- Юнкер призова двете страни бързо да бъдат приети в Шенген и да получат помощ за влизане в еврозоната.
Въпреки пороя от новини, които председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер произведе с речта си за състоянието на Съюза в сряда - нови постове, етични правилници за работата на комисарите или пък амбициозната му визия за федерално бъдеще на ЕС, вероятно най-важната тема бяха отношенията между западните и източните страни членки.
В последните няколко години те очевидно се обтегнаха, като източноевропейците бяха обвинени, че са едва ли не основните виновници за провала на ЕС да се справи с мигрантската криза, да има по-добра фискална координация и не на последно място за безработицата в западните страни. И за разлика от предишния географски сблъсък между Севера и Юга, когато ставаше дума основно за пари, сега споровете имат и идеологическа окраска. Ако Брюксел не успее да наложи по някакъв начин на Унгария да спазва решенията на Европейския съд или на Полша да не уволнява поголовно съдии с чисто политически мотиви, самият фундамент на ЕС ще бъде подкопан.
В речта на Юнкер пред Европейския парламент имаше немалко предложения, които са от основен интерес за страни като Франция или Германия – като например индустриална стратегия (която да даде ново начало на автомобилната индустрия след "Дизелгейт") или пък по-протекционистична търговска политика, но основните послания бяха отправени именно към източноевропейците. В случая, от това може да се възползват най-много България и Румъния. След като дълго бяха сочени за двойкаджиите на ЕС, сега те се оказват за пример с про-европейската си риторика.
Няма Изток, няма Запад
"Няма малки и големи, източни и западни, северни и южни [членки на ЕС]... Европа се простира от Виго до Варна, от Испания до България... Европа трябва да диша и с двата си бели дроба, иначе нашият континент ще се задушава", каза Юнкер. Както се очакваше, той протегна ръка на Източна Европа и декларира, че в един съюз не може да има второкласни граждани (макар примерът му да беше с детската смъртност в Италия и Румъния, а не с правата на източноевропейците в Западна Европа), не може да има второкласни работници (по повод обвиненията, че източноевропейците получават по-ниски заплати от колегите си, когато работят в Западна Европа), както и не може да има второкласни потребители (заради разкритията, че международни компании предлагат продукти в Източа Европа с различни съставки от тези, които продават в Западна Европа).
По-сериозното послание обаче дойде с отхвърлянето на всякакви идеи за Европа на две скорости – извечният страх на източноевропейците, че западните страни един ден просто ще ги оставят в задния си двор. Юнкер заяви, че не споделя предложенията на френския президент Еманюел Макрон за обособяване на страните от еврозоната в отделно формирование, извън настоящите институции на ЕС. Не само това, но според него всички страни, които сега са извън еврозоната, трябва да получат помощ бързо да се присъединят към нея. Логиката вероятно е, че по този начин от само себе си ще отпадне сегашното противостояние между еврови и не-еврови страни членки.
Това беше сценарий, на който се надяваше правителството на Бойко Борисов, за да бъде България поканена да направи първите си стъпки към еврoзоната. Нещо повече, Юнкер спомена и за създаването на специален инструмент, за да се подпомогнат страните да изпълнят критериите за приемането в нея.
По-същия начин София и Букурещ може да получат и дългоочакваното членство в Шенген, за което Юнкер открито призова. Иронията е, че ако доскоро на двете страни им беше отказвано това право заради недостатъците на тяхното правораздаване, сега могат да бъдат приети заради проблемите със съдебната система на Полша. И България и Румъния служат за пример как се изпълняват общите европейски политики, макар често само на думи.
Не всичко е толкова розово
Всичко това би трябвало да звучи като мехлем за ушите на източноевропейците, но има няколко дребни детайла. С предложенията на Европейската комисия за промяна на системата за командированите работници (по която много българи или поляци могат да работят за западни фирми) реално ще бъде ограничено правото на трудова мобилност на източноевропейците. В замяна те получават хипотетичната възможност да ядат в собствените си страни нутела със същото количество какао, с каквото тя се продава в Германия.
Предложенията бяха гарнирани и с идеята за създаване на специална европейска агенция за трудовата мобилност, която да следи за правилното приложение на трудовото законодателство. Това може да означава само едно – повече бюрокрация за работещите на запад източноевропейци. Юнкер призова и за по-бързо приемане на предложения социален стълб за Европа, който отново трябва да се бори със "социалния дъмпинг", в който са обвинявани източноевропейските страни.
