Съдът на ЕС: Страните не могат да отказват да приемат бежанци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдът на ЕС: Страните не могат да отказват да приемат бежанци

Reuters

Съдът на ЕС: Страните не могат да отказват да приемат бежанци

Първоначалната идея беше да бъдат преселени до 120 хил. души за две години, но досега реално в други държави са прехвърлени не повече от 25 хил.

6315 прочитания

Reuters

© Reuters


Съдът на Европейския съюз отхвърли в сряда обжалването от Унгария и Словакия на решението страните да приемат определен брой чужденци от други държави в ЕС, които вече са получили там статут на бежанци. Така към страните от Източна Европа най-висшата съдебна инстанция в ЕС отправя послание, че не могат да отхвърлят определените им от Европейската комисия квоти предимно за сирийци, които трябва да бъдат изведени от Гърция и Италия, за да се намали натискът над местните власти.

"Съдът отхвърля действията, предприети от Словакия и Унгария срещу механизма за задължително презаселване на търсещи убежище", се казва в решението. В текста се допълва, че исковете на Братислава и Будапеща се отхвърлят изцяло.

"В действителност механизмът помага на Гърция и Италия да се справят с последиците от миграционната криза от 2015 г. и е пропорционална мярка."

Механизмът с квотите

Програмата бе създадена от Европейската комисия и одобрена от мнозинството страни членки въпреки опозицията на бивши комунистически държави, твърдящи, че обществата им не могат да приемат предимно мюсюлманските имигранти.

Първоначалната идея беше да бъдат преселени до 120 хил. души в продължение на две години. Но досега реално в други държави са прехвърлени не повече от 25 хил. души.

В решението на съда по този повод се казва, че "малкият брой извършени до момента премествания в приложение на обжалваното решение може да бъде обяснен със съвкупност от обстоятелства, които съветът не би могъл да предвиди към момента на приемането му, сред които по-специално липсата на сътрудничество от страна на някои държави членки".

Reuters коментира, че сега не е съвсем ясно как еврокомисията може да принуди несъгласните страни да приемат бежанци, още повече че мнозина от тях и не искат да се заселват в по-бедните държави от бившия съветски блок. Страни като Германия и Италия предупреждават, че източноевропейските им партньори рискуват да изгубят част от еврофондовете, ако не проявят солидарност.

Петер Зига, министър на икономиката на Словакия, коментира пред журналисти, че "квотната система не работи, така че в момента решението на съда е нерелевантно". По думите му е необходим нов механизъм, а и проблемът вече не е толкова остър, колкото по време на миграционната вълна от есента на 2015 г.

Лидери в Източна Европа казват, че ЕС трябва по-добре да контролира външните си граници, за да спре нелегалната имиграция, и искат стотици милиони евро финансиране за това. Брюксел отговаря, че вече е овладял проблема и че не финансира телени огради, както поиска премиерът Виктор Орбан в Унгария.

Деликатен политически момент

От 2014 г. насам на територията на 28-те страни членки са влезли над 1.7 млн. души от Близкия изток и Африка. През това време беше сключено споразумение с Турция, което практически спря потока през Гърция и България, а на Либия се помага да ограничи броя на пристигащите в Италия.

Полша и Унгария обаче продължават да отказват да приемат и един човек по определените им квоти, а Словакия и Чехия са допуснали едва десетина. ЕС опита да постигне компромис с тях, но в крайна сметка съдът наложи решението на Брюксел.

Това е политически деликатен ход, тъй като означава, че политика или реформа на миграционната схема на ЕС може да бъде наложена на всички въпреки опозицията на няколко страни членки. "Ако им го наложим, те ще го използват за своята антиевропейска пропаганда в собствените си страни", казва дипломат от ЕС по адрес на Полша и Унгария. "Но в момента пристигащите са малко и положението е, общо взето, под контрол, така че трябва да се върнем към механизма за солидарност."

Юнкер: Солидарността не е меню в ресторант

Будапеща поиска близо 400 млн. евро от еврофондовете за охраната на границата, но председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отвърна с писмо във вторник, че "солидарността е двупосочна улица", и изброи всички видове помощ, които Брюксел е предложил за овладяване на миграцията.

Писмото, цитирано от изданието Politico, посочва, че по време на миграционната криза от 2015 г. Унгария е отхвърлила "възможността да извлече полза от преместването на близо 54 хил. души и е решила да върне почти 4 млн. евро, които са били предплатени от еврофондовете. Общо 6.26 млн. евро са били спешно дарени, но Унгария не е попълнила нужната документация, за да има достъп до повече от половината от тях. Освен това властите в Будапеща, поискали да им се възстанови половината от разходите по границата, продължават да имат достъп до европейски фонд за вътрешна и гранична сигурност, в който унгарският дял до 2020 г. е над 40 млн. евро. Юнкер припомня още, че европейските субсидии се равняват на повече от 3% от БВП на страната, което е най-големият дял в ЕС.

"Солидарността е двупосочна улица. Има времена, в които страните може да очакват да получат помощ, и времена, в които те самите трябва да помогнат. Освен това солидарността не е меню, от което да си избираш пари за гранична охрана и да отказваш да приемеш колективно договорено решение за презаселване на хора", цитира Politico извадки от писмото. То завършва с готовност на ЕК бързо да проучи "специфични належащи нужди", свързани с граничната сигурност, и да предостави подходяща помощ съгласно законите на ЕС.

Съдът на Европейския съюз отхвърли в сряда обжалването от Унгария и Словакия на решението страните да приемат определен брой чужденци от други държави в ЕС, които вече са получили там статут на бежанци. Така към страните от Източна Европа най-висшата съдебна инстанция в ЕС отправя послание, че не могат да отхвърлят определените им от Европейската комисия квоти предимно за сирийци, които трябва да бъдат изведени от Гърция и Италия, за да се намали натискът над местните власти.

"Съдът отхвърля действията, предприети от Словакия и Унгария срещу механизма за задължително презаселване на търсещи убежище", се казва в решението. В текста се допълва, че исковете на Братислава и Будапеща се отхвърлят изцяло.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Арменското малцинство в България е пример за солидарност, толерантност и интеграция. Може ли някой да каже същото за турското в Германия? Или за мароканското във Франция?

    Арменските бежанци тогава сега са не просто български граждани по документи, а българи в най-истинския смисъл на думата, дори много от тях - защитници на българщината и българското.

    Не се годрея с John "българина" открил компютъра, а се гордея с нашето общество, толерантно и пример за съжителство на мохамедани и християни в симбиоза. Вие журналисти, имат моралната отговорност да насочите вниманието към подобни въпроси. Какво е то бежанец? Какво е то интеграция? Какво е то съжителство на християни и мохамедани и в какво се изразява то в Българи и в Германия.
    Защото български идиоти може да драскат свастики по улиците, но в България християни и мюсюлмани живеем ЗАЕДНО, за разлика от Германия, Франция и Белгия, където подобните живеят в "арабския" т.е. мюсюлмански квартал. Ние нямаме, подчертавам нямаме арабски квартал. Защо при повече мюсюлмани (% от населението) и липсата на мюсюлмански квартали слушаме някой, очевадно провален в интеграционните политики, като Германия, Белгия и Франция да ни обяснява за "солидарност", "интеграция" и разни други думички, които за западните общества са само това - думи, PR.

    Вина имаме и ние, поради ниското самочувствие, но вина носите и вие - журналистите, защото все още не съм видял статия за истинската интеграция, за примера с българи (християни и мюсюлмани) и арменци.
    Защото за Полша се говори като съвременния хитлер, но не се споменава за мюсюлманското общество там, татарското, което е уважавано в Полша от 600 години, което се е било рамо до рамо с християите поляци през годините, и което също така е пример за интеграция. Защото татарите са първо поляци, после татари/мюсюлмани. Може ли да се каже същото за турски и мароканските общества в Германия и Франция?

    Не казвам, че сме цвете за мирисане и безгрежни, и ние имаме проблеми - примерно с ромската общност. Но смея да твърдя и заставам зад думите си, че българина в последно време няма проблеми с ромите. "Българина" разбира и е наясно, че ромите са също толкова българи, колкото и той. Има проблеми с циганщината като манталитет, която далеч не е ексклузивна за ромската общност, а я има и в българската (християнска и мюсюлманска).
    Е разбира се - имаме и изключения, дето откровенно си "мразят циганите", но те са все по-малко, главно от low-life прослойката, също като американските rednecks от южна каролина и т.н.

  • 2
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Да допълня, самия факт, че позволяваме на Юнкер, представител на бенелукс зоната - която е пример като от учебник за пълен провал в интеграцията, солидарността и прочие да говори толко арогантни слова "Солидарността не е меню в ресторант" е, за съжаление, резултат от точно това. Липса на смелост и доблест, да застанем зад позицията си, твърдо и да кажем, че новите дрехи на царя не ни допадат, понеже царя е малко дибидюс.
    Днес 6-ти септември, малко тематично така, съединението на Княжество България с Източна Румелия не е просто съединение на две геофрафски области. То е съединиение и на две религии. Не трябва това да го премълчаваме.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Мечтая за деня, в който ЕС ще бъде толкова директен с нас, колкото и с Унгарците. Почвам си мисля, че активен натиск може да се случи само на непокорни правителства.

    Колкото до решението - ако баба Меркел не беше поканила чистосърдечно имигрантите от името на ЕС, сега нямаше да има нужда от солидарност. Солидарно решение на ЕС би оставило Афганистанците в Турция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK