- Иракски Кюрдистан ще гласува на референдум своята независимост на 25 септември.
- Директен сблъсък между Пешмерга и иракската армия е малко вероятен, но има потенциала за паравоенни действия.
- След вота Ирак или ще се впусне в пореден етически конфликт, или ще поеме по пътя към ефективна федерализация.
Кюрдите, които наброяват близо 30 милиона души, разпръснати между Европа и четири близкоизточни страни, са известни като най-големия народ без държава. Датата 25 септември обаче може да се превърне в символ, че това се променя - или поне за около 5.2 млн. от тях, които живеят в Ирак. Тогава ще се проведе дългоочакваният референдум за независимостта на Иракски Кюрдистан - полуавтономната област в Северен Ирак, където е фокусирано кюрдското население.
Но както повечето референдуми за отцепване, и този не се приема добре нито от централната власт в Багдад, нито от голяма част от международната общност. Премиерът на Ирак Хайдер ал Абади го нарече заплаха за гражданския мир и регионалната сигурност и обяви пред Associated press, че в случай на насилие армията на страната е готова за военна намеса в четирите провинции, в които вотът ще бъде проведен - Дахук, Ербил, Сулеймания и Халабджа.
От своя страна кюрдските въоръжени сили, небезизвестните Пешмерга (в превод от кюрдски - "тези, които гледат смъртта в очите"), са в бойна готовност и дори ще имат възможност да гласуват на фронтовите линии, пише кюрдският портал Rudaw. Заплахите от Иран и Турция са не по-малко сериозни, а Европа и САЩ засега неуспешно сондират за начини, по които да убедят лидера на автономната област Масуд Барзани да потърси алтернатива на референдума. Дори генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се обяви срещу плановете за провеждане на референдума.
Всичко това се случва в ключов момент за Ирак и Близкия изток като цяло - от една страна, напрежението около вота съвпада с последния тласък на международната коалиция срещу свиващата се територия, контролирана от ислямистката групировка ИДИЛ. От друга, в Ирак предстоят важни избори в началото на 2018 г. и евентуалното отцепване на 1/10 от територията на държавата няма да помогне за стабилизирането ѝ, което досега Aл Абади успешно преследваше.
Пътят към референдума
Кюрдската инициатива за независимост е стара колкото изкуственото прокарване на границите на Близкия изток от Великите сили. Но най-скорошният тласък започна след падането на режима на Саддам Хюсейн през 2003 г. Преди това извоюваната по времето на първата война в Персийския залив с американска подкрепа частична автономна област се стремеше само да подели по равно с Багдад постъпленията от газ и петрол, добивани в региона. След това обаче администрацията на Баразани пожела изцяло да контролира енергийните си резерви. По време на процеса за създаване на нова конституция през 2005 г. кюрдите и иракските власти се съгласиха на компромис относно петролните полета, като записват, че вече съществуващите ще се експлоатират заедно от автономната и централната власт.
За Ербил се подразбираше, че новите резерви ще се управляват само от кюрдите, но Багдад така и не се съгласи официално с това. В годините на скъп петрол и икономически подем централната власт се правеше, че не вижда, но когато кюрдите започнаха да развиват същинска собствена енергийна политика през 2013 г., това се промени. Тогава бе изграден нефтопровод през Турция, а в протест на едноличното решение на кюрдите централната иракска власт замрази бюджетните трансфери към автономната област.
Единственото, което предотврати сериозен конфликт между иракчани и кюрди още тогава, бе появата на ИДИЛ и падането на Мосул. Тогава кюрдите и техните отряди Пешмерга, едни от малкото боеспособни по това време войски, се превърнаха в ключов играч в Ирак и конфликтът затихна. Поне до момента, в който ИДИЛ не започна да отстъпва на всички фронтове...
Състезанието за Киркук
Сега ситуацията е различна. Падането на Мосул под контрола на иракската армия се превърна в символ на възвръщането на нейните живителни сили. Но с общото настъпление към земите, от които ИДИЛ бяга, започват и конфликтите. Извън енергийните въпроси има и териториални проблеми между кюрди и иракчани, които изглеждат нерешими. Четири области - Киркук, Ниневия, Дияла и Саладин - са под контрола на Пешмерга, но са оспорвани от двете страни заради смесения произход на населението. Решението на местния областен управител на провинция Киркук да включи града в обсега на референдума за независимост допълнително наля масло в огъня на отношенията между Ербил и Багдад.
Това са и териториите, където е най-вероятно да избухне междуетнически конфликт, който според анализаторите е доста по-вероятен и опасен от намесата на трети сили. "Ако референдумът премине, не очаквам пряка намеса на чуждестранни сили или дори директни сблъсъци между иракската армия и Пешмергите, а по-скоро прокси конфликт с участието на мобилизирани местни сили", каза пред "Капитал" Гюней Илдъз от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), който в момента се намира на терен в освободените от ИДИЛ части на Сирия и Ирак. И наистина, фракции, част от паравоенните Популярни мобилизационни сили излязоха с прокламации против вота - говорителят на дивизията "Имам Али" е заявил, че формацията е готова да нападне Киркук веднага, пише Al-Monitor.
"Трудно е да се предвидят ходовете на външните сили. В момента всички наблюдават какво ще направят другите", смята Гюней Илдъз. Според него Иран губи най-много от ситуацията, защото в момента има добри отношения с централните власти в Ирак и на практика през милициите си контролира голяма част от страната. "В същото време Техеран рискува да изолира кюрдите в страната и да ги прати в антииранския блок на Саудитска арабия и Израел", казва той.
Истински сложни са отношенията между Турция и Иракски Кюрдистан. От една страна, Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието поддържат добри бизнес и енергийни връзки с иракските кюрди и ги държат като контрапункт на разширяващото се влияние на сирийските и собствените кюрдски малцинства. От друга, Анкара няма как формално да приеме създаването на кюрдска държава заради "лошия пример", който тя би дала на кюрдите в Турция. "САЩ се изказват против референдума сега, но това не означава, че при де факто промяна на ситуацията на терен те няма да променят позицията си и да започнат активно да подкрепят кюрдите директно или индиректно", заключава Илдъз.
Възможен е и мирен развой
Наблюдателите на процеса не са убедени, че референдумът задължително трябва да предизвика насилие или дори разпадане на държавата. "Важно е да отбележим, че кюрдите няма веднага да поискат да прокарат резултата от референдума, а само ще го използват като база за преговори с Багдад. Процесът ще отнеме години", категоричен е Мохамед Салих, близкоизточен анализатор от University of Pennsylvania. Досега отношенията между Багдад и Ербил се базираха на дълги периоди на стабилност, в които централните власти са били слаби, и конфликти - когато Багдад се е чувствал по-силен.
Това важи и сега и е въпрос на постигане на компромис от всички страни с това какво е по-важно за Ирак - нов етнически конфликт или постигане на заветната стабилност. "Кюрдите дадоха да се разбере, че нямат намерение да използват насилие освен в самозащита срещу шиитски групировки или иракската армия", смята Салих. Според него борбата срещу ИДИЛ ще бъде повлияна само ако Багдад реши да гледа на резултата от вота като на по-голяма заплаха от ислямистите.
"Самият Ирак като държава трябва да бъде преформатиран или под формата на две отделни държави, или като широка конфедерация между кюрди и иракчани", смята Салих. По думите му такова формирование трябва да бъде споено със споделени интереси като общата отбрана, търговията и опазването на водните ресурси. Друг въпрос, който трябва да бъде по-ясно регулиран през федералните отношения, е този за справедливото администриране, продажби и разпределение на дивидентите от петрола на централно ниво.
Разбира се, това ще бъде трудно на практика - само дни преди референдума руската "Роснефт" обяви, че ще инвестира в изграждането на газопроводна мрежа в кюрдския регион, което подкопава идеята за единна федеративна енергийна политика. За момента единственият вариант за деескалиране на напрежението е Багдад да се съгласи на искането на Барзани за двустранен договор, гарантиращ пътна карта към независимостта на Кюрдистан, който да бъде подписан между Багдад и Ербил и съблюдаван от ООН и трети страни.
Въпреки че по кюрдските информационни канали преобладават образите на масови шествия в подкрепа на независимостта, на терен нещата не са толкова едностранчиви. Гюней Илдъз разказва: "Настроенията са много различни в различните области. Докато в столицата Ебрил, където Месут Барзани се радва на силна подкрепа, идеята му за референдум предизвиква еуфория, в Сулеймания нещата са далеч по-спокойни и дори апатични. Там населението не е доволно от икономическата политика на автономните власти." Според него кюрдите в Ирак имат доста по-сериозни проблеми от референдума, но това, което ги обединява, е нежеланието други страни да им се месят във вътрешните работи.
Във всеки случай това как ще разиграят картите Багдад и Ербил в дните след вероятния успех на референдума ще покажат дали Ирак за пореден път ще тръгне по пътя на насилието и разцеплението, или ще успее да се трансформира по здравословен начин и да сложи край на сякаш безкрайната гражданска война, в която се намира от десетилетие и половина.
* Ханджар - типично за кюрдите хладно оръжие от Османския период
- Иракски Кюрдистан ще гласува на референдум своята независимост на 25 септември.
- Директен сблъсък между Пешмерга и иракската армия е малко вероятен, но има потенциала за паравоенни действия.
- След вота Ирак или ще се впусне в пореден етически конфликт, или ще поеме по пътя към ефективна федерализация.
Кюрдите, които наброяват близо 30 милиона души, разпръснати между Европа и четири близкоизточни страни, са известни като най-големия народ без държава. Датата 25 септември обаче може да се превърне в символ, че това се променя - или поне за около 5.2 млн. от тях, които живеят в Ирак. Тогава ще се проведе дългоочакваният референдум за независимостта на Иракски Кюрдистан - полуавтономната област в Северен Ирак, където е фокусирано кюрдското население.
11 коментара
Темата за кюрдския плебисцит е обяснена учудващо посредствено като нещо, което е предизвестено да се случи ей тъй - на. Реално нещата са много по-сложни и съм смутен от елементаризирането на проблемите. Излиза, че някой си местен вожд Барзани се стяга да прекроява картата на Близкия Изток и великите сили ще му стоят диван чапраз? Наивничко...
Първо: не съществува единно понятие „кюрди“, и второ – и дума няма за движещите процесите интереси на основните играчи в района: все по-влиятелната Русия и все по-губещите влияние САЩ и сателитите му Саудитска и Израел, които залагат вабанк на антииранската карта.
Сериозни анализатори (не тук) обръщат внимание, че идеята за референдума за независимост в контролираните от кюрдите райони в Северен Ирак среща сериозна вътрешна съпротива. Това не е общокюрдска кауза, а политическа линия на един от основните играчи в кюрдската политика – кланът Барзани, от който са президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани и министър-председателят Нечирван Барзани, който му е племенник....
Допитване ще има и в богатите на петрол райони на Киркук, където кюрдите не са преобладаваща част от населението и в области като Сюлеймания, които са контролирани от вътрешнопартийните конкуренти на клана Барзани в Патриотичния съюз на Кюрдистан – кланът Талабани.
Преди седмица лидерите на контролираните от Талабани източни части на автономната област призоваха за обсъждане на възможността референдумът да бъде отложен, както призовават САЩ и Великобритания. Това е сигнал за политическо недоверие към начинанието на Масуд Барзани, защото отсега се знае, че освен от опозиционната лявоцентристка кюрдска партия "Промяна", референдумът ще бъде бойкотиран и от арабските и туркменските общини в автономното област. Населените с кюрди-йезиди райони на Синджар вчера провъзгласиха своя си автономия от режима на Барзани.
После - референдумът сварва неподготвена американската администрация и сериозно обърква плановете на Вашингтон предстоящите през 2018 г парламентарни избори в Ирак да преминат без сътресения под контрола на проамериканския министър-председател Хайдер ал-Абади. Един успешен вот за независимост на Иракски Кюрдистан ще доведе до дестабилизиране на проамериканските управляващи в Ирак и потенциално идване на власт на проиранските шиитски хардлайнери. Това ще означава реализиране на иранската стратегия за шиитски полумесец от Техеран до сирийското крайбрежие на Средиземно море и стремително изтласкване на САЩ от региона.За сметка на Русия.
Ето затова Белият дом не е склонен в настоящия момент да подкрепи кюрдската независимост.
Първо в Ирак , после в Сирия и накрая в Тюркието...
До коментар [#1] от "D-r D":
Много ясно казано. Но къде е интересът на Русия?
До коментар [#3] от "borodino":
Русия е сред малкото страни с интереси в района, която не заема позиция по референдума. За разлика от СССР, който след ВСВ беше военно-политически гарант на борбите на кюрдите за независимост, политиката на Русия е видимо дистанцирана от преки намеси.
Преди 4-5 г двама американски анализатори писаха, че неадекватната политика на САЩ в Близкия Изток ще създаде условия Русия да се превърне в надежден алтернативен партньор за държавите в района. Тогава тоза звучеше скандално, но днес „ръката на Москва“ се вижда от Египет през постсъветското пространство до Афганистан.
Русия не е СССР - не се стреми да разпространява на всяка цена някаква идеология и да принуждава държавите да избират между нея и САЩ, още по-малко е заинтересована да плаща огромни сметки за военна и икономическа помощ.
Москва признава, че на този етап е невъзможно да се намерят радикални решения на проблемите в района, затова усилията са насочени към търсене на компромиси: зоните за деескалация в Сирия са наложени заедно с Иран и Турция; фактическата автономия на кюрдите в Северна Сирия се сдържа с помощта на Турция; съхранен е балансът на силите между сунитите и шиитите в района; на Иран е гарантиран достъп до съюзниците му от Хизбулла в Ливан, а на Израел възможността да наказва при преминаване на начертаните от него „червени лини“.
Москва се придържа към подхода за създанане на сфери за влияние и баланс на силите, постигнати в резултат на взаимни компромиси. Сметките на Русия са, укрепвайки статута си на глобална сила и активната си роля в Близкия Изток, да намери пазари на руски стоки и услуги, които САЩ не предпочитат да предоставят на партньорите си в района: модерно оръжие, военни технологии, строителство на АЕЦ, газопроводи, нефтопроводи.
До коментар [#1] от "D-r D":
1. Иракските кюрди са единна нация и всички подкрепят референдума и отделянето, дори и религиозното малцинство на езидите, което беше спасено от Пешмерга. Единствено партията на ислямистите и зависимата от Иран партия Горан са против избрания момент на референдума, но не и против референдум и независимост по принцип. Както партията на Барзани, така и на Талабани от Сюлеймания подкрепят референдума. Последната най-вече заради натиска от избирателите си. Т.е. дори опозицията да се дърпа и да смята че моментът не е избран правилно, то кюрдският народ е единен в желанието си да се отдели точно сега, а това е най-важното, а не дребните политически разправии, защото хората са тия, които гласуват.
2. Кюрдите са преобладаващо мнозинство в частта от област Киркук, която е под техно управление, както и в останалите спорни територии. За разлика от сирийските кюрди, иракските имат ясна цел и се ограничават само до етническите си земи.
3. Не твърдеше ли точно ти преди неколко дена, че именно САЩ са идеолозите на идеята за отделяне на Кюрдистан от Ирак с цел дестабилизиране на региона ... Естествено че ще са против, не е в техен интерес, Америка не иска независима кюрдска държава. Кюрдите просто са взели нещата в свои ръце и са избрали подходящия от техна гледна точка момент - ИД е почти унищожена, т.е. не могат да ги обвинят че гонят своя тесен интерес докато всички воюват с терористите, но пък и не напълно унищожена че да се насочи целото внимание към Кюрдистан. Все още в държавите наоколо цари хаос и неясно бъдеще, какъв по-добър момент да се отделят - риба се лови в мътна вода. Проблемът ще е в Киркук, Турция вече започна провокации с туркоманите и ще търси повод да се намеси, шиитските милиции и иракската армия също може да настъпят, но едва ли некой си е мислил, че кюрдите могат да се освободят без бой след толкова векове под чужда власт.
Кюрдите заслужиха правото да имат собствена държава, сами отблъснаха Ислямска държава от земите си, докато иракската армия се спасяваше в паническо бягство - още тогава беше ясно че Кюрдистан повече не може да е част от Ирак. Нема връщане назад, това е историческият им момент.
Не са проблем кюрдите в Ирак и в Сирия. Ирак и Сирия в момента са с много слаба централна власт за да противодействат на пълна кюрдска автономия или независимост. Проблем са Иран и Турция. Незавидим Кюрдистан в Ирак ще предизвика брожения за независимост и в Турцшя и в Иран, където централната власт е силна и няма да позволи това без военни действия. Но пък никога до сега не е имало по-подходяща международна атмосфера за поне частична независимост на Кюрдистан. Ще видим интересни времена.
До коментар [#6] от "vassilun":
Какво разбираш под частична независимост на Кюрдистан?
В Ирак те имат конституционно заложена автономия от след Саддам. Барзани след завземането на Киркук и петролните му полета през 2014 г. държи 20% от нефта на Ирак и не отчислява нищо от продажбите му на централното правителство. Оттогава и то спря бюджетните субсидии за Кюрдистан.
Никой няма интерес Барзани да откъсне парче от сегашен Ирак. И борбата му не е за отделна държава, а централната власт да не им гледа в портмонето. Така и ще стане.
До коментар [#5] от "lfn29533063":
забравяш, че и пешмерга изостави йезидите и ако не беше се намесила пкк сега нямаше да има ни синджар, ни киркук
[quote#5:"lfn29533063"]Кюрдите са преобладаващо мнозинство в частта от област Киркук, която е под техно управление[/quote]
Това са глупости.
След втората американска война в Ирак кюрдските сили през 2003 г. завземат Киркук. Следват вълни на преселване на кюрди от други райони в града и околността.
Чл. 140 от Конституцията на Ирак, съставен две години по-късно - през 2005 г., предвижда връщане в Киркук на принудително изселените, провеждане на преброяване на населението и референдум за определяне статуса на провинцията. До момента този член не не е приложен.
Населението на провинцията са основно туркмани, араби и кюрди. По конституция тя не е част от автономния Иракски Кюрдистан.
До коментар [#9] от "D-r D":
И как несвързаните щуротии, които си наплескал, опровергават моето твърдение? Аз казвам че са мнозинство, ти говориш за изселвания, заселвания, членове, алинеи и пр.
Кюрдите винаги са били мнозинство там, просто в миналото са изселвани от земите си, след това се завръщат.