На пръв поглед този баланс изглежда доста несправедлив. Особено ако след него последва натиск за промени във всички области, в които източноевропейските страни изглеждат конкурентоспособни. Юнкер спомена в речта си, че се надява в сферата на финансовите въпроси по-често да започне да се използва квалифицираното мнозинство. По този начин биха могли да бъдат приети създаването на данък върху финансовите транзакции или пък хармонизиране на данъчните основни между страните членки (така че да се намали възможността компаниите да избират къде да облагат печалбите си).
Въпросът е доколко значими ще бъдат промените в законодателството, което засяга Източна Европа. Ако са само козметични, за да се задоволят претенциите на френските синдикати, те вероятно могат да бъдат преглътнати. В крайна сметка по-добре щастливи френски профсъюзни дейци, отколкото Марин льо Пен президент на Франция. Ако обаче промените се окажат много по-сериозни, тогава битката между Запада и Изтока може да стане наистина неприятна.
- Юнкер призова двете страни бързо да бъдат приети в Шенген и да получат помощ за влизане в еврозоната.
Въпреки пороя от новини, които председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер произведе с речта си за състоянието на Съюза в сряда - нови постове, етични правилници за работата на комисарите или пък амбициозната му визия за федерално бъдеще на ЕС, вероятно най-важната тема бяха отношенията между западните и източните страни членки.
10 коментара
Посланието, което няма да прочетете - скок напред в посока на демокрация.
На празни приказки и обещания вече никой не се хваща.
It was a story few predicted: the eurozone is growing faster than the United States. When Jean-Claude Juncker gave his annual state of the union speech on Wednesday last week, Europe’s booming economy was near the top of his list. Ten years since the crisis struck, “Europe’s economy is finally bouncing back,” the European commission president told MEPs. Detailing the economic resurgence, but also referring to the EU’s newfound unity after Britain’s vote to leave, Juncker declared: “the wind is back in Europe’s sails”.
In fact, growth in the 19-country eurozone has quietly outshone the US for the last two years. The latest annualised growth numbers show the single currency bloc growing at 2.3%, compared with 2.2% for the world’s largest economy. Eurozone unemployment has fallen to the lowest level since 2009, while factories are humming again, with production up 3.2% on last year.
The upturn in fortunes is likely to continue, says James Nixon, chief European economist at consultancy Oxford Economics. “The euro area has done a lot of work over the last decade to get its house in order and also a lot structural reform. That has been an extraordinary, excruciatingly slow process but it is starting to bear fruit.”
До коментар [#3] от "Mladen Ougartchinski":
Цитата ви би трябвало да е от Гардиън:
https://www.theguardian.com/business/2017/sep/16/t
Корупцията в България е на исторически високо ниво, а чуждестранните инвестиции на исторически ниско. Каква приятна зависимост.
До коментар [#5] от "bobi_ba":
Беров и Жан Виденов вероятно са пикове на корупцията. Някои хора обаче нямат спомен за тях.
Това е само една претенциозна реч на отиващо си политическо джудже.
През целия си мандат Юнкер бе пердето, зад което Германия, а отскоро и Франция прокарват своите интереси, представени като общоевропейска политика.
ЕС видимо е разделена по няколко вектора: по отношение към мюсюлманската миграция; по отношение на федерализма; и естествено - на бедни и богати.
Исканията на Макрон за кардинално прекрояване на отношенията между страните по линия на във и извън еврозоната и формиране на парламант на страните от еврозоната е последния пирон в ковчега на ЕС такъв, какъвто е замислен. Сложете на кантара и "трудовите" му реформи, които са изцяло обърнати към едрите работодатели и виждаме елементите на един класически капитализъм от 30-те години
А какво говори Юнкер - няма никакво значение. Не той и институцията, която представлява имат думата.
Юнкер е добър председател. Той апелира за развитие и за социална справедливост и най-вече за непоклатимото единство на съюза. Какъвто и трябва да бъде един истински председател. Но той няма шанс. Защото е председател на едно противоречиво, пристрастно, пълно с егоизъм и неприкрита злоба образувание, което тъй или иначе е обречено. Най-лошото е че съюзът е буквално разчекнат на запад, където са интересите на евроатлантиците и напълно блокиран към изток, където източноевропейците биха могли да постигнат просперитет. Което е нетърпимо, непоносимо и невъзможно да продължава.
А защо му трябваше изобщо на ЕС да изродява поканата на Меркел за сирийските мигранти в поголовен прием на мигранти от цял свят?! Че сега на всичкото отгоре принуждават останалите държави да се съобразяват с политкоректната им глупост?!
Такъв таралеж в гащите не може да си вкарат сами дори Путин да стане канцлер на Германия.
Жан Клод мале... с двата ножа