Картината се повтаря и в други части от публичния сектор, като образованието и администрацията. Румънското правителство започва практиката на повишаване на заплатите от края на 2015 г., като последното увеличение е от началото на тази година – възнагражденията бяха вдигнати с 15% за лекари и учители и 20% за служителите в публични администрации.

Положителните ефекти в краткосрочен план са неоспорими – Румъния може да се похвали с най-бързо растящата икономика в ЕС, задвижена почти изцяло от потреблението на населението (5.7% за периода април – юни). В средносрочен план обаче започват да се виждат пукнатини. Тази политика руши основите, които страната изгради след кризата от 2008 г., застрашавайки стабилността на държавните финанси и бъдещото развитие на Румъния.

В началото бе популизмът

През ноември 2015 г. румънският премиер Виктор Понта и правителството му подават оставка насред масови протести срещу корупцията. На тяхно място идва политически независим кабинет на технократи начело с Дачиан Чолош, които под натиск от профсъюзите създават "справедлива" система на увеличение на заплатите в публичния сектор. "Беше уловка. Правителство с мандат една година не може да направи това, но предходния министър на труда вече се беше съгласил", коментира Драгос Паслару, икономически съветник на премиера Чолош и по-късно министър на труда.

Излиза наяве обаче малък проблем: при цели 1.2 млн. наети в публичната администрация, Румъния няма база данни с информация кой колко получава и каква работа върши срещу това заплащане. Започва набиране на данни, определяне на критерии, по които да бъде осъществено увеличението и на финала проектозакон - повишението ще започне от хората с най-ниски заплати и постепенно ще премине към тези с по-високи, а цената за бюджета до 2022 г.: 19 млрд. леи (около 4.2 млрд. евро към края на 2015 г.).

Профсъюзите са против. Вдиганията на заплатите започват още преди да бъде обсъден и приет новият закон, който остава на заден план. През декември 2015 г. заплатите в здравеопазването нарастват с 25%, а тези в публичната администрация – с 10%. Минималната заплата нараства с над 16% през 2016 и 2017 г. заедно с допълнителен 15% ръст за медицински персонал и учители и 20% за администрацията. Заплатите на нискоквалифицирани публични служители достигат нивата на по-високо квалифицираните, което създава изкривявания на пазара, отбелязва МВФ. Анализатори считат, че зад мотивацията за тези решения не стои нищо друго освен популизъм.

В допълнение - местната власт получава правото да вдига възнагражденията на служителите си по своя преценка. Вследствие на новопридобитата свобода три четвърти от областите толкова вдигат заплатите на администрацията си, че не успяват да покрият разходите с постъпленията си и се обръщат към централния бюджет. Числата не излизат нито на регионално, нито на макрониво. Официално обявената сума, нужна да се финансира тази фискална експанзия, нараства от 19 млрд. леи до 32 млрд. леи (7 млрд. евро), но според МВФ тя може да достигне и 60 млрд. (13 млрд. евро) към 2022 г. "Идеята е увеличението в публичния сектор да принуди и частния да вдигне заплатите, което да стимулира потреблението, а оттам и предлагането. Вид perpetuum mobile – вечен двигател за икономически растеж", коментира Паслару.

Икономика без баланс

Успоредно с всичко това правителството понижава и данъчните ставки. Резултатът: едни много щастливи държавни служители, но пък нещастни финанси. В рамките на година бюджетният дефицит нараства от 0.8% до 3% от БВП през 2016 г., като очакванията на Европейската комисия са влошаването да продължи до 3.5% и 3.7% през 2017 и 2018 г. "Страната започва да проявява макроикономически дисбаланси", коментира Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа.

Пари засега се намират. Митов отбелязва, че един от методите за запълване на дупката в бюджета е повишението на акциза върху горивата, а друг – свиване на държавните инвестиции. "Правителството се обърна и към държавните предприятия с достатъчно големи резерви, като използва дивидентите им, за да си покрие част от разходите", допълва Паслару.

МВФ предупреждава, че допълнителни увеличения може да афектират и цената на правителствения дълг. Доходността по ДЦК вече се повишава, а това означава, че привличането на средства става все по-неизгодно за държавата. "Инвеститорите започват да се притесняват", също отбелязва и Митов. "При еднаква инфлация цената на дълга в Румъния в момента е 3.86%, докато в сходни страни като България и Унгария тя е съответно 1.43% и 2.89%", допълва още той.

По наклонената плоскост

Извън негативите решението, разбира се, има позитиви. Както и се очаква, повишението на заплатите на служители от публичния сектор вдига и тези в частния, като по този начин растящите доходи стимулират потреблението. Това доведе и до най-високия годишен ръст в ЕС за трето поредно тримесечие. Може да се каже и че това свива разликата между страната и Западна Европа. "Възнагражденията на служители в Румъния като процент от БВП са значително под западните нива в страни като Франция и Германия. Еднократно увеличение в заплатите може да вдигне този дял и да приближи страната до развитите икономики", отбелязва като положителен ефект икономистът Раду Лимпеде. Но увеличенията могат да са здравословни като цяло само при условие, че не продължат, предупреждава той.

Но ако погледнем към икономическата теория, един от аргументите срещу драстичното административно увеличение на заплатите е, че предизвиква инфлация. Към момента промените в цените са под средните нива за ЕС, но очакванията са през 2018 г. инфлацията да се повиши до над 3%. И докато има предизвикателства, които тепърва чукат на вратата, други вече са влезли. "Някои лекари и медицински асистенти сега се местят от частния в публичния сектор, което създава проблеми за бизнеса", коментира Лимпеде. "Международните компании са принудени да се приспособят към новите заплати, като вдигат възнагражденията над производителността на труда. Но те имат капацитет за подобен ход, докато румънските производители нямат нужните технологии и производителност, за да си го позволят", допълва още той.

Макроикономическите резултати от фискалната политика могат да продължат още една–две години, но след това ще се достигне лимит, нивата ще бъдат неустойчиви, коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Експортно-ориентираните индустрии няма как да се развиват. Ще остане умерено растяща икономика, но пък с добре платени държавни служители", допълва той. Забавяне прогнозира и ЕК, а отбелязва и отслабващата конкурентоспособност на страната в резултат на растящите разходи за труд за единица продукция.

Според някои анализатори е невъзможно правителството да продължи с подобни темпове да увеличава заплатите. Самото правителство, изглежда, не споделя това мнение. Тази година най-накрая е приет закон за заплатите на държавните служители, но в него няма споменатите критерии. Според него повишения ще има чак до 2022 г., когато средните заплати трябва да се удвоят според МВФ. Същевременно качеството на работа не се подобрява, тъй като липсват качествени критерии, по които да се определят увеличенията. "Дори да успеят да се ограничат до 3% дефицит тази година в резултат на спад в инвестициите, през 2018 г. ще бъдат безпомощни", счита Паслару.

Икономическият ръст в момента зависи почти изцяло от фискалната експанзия. Това е мнението както на анализатори, така и на организации като ЕК и МВФ. Консенсус има и по отношение на прогнозите – това изтегляне за косата не може да продължи дълго.