Износ и фискални стимули движат икономиките в Централна Европа

Цикличното възстановяване от кризата е в ход и увеличаващото се търсене на стоки и услуги от еврозоната помага за високия ръст на БВП в отворените, ориентирани към износа страни от региона.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от Централна и Източна Европа продължава да расте с рекордни за Европа темпове и през второто тримесечие на 2017 г. При средно повишение от 2.3% за икономиката на Европейския съюз през второто тримесечие на годишна база Румъния изглежда като икономически тигър - ръстът на БВП на северната ни съседка е над два пъти по-голям - с 5.9%. След нея остават Чехия и Полша съответно с 4.5% и 4.4% ръст спрямо второто тримесечие на 2016 г., Унгария с 3.6% и Словакия с 3.1%. За сравнение, българската икономика нарасна с 3.6% през второто тримесечие в сравнение със същия период година по-рано и се вижда, че изостава от повечето страни от Централна и Източна Европа.

На какво се дължи

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Цикличното възстановяване от кризата е в ход и увеличаващото се търсене на стоки и услуги от еврозоната помага за високите нива на ръста в отворените, ориентирани към износа страни от региона. Тези икономики, особено унгарската и словашката, са тясно свързани с веригите за доставки на германската икономика, която също отбелязва високи темпове на растеж и най-добрите резултати от 2014 г. насам. Други фактори, които важат за повечето страни от региона, са намаляването на безработицата, комбинирано с увеличаване на заплатите над нивата на инфлацията в тези страни, пише Financial Times.

В някои от страните обаче ръстът в потреблението идва и от въвеждането на държавни фискални стимули. В Полша правителството започна социалната демографска програма "500+", която дава 500 злоти (117 евро) за всяко второ и последващо дете в семейството. В Румъния пък промяната на данъчната система и въвеждането на данък върху оборота вместо плоската 16% ставка също тревожи инвеститорите, пише в своя позиция румънският клон на американската търговска камара AmCham. Освен това Букурещ увеличи минималната работна заплата с 20% до 1450 румънски леи (360 евро) през февруари, което повиши покупателната способност на работещите в държавния сектор.

Ръст благодарение на фискални стимули



Според Financial Times няма как да се очаква този ръст да продължава вечно на вълната от фискални стимули и монетарна политика на ниски лихви. Чешката централна банка например за пръв път увеличи лихвите от кризата насам.

Демографската ситуация на страните от региона обаче продължава да бъде най-сериозният риск пред продължаващото им разрастване. В комбинация с обещаната от полското правителство политика за намаляване на възрастта за пенсиониране 200 хил. поляци се очаква да излязат от пазара на труда по-рано от очакваното. Украинските работници запълват отчасти празнините в полския трудов пазар, но с облекчаването на визовия режим на ЕС към Украйна това може да ги притегли по на запад.

Остава под въпрос как политическите турбуленции в някои от страните (Румъния, Полша) ще се отразят на доверието на инвеститорите. Към първата половина на годината и двете страни страдат от ограничен частен инвеститорски интерес и разчитат основно на еврофондовете.