Норвегия спори къде да влага рекордните 1 трлн. долара от суверенния си фонд

Фондът контролира над 1.3% от всички глобални листвани акции.

Размерът на норвежкия суверенен фонд - най-големият в света, достигна във вторник за пръв път 1 трилион долара. Това стана само за няколко часа, а причината е, че възходът на глобалните фондови борси и поскъпващото евро увеличиха стойността на активите му.

Създаден през 1998 г. за спестяване на част от приходите от петрол и газ, днес фондът се равнява на около 2.5 пъти годишния БВП на страната. Първоначалните прогнози бяха, че той ще достигне 1.3 пъти БВП на Норвегия някъде през 20-те години на ХХI век. Ръководството е поверено на отдел в централната банка и всички средства се влагат в задгранични акции, облигации и имоти в 77 държави. Почти две трети в момента са вложени в дялово участие - около 9000 компании, през които фондът контролира над 1.3% от всички глобални листвани акции. За сравнение - норвежците са 5.3 милиона (0.1% от населението на света) и във вторник на всеки от тях се падаха по 190 000 долара от фонда.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Съгласно неотдавна ревизираните правила правителството може да използва в страната не повече от 3% от стойността на фонда, което в момента се равнява на 235 млрд. норвежки крони (малко над 25 млрд. евро). В бюджета за 2017 г. са предвидени 221 млрд. крони (23.6 млрд. евро), или 2.8% от стойността на фонда.

Централната банка е притеснена

Подобни суми, които са на разположение за публични разходи, притесняват централната банка. През февруари управителят предупреди, че така Норвегия става прекалено зависима от несигурен източник на приходи. "Независимо кой ще бъде на власт, предизвикателството ще бъде да използваме по-малко петролни приходи", каза Урик Брус, старши анализатор в Nordea Markets. Два основни въпроса подлежат на промяна. Първият е пълното отделяне на ръководството на фонда от централната банка. Вторият е дали да се позволи инвестиране в нови категории активи, включително нелиствани акции и частни инфраструктурни проекти. "Ясната позиция на банката е, че ще получим по-голяма възвращаемост и по-нисък риск, ако инвестираме в инфраструктура", каза през юли пред Reuters главният изпълнителен директор на фонда Ингве Слингстад.



През последните месеци се спори за това дали да се инвестира в летища, магистрали, мостове и ветропаркове. Финансовият министър Сив Йенсен от популистката Партия на прогреса два пъти отказа да внесе въпроса за обсъждане в парламента, позовавайки се на политически рискове. Това едва ли ще се промени и при новото правителство.

Още един мандат за Ерна Солберг

Норвежкият премиер Ерна Солберг и нейната дясноцентристка коалиция обявиха във вторник победата си в състоялите се ден по-рано парламентарни избори и казаха, че успехът им е резултат от работата им като сплотен екип, предаде ДПА.

"Получихме подкрепа за още четири години, защото свършихме това, което обещахме", каза Солберг в Осло, благодарейки на членовете на своята Консервативна партия и на гласоподавателите. Тя благодари и на по-малкия си коалиционен партньор в управлението - дясната популистка Партия на прогреса, както и на двете малки центристки партии, които подкрепят дясноцентристкото правителство.

Четирите партии получават по неокончателни резултати 89 места, което е по-малко от 96-те, които имаха в отиващия си 169-местен парламент. Преизбирането на Солберг ще е първото на премиер от Консервативната партия от 1985 г. и говори за популярността на премиера, наричана "норвежката Ангела Меркел".

Тежък удар за лявата опозиция

Лидерът на опозиционната Работническа партия Йонас Гар Стьоре призна поражението си, поздрави Солберг и ѝ пожела късмет. Стьоре заяви, че остава на поста си като лидер на партията, която ще бъде "конструктивна и трудна опозиция".

Неокончателните резултати, съобщени от избирателната комисия при 95% обработени бюлетини, сочат, че консерваторите ще получат 45 места, с три по-малко, отколкото на предходните избори през 2013, и ще останат втора сила с 25% от гласовете. Партията на прогреса се очаква да е на трето място с около 15% и да изгуби едно от 29-те места, които имаше.

Опозиционната Работническа партия изгуби повече от 3 на сто от гласовете, които имаше, и се очаква да получи 27.4%, което ще означава 49 места, с 6 по-малко от 2013 г. Тя ще остане партията с най-висок процент подкрепа на избори. Предпочитаните партньори на Работническата партия - Социалистическата лява партия и Партията на центъра, се представиха по-добре на тези избори. "Зелените" се очаква да запазят едното си депутатско място, а комунистическата партия "Червените" спечели първото си място в парламента.

Все още има неяснота около резултатите на партията "Венстре" и на християндемократите, които се колебаят около 4-те процента.