресмен законопроект, който да му отнеме правото без сакнция на Конгреса да може да предприема превантивни военни удари срещу други държави.

    Както е тръгнало, накрая и Мелания ще му избяга с някой охранител...













  • 4
    kirka80286 avatar :-P
    kirka80286

    До коментар [#2] от "mickmick":

    Подписът ми не е нито измислен, нито случаен.

    Те са световен паразит, търпение нямам да гледам как се сгромолясват в собственото си безсилие, и ще ръкопляскам. Вече нямат пари да са световен жандарм. Изцуцаха почти всичко, което изпомпиха от половината свят през студената война. "Ще дойде нова ръка карти от това раздаване..."

  • 5
    gosho61 avatar :-P
    гошо

    абе тоя Китай нали по Сибир трябваше да ходи , кви са тия южни морета кви са тия делби с Индия Я да фащат на север за Сибир , че форума на Дневник вече остана без търпение

  • 6
    gosho61 avatar :-|
    гошо

    Г-н Димитров , правите добро впечатление с анализите си ,което е леко удивително като се има предвид къде ги публикувате , впечатлен съм

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#2] от "mickmick":

    Като гледам Южна Корея много разпарчетосано я карат....

  • 8
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    До коментар [#4] от " kirka80286 ": Военният им бюджет е по-голям от на останалите 10 страни общо в класацията.

  • 9
    kirka80286 avatar :-P
    kirka80286

    До коментар [#8] от "dragozow":
    Разбирам ви, като пропорции спрямо другите големи играчи - да, безусловно сте прав... Но той си е бил така от '49та насам. То, така вървят военните бюджети на истинските борци за свобода и човешки права и ценности, стожерите на демокрацията и световно благоденствие. Всички останали по 10. Случайност?

    Но, като пропорционална част от националния си бюджет, намалява от година на година. Наскоро нали уж едва не фалираха (медийно поне, де)... Нали затова новия им преЦедент-клоун реве постоянно как вече мина времето, когато САЩ ще плащат парсата за цялото НАТО, и е време вече и другите да почват да сипват повече пари. Случайност?

  • 10
    antipa avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK