Данъчно техно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Данъчно техно

Reuters

Данъчно техно

Десет страни от ЕС, включително България, подкрепят идеята IT компаниите да бъдат облагани върху оборота вместо върху печалбата, за да не могат да избягват данъци

Светломира Гюрова
10014 прочитания

Reuters

© Reuters


- Инициативата вероятно ще вдъхне нов живот на амбициите на Париж и Берлин за хармонизиране на корпоративната данъчна основа в ЕС.

- Рискът е, че ако Европа действа сама, без да има глобално решение, може да прогони иновативните компании и да намали конкурентността си

На тях им се налагат огромни глоби. Постоянно биват разследвани. Стоварват им се зашеметяващи сметки за неплатени данъци със задна дата. А сега животът на глобалните технологични компании в Европа може да стане още по-сложен, ако идеите в ЕС за налагане на "уеб данък" се превърнат в реалност.

Инициативата, лансирана от френския финансов министър Бруно льо Мер и подкрепена от Берлин, Рим и Мадрид, цели да облага интернет гиганти като Google, Apple, Facebook и Amazon на базата на приходите, които генерират в страни от ЕС. В момента те плащат данък на базата на печалбите, а не върху целия оборот. И една подобна промяна би разтърсила изоснови бизнес моделите в Европа на много технологични компании.

Замисълът на т. нар. изравняващ данък е да не позволява на мултинационалните гиганти да прехвърлят печалбите си в страни с ниски данъци, като Ирландия например, а да плащат навсякъде, където имат дейност. На теория това би поставило големите IT компании при по-равностойни условия с по-малките местни фирми и би засилило конкуренцията. Освен това инициативата вероятно ще вдъхне нов живот на амбициите на Париж и Берлин за хармонизиране на корпоративната данъчна основа в ЕС.

Добре дошли и платете

"Интернет гигантите са добре дошли в Европа, но не е правилно да плащат толкова малко данъци", обясни наскоро Бруно льо Мер. В същия дух е писмото, изпратено до Европейската комисия и подписано от германския финансов министър Волфганг Шойбле, италианския Пиер Карло Падоан и испанския Луис де Гиндос: "Не бива повече да приемаме, че тези компании правят бизнес в Европа, а плащат минимални данъци в нашите хазни. ... Да бъдем способни да облагаме по подходящ начин фирмите, опериращи в дигиталната икономика, е водещо предизвикателство за ЕС."

Франция отдавна е гласовит застъпник в ЕС за по-агресивно облагане на интернет компаниите, но в момента офанзивата й има подкрепа от Берлин. Наскоро например в Париж се надигна вълна от възмущение, когато стана ясно, че платформата за отдаване на жилища Airbnb е платила по-малко от 100 000 евро данъци във Франция миналата година. През юли обаче властите в Париж претърпяха поражение, когато френски съд отхвърли иска им Google да плати 1.1 млрд. евро данъци със задна дата с аргумента, че дейността на компанията в страната не може да бъде приета за "постоянно пребиваване". Сега целта на Париж е да има общи действия на ниво ЕС.

Както показа първото обсъждане на инициативата за "изравняващия данък" на срещата на финансовите министри на ЕС в Талин на 16 септември, това няма да стане нито бързо, нито лесно въпреки настояването на големите четири държави. В столицата на Естония (която в момента председателства Съвета на ЕС) идеята получи подкрепа от още шест страни (България, Румъния, Словения, Гърция, Португалия и Австрия), но и срещна сериозни възражения. Въпреки това Европейската комисия обеща до следващата пролет да излезе с предложение как да бъде въведен данъкът. На този етап няма конкретика колко голям би бил той, но обсъжданията се въртят в порядъка на 3-5% от оборота на компаниите.

Очаквано съпротивата бе оглавена от Ирландия, Люксембург, Малта и Кипър, които ревниво бранят атрактивността на данъчните си системи. Сериозни резерви изразиха също Прага, Стокхолм и Копенхаген, като датският финансов министър Кристиан Йенсен коментира пред репортери в Талин, че е "доста скептичен" към идеята и ако дигиталната икономика в Европа бъде обложена с по-високи данъци, "тогава мисля, че нашите граждани просто ще използват дигитални решения от другаде." Люксембургският му колега Пиер Грамена посочи, че изобщо не е ясно как би работил новият данък, при положение че по света няма практика да се облага оборотът. "Да въведем различна основа за облагане е нещо много сложно", предупреди Грамена. И добави, че това трябва да се направи "на глобално ниво, а не на парче", тъй като засяга и САЩ и Китай, ето защо "Европа трябва да убеди Г-20" да направи същото.

Дигитални печалби в реалния свят

Франция съвсем не е единствената, вдигнала се на битка срещу агресивните практики за "данъчно оптимизиране", използвани от мултинационални компании. Миналата година Брюксел наказа Apple да плати на Ирландия 13 млрд. евро данъци със задна дата (решението се обжалва както от Apple, така и от правителството в Дъблин, което иска да опази репутацията си на привлекателно място за правене на бизнес). Amazon e разследвана от ЕК за получаване на специални данъчни облекчения в Люксембург (и то по времето, когато премиер на Великото херцогство е настоящият президент на ЕК Жан-Клод Юнкер). Най-големият онлайн търговец вече се съгласи да промени някои от практиките си в Европа и да плаща данъци в няколко държави, където има голяма дейност, вместо да прехвърля всичките си приходи в считания за данъчен рай Люксембург.

