Да строим съюза нов

Поне така звучи прогнозата на оптимистите. Към тях миналата седмица се присъедини председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който в речта си "За състоянието на Съюза" обяви, че "вятърът се е върнал в платната на ЕС" и се отваря възможност за изграждане на "една по-обединена и силна" Европа. В нея страни като България и Румъния не само няма да бъдат оставени във втора глуха, но и ще им се помогне да влязат по-бързо в еврозоната и Шенген.

Реалността обаче може и да е по-различна. "Нито Берлин, нито Париж имат конкретен план", казва пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Center for European Policy Studies. Още по-малко пък имат общ такъв. По-скоро ситуацията е, че Франция не знае какво иска, а Германия знае какво не иска.

Освен това оптимизмът на Юнкер бързо беше охладен. Холандският премиер Марк Рюте саркастично отбеляза, че председателят на ЕК е "романтик", който има видения и трябва да се лекува, а освен това "има твърде много опасения за контрола на границите и корупцията" в България и Румъния, за да се съгласи страната му да ги пусне в Шенген. Макар и по-любезно, същото казаха Германия и Австрия - че не искат нови страни да се присъединяват към пространството за свободно движение в близко бъдеще.

За еврозоната реакцията не беше по-различна. Виена каза твърдо "не", германските медии избухнаха, че след драмата с Гърция би било "направо безразсъдно" да се приемат страни, които са толкова далече икономически от държавите от Северна Европа, а председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум сухо обобщи, че подобно нещо "не е нито мъдро, нито реалистично".

"Представата на Юнкер, че сега има отворен прозорец в следващите месеци да се направят много неща, които никой не е мислил за възможни, а сега изведнъж са възможни, е до голяма степен пожелателно мислене. Скептицизмът от страна на Германия за движение напред ще нарасне", прогнозира пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

Една от причините е, че всъщност изборите в неделя, макар и лишени от интрига кой ще победи, съвсем не са просто подробност. "Мнозина казват - о, това е важно само за Германия, но няма да промени германската позиция за ЕС. Аз изобщо не съм убеден в това. Мисля, че ще видим доста голямо изместване в германския парламент", казва Гунтрам Волф. С влизането на АГ, на Партията на свободните демократи (ПСД), която заема все по-твърди позиции за еврозоната и отхвърля идеите на Макрон, а също и на Левите, които не са напълно проевропейски, в Бундестага може да има 25% депутати, които са критични към цялата европейска конструкция. "Сега евроскептиците са в общи линии 0%. Това ще бъде голяма промяна. И ще има отражение върху начина, по който Германия ще подкрепя европейската интеграция", смята директорът на Bruegel.

Ще има значение и кой ще бъде партньорът в следващото правителство на Меркел (вижте повече тук). При запазване на голямата коалиция със социалдемократите Макрон - наречен от сп. Spiegel скъп (в буквалния смисъл) приятел - има по-голям шанс да разчита на известна гъвкавост в Берлин. Но ако ПСД влязат в управлението, подаръци няма да има. "С либералите Меркел ще е способна да направи по-малко отстъпки, отколкото със социалдемократите", обобщава Даниел Грос.

Да искаш и да можеш

Накрая ЕС ще мръдне толкова напред, доколкото е склонна да стигне Германия (вижте в останалите текстове от темата какво се очаква да се промени в еврозоната, отбраната, еврофондовете и миграцията). Макрон може да разчита на добра воля в Берлин, стига да не завърши безславно като поредния дошъл с големи надежди и провалил се френски президент. Що се отнася до останалите в ЕС, "те са възбудени от идеята за френско-германски мотор, който да тегли ЕС напред, но и леко нервни какво ще означава това за по-малките страни и тези извън еврозоната. Има го усещането, че не може да се подготвят решения за ЕС и да се налагат на другите. Затова има силно желание в Париж и Берлин да въвлекат други страни в тези разговори", казва пред "Капитал" Сузи Денисън от Европейския съвет по външна политика (ECFR).

Това отваря и възможности за България. Тя е поканена да има по-активна роля основно защото не се държи като Полша и Унгария, които, изглежда, искат от ЕС само да им дава пари и да не им се бърка във вътрешната политика. Подходящият момент обаче въобще не значи, че портите на валутния съюз и Шенген са широко отворени пред София. "Действително има политически тласък да се даде възможност на повече страни да се присъединят към еврозоната. Но според мен ще си остане трудно за България да убеди ЕЦБ, че е готова", отбелязва Даниел Грос. За Шенген също няма да се получи само със стискане на палци политическият пъзел в ЕС да се подреди благоприятно за нас. Така или иначе, разговорите сега започват. Добре е България да има какво да каже и покаже, за да не изпусне исторически шанс да седне на по-преден ред в ЕС.

Източник: Reuters