Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 23 сеп 2017, 12:45, 12360 прочитания

Новите планове за еврото

Еврозоната може да има отделен бюджет, финансов министър и ЕВФ, но всъщност няма да се промени сериозно. И това е добре за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Бъдещето на ЕС

Неизбежната канцлерка и нейният партньор

Решението на Меркел с кого да управлява в четвъртия си мандат ще повлияе на реформите в ЕС

Европейска отбрана - само там, където НАТО не иска

Засега единствената заплаха, на която Европа е готова да отговаря, е Африка

Как да се управлява миграцията

Реформите в ЕС няма как да подминат общата политика към приемането и разпределянето на бежанци и мигранти

Големите амбиции искат и много пари

Разнопосочните идеи за нови политики на ЕС ще окажат сериозен натиск върху средствата, получавани от страни като България

Какво ще стане с ЕС след германските избори

Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще започне внимателни реформи в еврозоната, отбраната и финансите на съюза

Най-трудният тест за дуета Ангела Меркел - Еманюел Макрон ще бъде реформирането на еврозоната. Това, което трябва да измислят, е как да подсилят валутния съюз, без германците да имат усещането, че поемат сметката, а французите - че са се съгласили да бъдат стегнати във фискален корсет.

На практика реформите се свеждат до три точки - първо, какво да е фискалното пространство, с което ще разполагат страните, преди да бъдат ударени от ограничения (като таван за дефицита и дълга); второ, кой и при какви условия ще помага на закъсалите (идеята за Европейски валутен фонд); и трето, завършването на европейския банковия съюз със стълбове като обща схема за гарантиране на депозитите. От всичко това за момента се очертава Париж и Берлин да намерят пресечна точка за по-скоро символични неща като финансов министър и бюджет на еврозоната, както и за своеобразен европейски МВФ. За по-сериозни стъпки не изглежда Франция да е готова да рискува, а Германия - да плаща.


Бавно и полека

"Може да очакваме малко промени в еврозоната и много анонси за добри намерения в бъдеще", казва пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Center for European Policy Studies. Защото въпреки смелата визия на Макрон за обновление на ЕС и симпатиите на Меркел към него всичко продължава да опира до старата дилема - Берлин държи на паричен съюз, базиран на правила, докато Париж настоява той да е по-политически. "Тъй като сега еврозоната е близо до германската идея, Берлин не смята, че са нужни големи промени. Проблемът с френската позиция е прост - те искат по-политически съюз, но това ще означава, че тогава и Франция ще загуби способността да определя собствената си фискална политика. И французите казват - да, искаме европейски финансов министър, но не искаме той да е способен да диктува на Париж какво да прави. Докато германците могат да кажат: "Искаме повече правила", защото за тях правилата не са проблем", посочва Даниел Грос.

Настояването на Макрон за голям бюджет на еврозоната ще финишира също толкова безславно просто защото в момента апетитът за отделяне на допълнителни пари е нулев. "Вероятно ще има много малък бюджет, от порядъка на 0.1% от БВП. И въпросът е дали това ще бъде нещо, което ще остане малко завинаги или ще може евентуално да расте. Истинският политически дебат на този етап няма да бъде толкова за размера, колкото за начина, по който ще се организира този бюджет и какво ще е развитието му в бъдеще", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.



Европейският валутен фонд (ЕВФ), предложен от Берлин, също е идея в развитие и разговорите едва сега започват. Единият вариант е той да не промени нищо съществено и да бъде по-нова версия на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който е застраховката на еврозоната срещу повторение на криза от типа на Гърция. "Това е просто даване на ново име на вече съществуващи институции", смята Даниел Грос.

Другият вариант е ЕВФ да има значими нови правомощия и по подобие на МВФ да може да налага стриктни условия на държавите, които опират до него. "В момента при финансовите програми цари хаос, замесени са цял куп институции - МВФ, ЕК, ЕЦБ. Това със сигурност ще се промени", посочва Гунтрам Волф. Замисълът е сегашният екип на ESM да прави целия пакет - да чертае програмата, да отпуска средствата и да следи за изпълнението и приключването. "Въпросът е дали освен всичко това ЕВФ ще има надзорна функция и ще може да осъществява надзор над национални фискални политики още преди да започне програма", казва директорът на Bruegel. Всъщност това е, което в момента се прави от Европейската комисия за всички държави в ЕС с прегледа на националните политики, посочването на макроикономически дисбаланси и издаването на препоръки. "Германия иска тази функция да бъде иззета от комисията и прехвърлена на ЕВФ. Комисията се съпротивлява, Франция и Италия също са против. Накрая вероятно надзорът ще остане там, където е сега", смята Гунтрам Волф. Просто колкото и да му се иска на Берлин, шансът останалите държави да се съгласят технократи да им размахват пръст, е минимален.

В същото време всичко, което мирише на бъркане в джоба на германските данъкоплатци - било то общи еврооблигации, съвместни схеми за гарантиране на депозити или други форми на споделяне на риск - ще продължава да се натъква на твърда съпротива от Берлин. "Това би изисквало изключително ниво на доверие. На този етап може да очакваме единствено много, много бавно и постепенно движение в тази посока", смята Гунтрам Волф. Не е сигурно дали и Париж иска подобно нещо. "Французите също се страхуват, че ако приемат общ дълг, може да се наложи да плащат за Италия. Това отново е мъглява идея без конкретно съдържание", казва Даниел Грос.

Добре дошли, когато сте готови

Същото може да се каже и за споменатия миналата седмица от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер специален инструмент, който да помогне на страни като България и Румъния да изпълнят критериите за влизане в еврозоната. Какво точно има предвид Юнкер остава мистерия. "Не виждам нужда от подобен инструмент. Икономически той би правил абсолютно същото, което правят структурните фондове - да помага за конвергенцията", смята Гунтрам Волф. Според него това е по-скоро политически трик всички да са доволни, че получават пари, и никой да не се чувства ощетен. Така Брюксел ще може да каже - да, ще имаме бюджетна линия за еврозоната и ЕВФ, но ще има и линия за страните, които искат да се присъединят.

Това, че радикални промени в еврозоната не се задават, е по-скоро добра новина за България. Защото колкото повече се задълбочава валутният съюз и колкото повече риск споделят страните в него, толкова по-малко склонни ще бъдат да пускат в клуба не съвсем подготвени членове. Лошата новина е, че прословутата "конвергенция", или доближаването на България до икономическите стандарти на еврозоната, остава далечна цел. И ще продължава да зависи повече от случващото се в София, отколкото в Париж, Берлин или Брюксел, или пък от някакъв нов помощен инструмент. "Конвергенцията е дълъг процес, който се движи от националните институции и фундаменти. Идеята, че с наливането на няколко милиарда някъде или с построяването на нови пътища ще направите една страна годна за еврозоната, ми се струва наивна", обобщава Гунтарм Волф.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕС договори спасителен план от 500 млрд. евро, но без корона облигации ЕС договори спасителен план от 500 млрд. евро, но без корона облигации

Сделката оставя нерешен дългосрочния въпрос за споделянето на натрупания в кризата дълг

10 апр 2020, 729 прочитания

С какви "оръжия" се изправяме срещу COVID-19 С какви "оръжия" се изправяме срещу COVID-19

Ваксините срещу новия коронавирус ще са готови минимум след 12 - 18 месеца. Няколко съществуващи лекарства обаче може да облекчат битката дотогава

10 апр 2020, 1250 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
На вълната на антиимигрантската реторика чак до Бундестага

"Алтернатива за Германия" може да се превърне в трета сила и главен опозиционер в Бундестага. Въпросът е дали ще може да се наложи дългосрочно

Още от Капитал
Ударна дигитализация на пазара на имоти

Агенциите въвеждат виртуални огледи и е-договори, за да могат да работят. Това ще наложи брокерите да станат консултанти

Моят дом е моят офис, ресторант, детска градина...

Няколко семейства споделят личния си опит, тревоги и ритуали в най-масовия експеримент по дистанционна работа

Големите въпроси около новата детска болница

Алтернативата на подписания договор за строителство беше проектът да се забави с години

Цената на три месеца

Колко може да изгуби българската икономика през април, май и юни заради COVID-19

На голям домашен екран

Фестивалът за документално кино Master of Art преминава в онлайн формат

Карантини от един живот

Лични спомени за епидемиите по време на социализма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10