Какво обеща Юнкер на Източна Европа

- България и Румъния, които дълго бяха сочени за двойкаджиите на ЕС, сега се оказват за пример с про-европейската си риторика. - Юнкер призова двете страни бързо да бъдат приети в Шенген и да получат помощ за влизане в еврозоната.

Въпреки пороя от новини, които председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер произведе с речта си за състоянието на Съюза в сряда - нови постове, етични правилници за работата на комисарите или пък амбициозната му визия за федерално бъдеще на ЕС, вероятно най-важната тема бяха отношенията между западните и източните страни членки.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В последните няколко години те очевидно се обтегнаха, като източноевропейците бяха обвинени, че са едва ли не основните виновници за провала на ЕС да се справи с мигрантската криза, да има по-добра фискална координация и не на последно място за безработицата в западните страни. И за разлика от предишния географски сблъсък между Севера и Юга, когато ставаше дума основно за пари, сега споровете имат и идеологическа окраска. Ако Брюксел не успее да наложи по някакъв начин на Унгария да спазва решенията на Европейския съд или на Полша да не уволнява поголовно съдии с чисто политически мотиви, самият фундамент на ЕС ще бъде подкопан.

В речта на Юнкер пред Европейския парламент имаше немалко предложения, които са от основен интерес за страни като Франция или Германия – като например индустриална стратегия (която да даде ново начало на автомобилната индустрия след "Дизелгейт") или пък по-протекционистична търговска политика, но основните послания бяха отправени именно към източноевропейците. В случая, от това може да се възползват най-много България и Румъния. След като дълго бяха сочени за двойкаджиите на ЕС, сега те се оказват за пример с про-европейската си риторика.

Няма Изток, няма Запад

Правото на трудова мобилност на източноевропейците реално ще бъде ограничено. В замяна те получават хипотетичната възможност да ядат в собствените си страни нутела със същото количество какао, както в Германия.

"Няма малки и големи, източни и западни, северни и южни [членки на ЕС]... Европа се простира от Виго до Варна, от Испания до България... Европа трябва да диша и с двата си бели дроба, иначе нашият континент ще се задушава", каза Юнкер. Както се очакваше, той протегна ръка на Източна Европа и декларира, че в един съюз не може да има второкласни граждани (макар примерът му да беше с детската смъртност в Италия и Румъния, а не с правата на източноевропейците в Западна Европа), не може да има второкласни работници (по повод обвиненията, че източноевропейците получават по-ниски заплати от колегите си, когато работят в Западна Европа), както и не може да има второкласни потребители (заради разкритията, че международни компании предлагат продукти в Източа Европа с различни съставки от тези, които продават в Западна Европа).



По-сериозното послание обаче дойде с отхвърлянето на всякакви идеи за Европа на две скорости – извечният страх на източноевропейците, че западните страни един ден просто ще ги оставят в задния си двор. Юнкер заяви, че не споделя предложенията на френския президент Еманюел Макрон за обособяване на страните от еврозоната в отделно формирование, извън настоящите институции на ЕС. Не само това, но според него всички страни, които сега са извън еврозоната, трябва да получат помощ бързо да се присъединят към нея. Логиката вероятно е, че по този начин от само себе си ще отпадне сегашното противостояние между еврови и не-еврови страни членки.

Това беше сценарий, на който се надяваше правителството на Бойко Борисов, за да бъде България поканена да направи първите си стъпки към еврoзоната. Нещо повече, Юнкер спомена и за създаването на специален инструмент, за да се подпомогнат страните да изпълнят критериите за приемането в нея.

По-същия начин София и Букурещ може да получат и дългоочакваното членство в Шенген, за което Юнкер открито призова. Иронията е, че ако доскоро на двете страни им беше отказвано това право заради недостатъците на тяхното правораздаване, сега могат да бъдат приети заради проблемите със съдебната система на Полша. И България и Румъния служат за пример как се изпълняват общите европейски политики, макар често само на думи.

Не всичко е толкова розово

Всичко това би трябвало да звучи като мехлем за ушите на източноевропейците, но има няколко дребни детайла. С предложенията на Европейската комисия за промяна на системата за командированите работници (по която много българи или поляци могат да работят за западни фирми) реално ще бъде ограничено правото на трудова мобилност на източноевропейците. В замяна те получават хипотетичната възможност да ядат в собствените си страни нутела със същото количество какао, с каквото тя се продава в Германия.

Предложенията бяха гарнирани и с идеята за създаване на специална европейска агенция за трудовата мобилност, която да следи за правилното приложение на трудовото законодателство. Това може да означава само едно – повече бюрокрация за работещите на запад източноевропейци. Юнкер призова и за по-бързо приемане на предложения социален стълб за Европа, който отново трябва да се бори със "социалния дъмпинг", в който са обвинявани източноевропейските страни.

На пръв поглед този баланс изглежда доста несправедлив. Особено ако след него последва натиск за промени във всички области, в които източноевропейските страни изглеждат конкурентоспособни. Юнкер спомена в речта си, че се надява в сферата на финансовите въпроси по-често да започне да се използва квалифицираното мнозинство. По този начин биха могли да бъдат приети създаването на данък върху финансовите транзакции или пък хармонизиране на данъчните основни между страните членки (така че да се намали възможността компаниите да избират къде да облагат печалбите си).

Въпросът е доколко значими ще бъдат промените в законодателството, което засяга Източна Европа. Ако са само козметични, за да се задоволят претенциите на френските синдикати, те вероятно могат да бъдат преглътнати. В крайна сметка по-добре щастливи френски профсъюзни дейци, отколкото Марин льо Пен президент на Франция. Ако обаче промените се окажат много по-сериозни, тогава битката между Запада и Изтока може да стане наистина неприятна.