Проблемът е, че глобалната данъчна система за облагане на мултинационални компании е безнадеждно остаряла и изобилстваща с пролуки. Създадена за производствената ера, тя е неприложима в съвременния свят, където бизнесът е все повече дигитален и базиран на услуги. "Ако си поръчам такси през Uber, аз използвам приложение, създадено в САЩ, през компания, базирана в Холандия, за да получа самонает шофьор, който да дойде да ме вземе във Великобритания - никак не е очевидно къде точно от данъчна гледна точка се е случила тази транзакция", посочи преди време пред "Капитал" Марк Литълууд, директор на лондонския Institute of Economic Affairs. Ако данъкът върху печалбата все още работи, когато пазаруваме от местната пекарна или плод-зеленчук, то това съвсем не е така, ако си поръчваме от Amazon. "Трябва радикално да преосмислим данъчната ни система, вместо да се опитваме да изкривим новия бизнес свят, за да го вместим в стара и неподходяща такава", смята директорът на Institute of Economic Affairs.

Според оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) загубите за националните бюджети от "креативното данъчно оптимизиране" на мултинационалните компании възлизат на 240 млрд. долара годишно. Това е и причината преди две години по заръка на Г-20 ОИСР да предложи реформи, които да помогнат на държавите да ограничат този тип корпоративни данъчни гимнастики. За да бъдат те въведени и приложени обаче, е нужно големите икономики да действат заедно.

Това е и основното разделение в ЕС в момента - между страни, които искат бързо решение на европейски ниво като френската инициатива и други, които предпочитат фокусът да е върху дългосрочно международно решение, което да позволи технологичните компании да бъдат облагани дори там, където нямат физическо присъствие. Поддръжниците на спешните мерки твърдят, че те могат да бъдат оттеглени, когато се появи по-широк план. Но според опонентите рискът е, че ако Европа тръгне сама, ще прогони иновативните компании и ще намали конкурентоспособността си.

Защо България подкрепи данъка

Обяснението на финансовото министерство е следното: "Считаме, че предложеният ... режим за данъчно облагане на цифровата икономика, от една страна, е практически лесно приложим, а, от друга страна, трудно може да бъде избегнат, тъй като се предвижда облагане на приходите (оборота), което създава правна сигурност както за бизнеса, така и за данъчните администрации на държавите членки. Едновременно с това механизмът е достатъчно всеобхватен и може да бъде ефективно приложен по отношение на всички бизнес модели и практики."
- Инициативата вероятно ще вдъхне нов живот на амбициите на Париж и Берлин за хармонизиране на корпоративната данъчна основа в ЕС.

- Рискът е, че ако Европа действа сама, без да има глобално решение, може да прогони иновативните компании и да намали конкурентността си

На тях им се налагат огромни глоби. Постоянно биват разследвани. Стоварват им се зашеметяващи сметки за неплатени данъци със задна дата. А сега животът на глобалните технологични компании в Европа може да стане още по-сложен, ако идеите в ЕС за налагане на "уеб данък" се превърнат в реалност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • Jogy

    Ама че глупост! И защо само ИТ компаниите да са виновни и да бъдат гонени? Ами Лукойл в България, със 40-50 милиарда оборот и нула платен данък печалба, какво ще ги правим?

  • 2
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Не са само ИТ компаниите, Лукойл не е внесъл лев за 15 години, а е извъртял десетки милиарди оборот. И не са само те.

  • 3
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    До коментар [#1] от "Jogy":


    До коментар [#2] от "dragozow":

    Дааа Лукойл не плаща данъци в България, следователно не трябва да искаме никой да плаща данъци в целия свят. Ебати малоумната логика, а?

    Истината е, че този вид компании прибират милиарди печалба, а не плащат данъци в страните, в които упражняват дейност. Лукойл поне плаща заплати и осигуровки на местно ниво, какво плащат Фейсбук или Гугъл? Нищичко. Тъй че я се дръжте малко и помислете преди да дрънкате глупости.

  • 4
    daking avatar :-|
    daking

    Доста недомислено.
    Как биха наложили данък Х% върху оборота на компания в онлайн търговията , която за да е конкурентна работи на нетен маржин на печалбата 5%. .. и Х% данък на компания която продава дигитален продукт с маржин 90%. Ако данъка е да кажем 3% - едната ще фалира, а другата няма да го усети. От там идва идеята да се делят компанийте .... и по какво да ги делим - по печалбата.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Абе то нека има данък ама те си го казват сами - никак не е очевидно къде е създаден тоя оборот. В финансовите им отчети няма примерно графа "приходи от Дания" да речем. После иди събирай какъвто си искаш данък!

    Истината е, че си има потребление и на база това потребление трябва да се зачита печалбата по различните държави. Това трябва да се налага от страната домакин и ето ти справедливо облагане.

  • 6
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#3] от "Ангел":

    Да, точно такава е логиката на Ирландия - те си плащат заплати и осигуровки, така че ЕС да го д**а. Данъците трябва да се плащат. И Лукойл, и Apple. Хич не ме вълнува дали плащат заплати, осигуровки и такива неща.

  • 7
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    До коментар [#6] от "Георги Георгиев":

    Съгласен съм с теб, коментара ми е просто сравнение между онлайн гигантите и компаниите с местно присъствие..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK