Как да се управлява миграцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да се управлява миграцията

Канцлерът Ангела Меркел бе атакувана от опонентите си за политиката на отворени врати към сирийските бежанци от 2015 г.

Как да се управлява миграцията

Реформите в ЕС няма как да подминат общата политика към приемането и разпределянето на бежанци и мигранти

Мартин Димитров
9358 прочитания

Канцлерът Ангела Меркел бе атакувана от опонентите си за политиката на отворени врати към сирийските бежанци от 2015 г.

© Reuters


Ако имате съмнения дали миграционната рамка на ЕС има нужда от промяна, само си спомнете кризата с бежанците от 2015-2016 г. Сега напливът от хора е затихнал, но пробойните в Дъблинския регламент, който стои в основата на общата европейска бежанска политика, са все така широки. Германия, накъдето се отправиха повечето от онези 1.5 млн. души, потърсили убежище в Европа от 2015 г., има сериозни причини да иска системата за прием на мигранти да заработи. Друг въпрос е кога и как ще се случи това. За България, която щастливо, макар и некоректно, заобикаляше старите правила, новите може да се окажат изпитание.

Къде се провали "Дъблин-3"

Заради начина, по който беше изградена предкризисната система за прием на бежанци (известна като "Дъблин-3"), на теория най-голямата тежест по защита на външните граници на ЕС, приема на документи за статут и социалната интеграция на бежанците трябваше да падне върху пограничните държави (Гърция, Италия и България). На практика обаче заради лошите условия в периферията търсещите убежище или заминаваха на Запад след получаването на статут, или изобщо не чакаха да го получат и поемаха към Германия и Швеция. Властите в страни като България пък нямаха стимул да ги спират.

Разцеплението комисия - парламент

Сега има две основни визии как трябва да изглежда четвъртата версия на "Дъблин". От една страна е предложението на Европейската комисия (ЕК), която иска да надгради върху квотната система и да създаде корективен механизъм за страни, които изпитват сериозен бежански натиск. Ако дадена държава откаже да приема бежанци, тя ще подлежи на финансови глоби от по 250 хил. евро за всеки бежанец, който й се "полага". Ако пък ЕК установи, че страна членка целенасочено пропуска през територията си хора, без да ги регистрира, то релокацията от нейната територия към тази на други страни членки ще бъде преустановена. Проблемът с тази версия на реформата е, че тя на практика само затяга наказанията за неизпълнение на неработещите квоти - до момента само 18.5 хил. от договорените 160 хил. души бяха релокирани от Гърция и Италия по механизма. Самата ЕК е наясно с провала на схемата и според източници на Politico тя ще бъде превърната от "задължителна" в "доброволна".

Европейския парламент (ЕП) пък залага на по-всеобхватна трансформация, базирана на споделяне на отговорността между страните членки. Предлага се създаването на централизирана европейска система за прием на молби за убежище и квота за настаняване на бежанци за всяка държава, базирана на икономически показатели. Има предложения вместо глоби страните, които не приемат бежанци, да бъдат санкционирани със спирането на достъпа до еврофондове. Само че източноевропейските държави със сигурност ще се противопоставят на това.

Статукво срещу несигурна реформа

Накратко, докато идеята на ЕК е да продължи статуквото и да наложи по-солидни санкции за неизпълнение на квотното разпределение, то ЕП иска да изгради цялостна европейска мигрантска политика. "До момента двете страни са успели да намерят общ език само що се отнася до предложението на ЕК релокацията да се прилага само в кризисен режим, а "нормалният" Дъблински регламент да важи в общия случай", казва пред "Капитал" Минос Мозуракис от Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE) в Брюксел. Според него реформа, която не променя основополагащата идея на "Дъблин-3" за екстрадиция на транзитно преминали бежанци обратно към страните, където те са влезли, ще постави България в рискова ситуация при нова масова бежанска вълна. Налагането на финансови глоби или орязване на еврофондовете също няма да са в полза на България в случай на криза.

Това, което засега ни спасява, е, че преговорите са на много ранна фаза, а вече са в задънена улица. "Версиите на европарламента и на ЕК са твърде различни. Това означава, че е много вероятно процесът да отнеме много време, поне още година", смята Мозуракис. Разцеплението по бежанската тема е толкова сериозно, смята той, че дори една следизборна, стабилна Германия няма как да наклони баланса към консенсус. "Най-големият проблем на Германия ще е да направи пробив в Съвета, защото за всяка Швеция, която споделя визията ѝ, има по една Унгария или Полша, която да се противопоставя на формализирането на принципа за солидарност. Дори Франция, която споделя много от визията на Германия за обединена Европа, държи на статуквото по отношение на Дъблин", заключва експертът от ECRE.

Ако имате съмнения дали миграционната рамка на ЕС има нужда от промяна, само си спомнете кризата с бежанците от 2015-2016 г. Сега напливът от хора е затихнал, но пробойните в Дъблинския регламент, който стои в основата на общата европейска бежанска политика, са все така широки. Германия, накъдето се отправиха повечето от онези 1.5 млн. души, потърсили убежище в Европа от 2015 г., има сериозни причини да иска системата за прием на мигранти да заработи. Друг въпрос е кога и как ще се случи това. За България, която щастливо, макар и некоректно, заобикаляше старите правила, новите може да се окажат изпитание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Положението в ЕС е "Един за себе си, всички за един".

    От най-големите симпатизанти ще направят върли критици. Страните, дето ги поканиха тези мигранти, сега искат да прилагат "общоевропейско решение". В генезиса имаше ли нещо "общоевропейско"?

    НЕ. Имаше само политкоректност, Меркел и Афганистанци борещи се за социален просперитет в система, към която нямат никакво право да се присъединят иначе.

  • 2
    duf03476735 avatar :-|
    duf03476735

    Трябва да се направи така че всички мигранти в Родината, да се насочат на Запад, закъдето и те са тръгнали.Всяка друга политика на което и да е правителство ще е убийство за него и повод за народен съд


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK