МВФ предупреди Китай за "опасните" нива на дълг

300% от БВП се очаква да достигне дългът на Китай през 2022 г.

Китайската икономика ще увеличи растежа си през следващите три години, основно заради пренебрегваните предупреждения за опасно високите нива на дълга. Това се казва в нов доклад на Международния валутен фонд (МВФ), пише Financial Times.

Фондът предвижда ръстът на брутния вътрешен продукт на страната в периода 2018-2020 г. да бъде средно 6.4%, което е 0.4 процентни пункта повече от предишните прогнози на финансовата институция. Също така според новите предвиждания втората по големина икономика в света ще нарасне с 6.7% през 2017 г.

Колкото повече, толкова повече

Китайското правителство, което си е поставило целта удвои БВП в периода от 2010 г. до 2020 г., постепенно е увеличавало дълга, за да изпълни обещанието. "Китайските власти биха направили всичко, само за да достигнат целта си за БВП през 2020 г.", твърдят от МВФ. "Международният опит показва, че ръстът на кредитите насочва Китай в опасна посока, където съществуват рискове от цялостно забавяне и разстройване на пазарите."

Миналогодишните прогнози бяха по-благоприятни за Китай, като тогава фондът предвиждаше през следващите пет години дългът на страната да достигне 270% от БВП. Сега обаче МВФ очаква съотношението да се покачи от 235% до почти 300% до 2022 г., са казва в доклада.



Увеличението на дълга би ограничило фискалните възможности за действия срещу потенциални кризи на банковия пазар в страната.

Пекин отхвърли критиките и предупрежденията на МВФ, като посочи други причини за ръста на китайката икономика: "Силното представяне на китайската икономика през 2017 г. не е резултат само на стимулиращи политики, а е отражение на балансиране и преструктуриране."

Причината

След световната финансова криза Китай започна да инвестира масирано в инфраструктура, а местни компании започнаха да придобиват западни и американски конкуренти. Повечето придобивания на китайски компании станаха част от кампанията на страната за нов "път на коприната" (Belt and Road).

Проектът Belt and Road, който беше обявен през 2013 г., цели да свързва Китай със западните пазари. Компании като HNA Group, Dalian Wanda Group и Fosun Group се възползваха от предпоставките и закупиха различни бизнеси - от футболни клубове в Европа до филмови студиа в САЩ. Това доведе до инвестирането на рекордните 220 млрд- долара за 2016 г. в активи извън страната.

Повишеният интерес към закупуването на западни компании доведе до притеснения в Пекин около изтичането на капитали. Затова китайското правителство затегна регулациите около подобни сделки.

"Участието на частния сектор на пазара все още остава ограничено от държавните компании, това показва политическото влияние на пазара", казват от фонда за твърде голямата власт на Комунистическата партия на Китай над държавните компании.