Какво друго по света: няколко любопитни идеи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Суперзрението е факт; Ваксина за "трошащата костите" треска

16994 прочитания

© Капитал


Фотограф: Капитал

Да защитиш 350 милиона души

Може би не сте чували за вируса денга. Заразата, позната още и като "трошаща костите треска", е втората по разпространение тропическа болест след маларията. Тя засяга по около 350 млн. души всяка година. Въпреки че в повечето случаи не е смъртоносна (при ранно диагностициране опасността за фатален изход е под 1%), денгата е изключително болезнена, особено за костната система – оттам идва неофициалното й име.

Също като маларията, тя се пренася от комарите. Съществува в четири варианта, като за всеки от тях трябва да се изгражда отделен имунитет. През последните десетилетия разпространението й се наблюдава все по на север – в субтропичните и дори в умерените зони, потенциално заплашвайки половината население на планетата. Поради глобализацията, световната търговия и по-бързото и лесното пътуване случаите на денга са се увеличили около 30 пъти в периода между 1960 и 2010 г., сочат данните на Световната здравна организация. И по-лошото е, че за нея все още няма измислена ваксина. Или поне доскоро.

Група изследователи, водени от д-р Стефан Метц, обаче са разработили прототип ваксина, която успешно спира втория щам на болестта при мишки. За разлика от предишните опити, които са базирани на живи денга вируси, прототипът е базиран на нано-частици, които се свързват с протеина NENV2-E. Последният има ключова роля при развитието на заразата. Новата ваксина успешно е тествана на мишки. Предстоят клинични изследвания с хора и адаптирането й за останалите три щама на болестта.

100 милиона нюанса сиво

Фотограф: Капитал

Повечето хора попадат в категорията на т.нар. трихромати или, казано по-просто, имат в очите си три вида клетки (т.нар. колбички), с които възприемат цветовете. Все ки от тях отговаря съответно за червения, синия и зеления спектър и при смесването им мозъкът генерира нюансите, които наистина виждаме. След 25 години изследвания екип от британски учени в сферата на неврологията обяви, че е открил жена, която притежава допълнителен четвърти тип рецептор. Тя е първият доказан случай на тетрахромат, или човек със суперзрение. Откритието е на невроложката Габриеле Джордан от Университета в Нюкасъл.

Нормално всеки тип "колбички" различава около 100 нюанса и комбинацията на три от тях позволява на обикновения човек да различи около 1 милион цвята. Далтонистите от своя страна виждат само около 10 хил., тъй като имат понижена чувствителност за червено или зелено. При тетрахроматите обаче това число теоретично би трябвало да скочи на космическите 100 милиона цвята. Такъв явно е случат при британката, която в документите на изследователите фигурира само с псевдонима cDa29.

Хипотезата за съществуването на хора със суперзрение датира от далечната 1948 г. и е на холандския учен Хенри Люсиен де Фрис. Той открива, че майките и дъщерите на далтонистите имат по три типа рецептори за цветове плюс един мутирал, който обаче не работи. Така изследователят стига до допускането за съществуването на тетрахроматите, при които този четвърти вид "колбички" наистина работи. Търсенето, което започва сериозно в края на 80-те години в Кеймбридж, обаче се увенчава с успех едва сега.

Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK