Новите планове за еврото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите планове за еврото

Reuters

Новите планове за еврото

Еврозоната може да има отделен бюджет, финансов министър и ЕВФ, но всъщност няма да се промени сериозно. И това е добре за България

Светломира Гюрова
12636 прочитания

Reuters

© Reuters


Най-трудният тест за дуета Ангела Меркел - Еманюел Макрон ще бъде реформирането на еврозоната. Това, което трябва да измислят, е как да подсилят валутния съюз, без германците да имат усещането, че поемат сметката, а французите - че са се съгласили да бъдат стегнати във фискален корсет.

На практика реформите се свеждат до три точки - първо, какво да е фискалното пространство, с което ще разполагат страните, преди да бъдат ударени от ограничения (като таван за дефицита и дълга); второ, кой и при какви условия ще помага на закъсалите (идеята за Европейски валутен фонд); и трето, завършването на европейския банковия съюз със стълбове като обща схема за гарантиране на депозитите. От всичко това за момента се очертава Париж и Берлин да намерят пресечна точка за по-скоро символични неща като финансов министър и бюджет на еврозоната, както и за своеобразен европейски МВФ. За по-сериозни стъпки не изглежда Франция да е готова да рискува, а Германия - да плаща.

Бавно и полека

"Може да очакваме малко промени в еврозоната и много анонси за добри намерения в бъдеще", казва пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Center for European Policy Studies. Защото въпреки смелата визия на Макрон за обновление на ЕС и симпатиите на Меркел към него всичко продължава да опира до старата дилема - Берлин държи на паричен съюз, базиран на правила, докато Париж настоява той да е по-политически. "Тъй като сега еврозоната е близо до германската идея, Берлин не смята, че са нужни големи промени. Проблемът с френската позиция е прост - те искат по-политически съюз, но това ще означава, че тогава и Франция ще загуби способността да определя собствената си фискална политика. И французите казват - да, искаме европейски финансов министър, но не искаме той да е способен да диктува на Париж какво да прави. Докато германците могат да кажат: "Искаме повече правила", защото за тях правилата не са проблем", посочва Даниел Грос.

Настояването на Макрон за голям бюджет на еврозоната ще финишира също толкова безславно просто защото в момента апетитът за отделяне на допълнителни пари е нулев. "Вероятно ще има много малък бюджет, от порядъка на 0.1% от БВП. И въпросът е дали това ще бъде нещо, което ще остане малко завинаги или ще може евентуално да расте. Истинският политически дебат на този етап няма да бъде толкова за размера, колкото за начина, по който ще се организира този бюджет и какво ще е развитието му в бъдеще", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на брюкселския аналитичен център Bruegel.

Европейският валутен фонд (ЕВФ), предложен от Берлин, също е идея в развитие и разговорите едва сега започват. Единият вариант е той да не промени нищо съществено и да бъде по-нова версия на Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който е застраховката на еврозоната срещу повторение на криза от типа на Гърция. "Това е просто даване на ново име на вече съществуващи институции", смята Даниел Грос.

Другият вариант е ЕВФ да има значими нови правомощия и по подобие на МВФ да може да налага стриктни условия на държавите, които опират до него. "В момента при финансовите програми цари хаос, замесени са цял куп институции - МВФ, ЕК, ЕЦБ. Това със сигурност ще се промени", посочва Гунтрам Волф. Замисълът е сегашният екип на ESM да прави целия пакет - да чертае програмата, да отпуска средствата и да следи за изпълнението и приключването. "Въпросът е дали освен всичко това ЕВФ ще има надзорна функция и ще може да осъществява надзор над национални фискални политики още преди да започне програма", казва директорът на Bruegel. Всъщност това е, което в момента се прави от Европейската комисия за всички държави в ЕС с прегледа на националните политики, посочването на макроикономически дисбаланси и издаването на препоръки. "Германия иска тази функция да бъде иззета от комисията и прехвърлена на ЕВФ. Комисията се съпротивлява, Франция и Италия също са против. Накрая вероятно надзорът ще остане там, където е сега", смята Гунтрам Волф. Просто колкото и да му се иска на Берлин, шансът останалите държави да се съгласят технократи да им размахват пръст, е минимален.

В същото време всичко, което мирише на бъркане в джоба на германските данъкоплатци - било то общи еврооблигации, съвместни схеми за гарантиране на депозити или други форми на споделяне на риск - ще продължава да се натъква на твърда съпротива от Берлин. "Това би изисквало изключително ниво на доверие. На този етап може да очакваме единствено много, много бавно и постепенно движение в тази посока", смята Гунтрам Волф. Не е сигурно дали и Париж иска подобно нещо. "Французите също се страхуват, че ако приемат общ дълг, може да се наложи да плащат за Италия. Това отново е мъглява идея без конкретно съдържание", казва Даниел Грос.

Добре дошли, когато сте готови

Същото може да се каже и за споменатия миналата седмица от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер специален инструмент, който да помогне на страни като България и Румъния да изпълнят критериите за влизане в еврозоната. Какво точно има предвид Юнкер остава мистерия. "Не виждам нужда от подобен инструмент. Икономически той би правил абсолютно същото, което правят структурните фондове - да помага за конвергенцията", смята Гунтрам Волф. Според него това е по-скоро политически трик всички да са доволни, че получават пари, и никой да не се чувства ощетен. Така Брюксел ще може да каже - да, ще имаме бюджетна линия за еврозоната и ЕВФ, но ще има и линия за страните, които искат да се присъединят.

Това, че радикални промени в еврозоната не се задават, е по-скоро добра новина за България. Защото колкото повече се задълбочава валутният съюз и колкото повече риск споделят страните в него, толкова по-малко склонни ще бъдат да пускат в клуба не съвсем подготвени членове. Лошата новина е, че прословутата "конвергенция", или доближаването на България до икономическите стандарти на еврозоната, остава далечна цел. И ще продължава да зависи повече от случващото се в София, отколкото в Париж, Берлин или Брюксел, или пък от някакъв нов помощен инструмент. "Конвергенцията е дълъг процес, който се движи от националните институции и фундаменти. Идеята, че с наливането на няколко милиарда някъде или с построяването на нови пътища ще направите една страна годна за еврозоната, ми се струва наивна", обобщава Гунтарм Волф.

Най-трудният тест за дуета Ангела Меркел - Еманюел Макрон ще бъде реформирането на еврозоната. Това, което трябва да измислят, е как да подсилят валутния съюз, без германците да имат усещането, че поемат сметката, а французите - че са се съгласили да бъдат стегнати във фискален корсет.

На практика реформите се свеждат до три точки - първо, какво да е фискалното пространство, с което ще разполагат страните, преди да бъдат ударени от ограничения (като таван за дефицита и дълга); второ, кой и при какви условия ще помага на закъсалите (идеята за Европейски валутен фонд); и трето, завършването на европейския банковия съюз със стълбове като обща схема за гарантиране на депозитите. От всичко това за момента се очертава Париж и Берлин да намерят пресечна точка за по-скоро символични неща като финансов министър и бюджет на еврозоната, както и за своеобразен европейски МВФ. За по-сериозни стъпки не изглежда Франция да е готова да рискува, а Германия - да плаща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK