Съдът на ЕС: Страните не могат да отказват да приемат бежанци

Съдът на Европейския съюз отхвърли в сряда обжалването от Унгария и Словакия на решението страните да приемат определен брой чужденци от други държави в ЕС, които вече са получили там статут на бежанци. Така към страните от Източна Европа най-висшата съдебна инстанция в ЕС отправя послание, че не могат да отхвърлят определените им от Европейската комисия квоти предимно за сирийци, които трябва да бъдат изведени от Гърция и Италия, за да се намали натискът над местните власти.

"Съдът отхвърля действията, предприети от Словакия и Унгария срещу механизма за задължително презаселване на търсещи убежище", се казва в решението. В текста се допълва, че исковете на Братислава и Будапеща се отхвърлят изцяло.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"В действителност механизмът помага на Гърция и Италия да се справят с последиците от миграционната криза от 2015 г. и е пропорционална мярка."

Механизмът с квотите

Програмата бе създадена от Европейската комисия и одобрена от мнозинството страни членки въпреки опозицията на бивши комунистически държави, твърдящи, че обществата им не могат да приемат предимно мюсюлманските имигранти.



Първоначалната идея беше да бъдат преселени до 120 хил. души в продължение на две години. Но досега реално в други държави са прехвърлени не повече от 25 хил. души.

В решението на съда по този повод се казва, че "малкият брой извършени до момента премествания в приложение на обжалваното решение може да бъде обяснен със съвкупност от обстоятелства, които съветът не би могъл да предвиди към момента на приемането му, сред които по-специално липсата на сътрудничество от страна на някои държави членки".

Reuters коментира, че сега не е съвсем ясно как еврокомисията може да принуди несъгласните страни да приемат бежанци, още повече че мнозина от тях и не искат да се заселват в по-бедните държави от бившия съветски блок. Страни като Германия и Италия предупреждават, че източноевропейските им партньори рискуват да изгубят част от еврофондовете, ако не проявят солидарност.

Петер Зига, министър на икономиката на Словакия, коментира пред журналисти, че "квотната система не работи, така че в момента решението на съда е нерелевантно". По думите му е необходим нов механизъм, а и проблемът вече не е толкова остър, колкото по време на миграционната вълна от есента на 2015 г.

Лидери в Източна Европа казват, че ЕС трябва по-добре да контролира външните си граници, за да спре нелегалната имиграция, и искат стотици милиони евро финансиране за това. Брюксел отговаря, че вече е овладял проблема и че не финансира телени огради, както поиска премиерът Виктор Орбан в Унгария.

Деликатен политически момент

От 2014 г. насам на територията на 28-те страни членки са влезли над 1.7 млн. души от Близкия изток и Африка. През това време беше сключено споразумение с Турция, което практически спря потока през Гърция и България, а на Либия се помага да ограничи броя на пристигащите в Италия.

Полша и Унгария обаче продължават да отказват да приемат и един човек по определените им квоти, а Словакия и Чехия са допуснали едва десетина. ЕС опита да постигне компромис с тях, но в крайна сметка съдът наложи решението на Брюксел.

Това е политически деликатен ход, тъй като означава, че политика или реформа на миграционната схема на ЕС може да бъде наложена на всички въпреки опозицията на няколко страни членки. "Ако им го наложим, те ще го използват за своята антиевропейска пропаганда в собствените си страни", казва дипломат от ЕС по адрес на Полша и Унгария. "Но в момента пристигащите са малко и положението е, общо взето, под контрол, така че трябва да се върнем към механизма за солидарност."

Юнкер: Солидарността не е меню в ресторант Будапеща поиска близо 400 млн. евро от еврофондовете за охраната на границата, но председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отвърна с писмо във вторник, че "солидарността е двупосочна улица", и изброи всички видове помощ, които Брюксел е предложил за овладяване на миграцията. Писмото, цитирано от изданието Politico, посочва, че по време на миграционната криза от 2015 г. Унгария е отхвърлила "възможността да извлече полза от преместването на близо 54 хил. души и е решила да върне почти 4 млн. евро, които са били предплатени от еврофондовете. Общо 6.26 млн. евро са били спешно дарени, но Унгария не е попълнила нужната документация, за да има достъп до повече от половината от тях. Освен това властите в Будапеща, поискали да им се възстанови половината от разходите по границата, продължават да имат достъп до европейски фонд за вътрешна и гранична сигурност, в който унгарският дял до 2020 г. е над 40 млн. евро. Юнкер припомня още, че европейските субсидии се равняват на повече от 3% от БВП на страната, което е най-големият дял в ЕС. "Солидарността е двупосочна улица. Има времена, в които страните може да очакват да получат помощ, и времена, в които те самите трябва да помогнат. Освен това солидарността не е меню, от което да си избираш пари за гранична охрана и да отказваш да приемеш колективно договорено решение за презаселване на хора", цитира Politico извадки от писмото. То завършва с готовност на ЕК бързо да проучи "специфични належащи нужди", свързани с граничната сигурност, и да предостави подходяща помощ съгласно законите на ЕС.