По остриетo на ханджара*

Темата за кюрдския плебисцит е обяснена учудващо посредствено като нещо, което е предизвестено да се случи ей тъй - на. Реално нещата са много по-сложни и съм смутен от елементаризирането на проблемите. Излиза, че някой си местен вожд Барзани се стяга да прекроява картата на Близкия Изток и великите сили ще му стоят диван чапраз? Наивничко...

Първо: не съществува единно понятие „кюрди“, и второ – и дума няма за движещите процесите интереси на основните играчи в района: все по-влиятелната Русия и все по-губещите влияние САЩ и сателитите му Саудитска и Израел, които залагат вабанк на антииранската карта.

Сериозни анализатори (не тук) обръщат внимание, че идеята за референдума за независимост в контролираните от кюрдите райони в Северен Ирак среща сериозна вътрешна съпротива. Това не е общокюрдска кауза, а политическа линия на един от основните играчи в кюрдската политика – кланът Барзани, от който са президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани и министър-председателят Нечирван Барзани, който му е племенник....
Допитване ще има и в богатите на петрол райони на Киркук, където кюрдите не са преобладаваща част от населението и в области като Сюлеймания, които са контролирани от вътрешнопартийните конкуренти на клана Барзани в Патриотичния съюз на Кюрдистан – кланът Талабани.
Преди седмица лидерите на контролираните от Талабани източни части на автономната област призоваха за обсъждане на възможността референдумът да бъде отложен, както призовават САЩ и Великобритания. Това е сигнал за политическо недоверие към начинанието на Масуд Барзани, защото отсега се знае, че освен от опозиционната лявоцентристка кюрдска партия "Промяна", референдумът ще бъде бойкотиран и от арабските и туркменските общини в автономното област. Населените с кюрди-йезиди райони на Синджар вчера провъзгласиха своя си автономия от режима на Барзани.

После - референдумът сварва неподготвена американската администрация и сериозно обърква плановете на Вашингтон предстоящите през 2018 г парламентарни избори в Ирак да преминат без сътресения под контрола на проамериканския министър-председател Хайдер ал-Абади. Един успешен вот за независимост на Иракски Кюрдистан ще доведе до дестабилизиране на проамериканските управляващи в Ирак и потенциално идване на власт на проиранските шиитски хардлайнери. Това ще означава реализиране на иранската стратегия за шиитски полумесец от Техеран до сирийското крайбрежие на Средиземно море и стремително изтласкване на САЩ от региона.За сметка на Русия.

Ето затова Белият дом не е склонен в настоящия момент да подкрепи кюрдската независимост.

Първо в Ирак , после в Сирия и накрая в Тюркието...

До коментар [#1] от "D-r D":

Много ясно казано. Но къде е интересът на Русия?

До коментар [#3] от "borodino":

Русия е сред малкото страни с интереси в района, която не заема позиция по референдума. За разлика от СССР, който след ВСВ беше военно-политически гарант на борбите на кюрдите за независимост, политиката на Русия е видимо дистанцирана от преки намеси.

Преди 4-5 г двама американски анализатори писаха, че неадекватната политика на САЩ в Близкия Изток ще създаде условия Русия да се превърне в надежден алтернативен партньор за държавите в района. Тогава тоза звучеше скандално, но днес „ръката на Москва“ се вижда от Египет през постсъветското пространство до Афганистан.

Русия не е СССР - не се стреми да разпространява на всяка цена някаква идеология и да принуждава държавите да избират между нея и САЩ, още по-малко е заинтересована да плаща огромни сметки за военна и икономическа помощ.

Москва признава, че на този етап е невъзможно да се намерят радикални решения на проблемите в района, затова усилията са насочени към търсене на компромиси: зоните за деескалация в Сирия са наложени заедно с Иран и Турция; фактическата автономия на кюрдите в Северна Сирия се сдържа с помощта на Турция; съхранен е балансът на силите между сунитите и шиитите в района; на Иран е гарантиран достъп до съюзниците му от Хизбулла в Ливан, а на Израел възможността да наказва при преминаване на начертаните от него „червени лини“.

Москва се придържа към подхода за създанане на сфери за влияние и баланс на силите, постигнати в резултат на взаимни компромиси. Сметките на Русия са, укрепвайки статута си на глобална сила и активната си роля в Близкия Изток, да намери пазари на руски стоки и услуги, които САЩ не предпочитат да предоставят на партньорите си в района: модерно оръжие, военни технологии, строителство на АЕЦ, газопроводи, нефтопроводи.

До коментар [#1] от "D-r D":

1. Иракските кюрди са единна нация и всички подкрепят референдума и отделянето, дори и религиозното малцинство на езидите, което беше спасено от Пешмерга. Единствено партията на ислямистите и зависимата от Иран партия Горан са против избрания момент на референдума, но не и против референдум и независимост по принцип. Както партията на Барзани, така и на Талабани от Сюлеймания подкрепят референдума. Последната най-вече заради натиска от избирателите си. Т.е. дори опозицията да се дърпа и да смята че моментът не е избран правилно, то кюрдският народ е единен в желанието си да се отдели точно сега, а това е най-важното, а не дребните политически разправии, защото хората са тия, които гласуват.
2. Кюрдите са преобладаващо мнозинство в частта от област Киркук, която е под техно управление, както и в останалите спорни територии. За разлика от сирийските кюрди, иракските имат ясна цел и се ограничават само до етническите си земи.
3. Не твърдеше ли точно ти преди неколко дена, че именно САЩ са идеолозите на идеята за отделяне на Кюрдистан от Ирак с цел дестабилизиране на региона ... Естествено че ще са против, не е в техен интерес, Америка не иска независима кюрдска държава. Кюрдите просто са взели нещата в свои ръце и са избрали подходящия от техна гледна точка момент - ИД е почти унищожена, т.е. не могат да ги обвинят че гонят своя тесен интерес докато всички воюват с терористите, но пък и не напълно унищожена че да се насочи целото внимание към Кюрдистан. Все още в държавите наоколо цари хаос и неясно бъдеще, какъв по-добър момент да се отделят - риба се лови в мътна вода. Проблемът ще е в Киркук, Турция вече започна провокации с туркоманите и ще търси повод да се намеси, шиитските милиции и иракската армия също може да настъпят, но едва ли некой си е мислил, че кюрдите могат да се освободят без бой след толкова векове под чужда власт.
Кюрдите заслужиха правото да имат собствена държава, сами отблъснаха Ислямска държава от земите си, докато иракската армия се спасяваше в паническо бягство - още тогава беше ясно че Кюрдистан повече не може да е част от Ирак. Нема връщане назад, това е историческият им момент.

Не са проблем кюрдите в Ирак и в Сирия. Ирак и Сирия в момента са с много слаба централна власт за да противодействат на пълна кюрдска автономия или независимост. Проблем са Иран и Турция. Незавидим Кюрдистан в Ирак ще предизвика брожения за независимост и в Турцшя и в Иран, където централната власт е силна и няма да позволи това без военни действия. Но пък никога до сега не е имало по-подходяща международна атмосфера за поне частична независимост на Кюрдистан. Ще видим интересни времена.

До коментар [#6] от "vassilun":

Какво разбираш под частична независимост на Кюрдистан?
В Ирак те имат конституционно заложена автономия от след Саддам. Барзани след завземането на Киркук и петролните му полета през 2014 г. държи 20% от нефта на Ирак и не отчислява нищо от продажбите му на централното правителство. Оттогава и то спря бюджетните субсидии за Кюрдистан.

Никой няма интерес Барзани да откъсне парче от сегашен Ирак. И борбата му не е за отделна държава, а централната власт да не им гледа в портмонето. Така и ще стане.

До коментар [#5] от "lfn29533063":

забравяш, че и пешмерга изостави йезидите и ако не беше се намесила пкк сега нямаше да има ни синджар, ни киркук

[quote#5:"lfn29533063"]Кюрдите са преобладаващо мнозинство в частта от област Киркук, която е под техно управление[/quote]

Това са глупости.
След втората американска война в Ирак кюрдските сили през 2003 г. завземат Киркук. Следват вълни на преселване на кюрди от други райони в града и околността.
Чл. 140 от Конституцията на Ирак, съставен две години по-късно - през 2005 г., предвижда връщане в Киркук на принудително изселените, провеждане на преброяване на населението и референдум за определяне статуса на провинцията. До момента този член не не е приложен.
Населението на провинцията са основно туркмани, араби и кюрди. По конституция тя не е част от автономния Иракски Кюрдистан.

До коментар [#9] от "D-r D":

И как несвързаните щуротии, които си наплескал, опровергават моето твърдение? Аз казвам че са мнозинство, ти говориш за изселвания, заселвания, членове, алинеи и пр.
Кюрдите винаги са били мнозинство там, просто в миналото са изселвани от земите си, след това се завръщат.