Чехия иска западни компании в страната да вдигнат заплатите

Премиерът обсъжда проблема на среща с лидерите на Франция и Австрия

"Единният европейски пазар и свободното движение на работници не означава да се предизвиква надбягване към най-малките социални регулации", каза Макрон на пресконференция в Залцбург с австрийския домакин - канцлера Кристиан Керн.
"Единният европейски пазар и свободното движение на работници не означава да се предизвиква надбягване към най-малките социални регулации", каза Макрон на пресконференция в Залцбург с австрийския домакин - канцлера Кристиан Керн.    ©  Reuters
"Единният европейски пазар и свободното движение на работници не означава да се предизвиква надбягване към най-малките социални регулации", каза Макрон на пресконференция в Залцбург с австрийския домакин - канцлера Кристиан Керн.
"Единният европейски пазар и свободното движение на работници не означава да се предизвиква надбягване към най-малките социални регулации", каза Макрон на пресконференция в Залцбург с австрийския домакин - канцлера Кристиан Керн.    ©  Reuters
470 евро става минималната брутна заплата в Чехия.

Чехия ще поиска от лидерите на Франция и Австрия техните фирми в страната значително да повишат заплатите на служителите си. Това ще стане на днешната среща в Залцбург на френския президент Еманюел Макрон с премиерите на Австрия - Кристиан Керн, на Чехия - Бохуслав Соботка и на Словакия - Роберт Фицо.

Чешкият премиер заяви миналата седмица, че е готов да обсъжда с Макрон и Керн проблема с т.нар. социален дъмпинг, създаван според западни държави от източноевропейци, емигриращи там за по-високо заплащане, каквото местни политици не могат или не искат да им осигурят.

Париж и Виена настояват т.нар. командировани работници от Източна Европа да получават на Запад близки до западноевропейските или поне минимални заплати и да се осигуряват в страните, където работят, а не откъдето са изпратени.

Но в източноевропейските страни отвръщат, че евтината работна ръка остава едно от основните им конкурентни предимства на единния пазар на ЕС и западни компании, инвестирали при тях поради тази причина, не допринасят за промяна.

222 години догонване

Соботка заяви, че правителството в Прага е изчислило колко време ще е нужно за изравняване на заплатите в Чехия и Франция. "Ако продължаваме със сегашното темпо, това ще отнеме близо 222 години. Смятам това за напълно неприемливо и невъзможно", каза той, цитиран от държавната агенция CTK.

Според Йозеф Стржедула, ръководител на профсъюзната конфедерация CMKOS, критиката, идваща от Макрон, е бумеранг. "Мога да му отвърна - [в Чехия] има над 450 френски фирми с 63 000 служители и правилното послание е, че те не бива да изнасят дъмпинг", заяви синдикалистът след среща с премиера. Никой не пречи на френските производители на автомобили в Чехия да повишат заплатите, добави той. Стржедула изрази надежда, че на европейско ниво ще бъде постигнато споразумение за нов статут на командированите работници в друга страна от ЕС.

Алеш Хмеларж, държавен секретар по въпросите на Европейския съюз, обясни, че "ако старите страни от ЕС имат проблем с ниското заплащане, то и ние имаме същия проблем... Всички страни би трябвало да се ползват по един и същи начин от единния пазар, не можем да приемем да има завинаги два вида Европа".

Заплатите в Чехия се равняват на около една трета от тези в съседна Германия и на една четвърт от това, което получават датчаните, припомни Хмеларж. Според него за намаляването на разликата могат да помогнат инвестиционни инициативи на чешкия пазар.

470 евро минимална заплата

Темата за заплащането е актуална в Чехия заради предстоящите през октомври парламентарни избори и решението на правителството от понеделник да повиши минималната заплата с 11%. От 1 януари 2018 г. тя става брутно 12 200 крони, или почти 470 евро, но не всички одобряват промяната. В момента минималното заплащане е 421 евро, докато в Словакия е 435 евро, а в Полша - 453 евро.

Икономиката на страната расте относително бързо - с 4.5% от БВП през второто тримесечие на 2017 г., а безработицата (4.5% през юли) е най-ниската в ЕС. Добрият растеж се дължи основно на силното вътрешно потребление и инвестициите от компаниите.

През миналата година 132 000 души (3.6% от работната сила) са получавали минимална заплата по данни на министерството на труда и социалните грижи. Те са заети предимно в обществени услуги, агенции за охрана и в търговията.

С промяната при минималната заплата тя достига малко над 40% от средната за страната, каквато е и целта на лявоцентристкото правителство. По този начин в бюджета ще влязат допълнително и около 1.3 милиарда крони под формата на социални и здравни вноски.

Бизнесът не одобрява

Соботка каза миналата седмица, че кабинетът ще обсъди 10% повишаване от ноември на заплатите на държавните служители и 15% - на тези на учителите.

Но Социалдемократическата партия на премиера изостава чувствително от коалиционния си партньори водеща по популярност центристка партия ANO на бившия финансов министър Андрей Бабиш, който е и най-богатият бизнесмен в страната.

Дясноцентристката опозиция заяви, че предпочита правителството да беше понижило данъците. Работодатели казват, че подобно вдигане на минималното заплащане с политически решение го прави непредвидимо, докато ясни правила за повишаването биха им позволили по-лесно да планират разходите си.

Бизнесмени обяснява още, че 11% повишаване на минималната заплата не се връзва нито с темпото на икономическия растеж, нито с този на ръста на заплатите в Чехия. Засега не е ясно дали някои от тях ще съкратят служители заради решението на управляващите.

Прага обмисля статут на наблюдател в Еврогрупата

Чешката република може да се опита да поиска статут на наблюдател в групата на финансовите министри на страните от еврозоната, ако тази група получи засилени правомощия съгласно плановете за реформиране на Европейския съюз. Това потвърди външният министър Лубомир Заоралек пред Reuters, малко след като за такъв план съобщи седмичникът Respekt. Според министъра "така ще имаме директен поглед върху управлението на еврозоната". Агенцията цитира чешки дипломати да обясняват, че ще се търсят съмишленици сред страни извън еврозоната като Швеция, например. Очаква се усилията за обновяване на ЕС да се засилят след парламентарните избори в Германия на 24 септември. Засилване на интеграцията между страните с единна валута може да постави в неизгодно положение партньорите им без място на масата за взимане на решения, но длъжни да се справят с последиците от тях. Чехите нямат намерение скоро да приемат еврото, макар съгласно договора на ЕС да са длъжни един ден да го направят. Както мнозинството анкетирани по тази тема, така и управляващата партия ANO, са против приемането на единната валута.