Китай превзема световния пазар, но оставя заключени вратите към себе си

Инфраструктурата, високите технологии и услугите са най-атрактивни за китайските инвеститори.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на Китай растат главоломно. Страната е инвестирала общо 200 млрд. долара в трети страни през 2016 г., като към Европейския съюз (ЕС) са насочени 35 млрд. от тези средства. Инвестициите към страните - членки на ЕС, са се увеличили с цели 77% спрямо предходната година и това е сигнал, че те се очертава да бъдат новата "мишена" на Пекин, показва съвместен доклад на Mercator Institute for China Studies (Merics) и Rhodium Group.

Комбинацията от силно протекционистки мерки за ограничаване на достъпа на чужди компании на китайския пазар и забавящия се ръст в страната създава дисбаланс в инвестиционните отношения между ЕС и Китай и може да се окаже проблем в бъдеще.

Колко много е твърде много

С годишен ръст от 30% за всяка година от периода 2005-2015 г. опасенията на икономисти относно ефекта от китайските инвестиции съвсем не са без основание. Докато общите средства, вложени от ЕС в Китай за 2016 г., се равнява на едва 8 млрд. евро, само инвестицията на китайския консорциум Tencent във финландския разработчик на видеоигри Supercell възлиза на 6.7 млрд. евро. Друга голяма сделка на европейския пазар беше придобиването на германската компания за роботи KUKA от китайската Midea, на стойност 4.4. млрд. евро.

Слабият инвестиционен интерес от страна на Европа не е новост - спад на европейски инвестиции се наблюдава още от 2013 г. насам. Това обаче не се дължи единствено на забавения растеж и опасността от прегряване на китайската икономика, но и до голяма степен на преобладаващите тарифни и нетарифни ограничения за чуждестранните инвеститори.

Експанзията на Пекин към ЕС вече получи своя отговор. През февруари т. г. Берлин, Париж и Рим призоваха Европейската комисия (ЕК) да преосмисли правилата, според които трети страни могат да инвестират в европейски компании, докато достъпът към тях остава ограничен. В отговор на това се очаква президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер да обяви по-строги мерки за достъп до европейски компании и капитали през септември.

До момента едва 13 от 28 страни - членки на ЕС, имат системи за контрол върху чуждите придобивания на компании от значение за националната сигурност, но новата стратегия на Юнкер визира установяването на общи мерки във всички държави. Миналия месец Германия също се обяви против придобиването на компании от китайски инвеститори и увеличи правомощията на правителството за блокиране на подобни опити.

Накъде гледат китайските инвеститори

Реакцията на Германия е навременна, като се вземе предвид, че страната е най-големият получател на ПЧИ от Китай през 2016 г. на стойност 11 млрд. евро. Заедно с Великобритания двете държави са получили повече от половината инвестиции в ЕС. Освен високи инвестиции в държавите на запад и север (виж графиката) се наблюдава и засилен интерес към компании, разработващи високотехнологични устройства, сектора на услугите и инфраструктурата. За сметка на това обаче според доклада на Merics и Rhodium Group вложенията в имоти са отбелязали спад.