Адът Йемен

Когато една немного позната история умишлено се разказва от средата, има голяма вероятност публиката да си направи заложените грешни изводи.
Историята на йеменската гражданска война не започва с изгонения президент Хади, нито със саудитско-американската намеса. А местната Ал Кайда и клонът на ИД - както навсякъде по света - и тук са поддържани от Саудитска Арабия.

До 90-те години Йемен е разделен на две държави – Йеменска арабска република (Северен Йемен) с преобладаващо шиитско население и ориентирана към СА и САЩ, и Народно-демократична република Йемен (Южен Йемен), преобладаващо сунитска и ориентирана към Москва и соцлагера. След разпада на СССР Западът завладява геополитическото му наследство и през 1994 г. Йемен се обединява. Начело застава президентът Але Абдала Салех. Управлението му продължава до инициираната от американците "арабска пролет" през 2011 г., когато е свален от власт. Гражданската война се изостря и през март 2015 г. от разбунтувалите се хусити е изпъден и поставеният от саудитите за президент Абд Раби Мансур Хади.
Той бяга в СА и започва да призовава САЩ и саудитите да навлязат в Йемен. Зад хуситите застава, както се очаква, Иран. Хуситите са военно крило на шиитската секта на зейдитите, които населяват севера на Йемен и са около една трета от 25-милионното население на страната.
Хуситите бързо вземат страната под свой контрол, връщат президента Салех и излизат на брега на пролива Баб ал Мандаб и на границата на източната провинция на СА, която е населена предимно с шиити и където се добива преобладаваща част от саудитския нефт. Така подкрепяното от Иран движение излиза на мегастратегически важния бряг на Червено море.
Това е отчетено като сериозна заплаха за Израел и неговите подводници, минаващи по този маршрут към Персийския залив и странната на пръв поглед симбиоза между Тел Авив и Ер Риад довежда до откритата военна агресия на водения от СА алианс срещу Йемен "по молба" на избягалия президент Хади.

Въпреки колосалния си военен бюджет, СА е нищожна военна сила, за да се конфронтира с Иран, затова САЩ скоростно заявиха, че войната в Йемен е и "тяхна война".

Гражданската война, в която затъва Йемен, се превръща в епизод от повсеместното прокси противостоене между Иран и СА. Но като катализатор на конфликта на мястото на Русия, която отдавна няма реални възможности за въздействие върху Африканския рог, все по-сериозно започва да се усеща присъствието на Китай. Военноморската му база в Джибути е първият намек, че Пекин има интереси в умиротворяването на района, което е точно обратното на интересите на САЩ.
И като се има пред вид твърдата и категорична намеса на Китай в севернокорейско-американския (вербален) конфликт, която е на път да постави страните по местата им, май Поднебесната ще поеме ролята на миротворец...