Големите амбиции искат и много пари

Разнопосочните идеи за нови политики на ЕС ще окажат сериозен натиск върху средствата, получавани от страни като България

Изборите в Германия ще имат двояк ефект върху европейските финанси. От една страна, силен мандат за управление на Ангела Меркел ще й позволи да води по-силна проевропейска политика, т.е. да разтвори още малко германския портфейл към останалите страни членки. От друга страна, след като във Франция и Германия са избрани президент и канцлер със стабилен хоризонт за следващите четири години, това ще отвори преговорите за новите политики, които би трябвало да направят Европейския съюз по-адекватен на модерните времена. А подобни идеи, рядко имат навика да пестят пари, дори напротив. Въпреки че всички разчитат на Берлин, германският бюджет все пак не е бездънен.

Така проблемите за страни като България, които са нетни бенефициенти в ЕС (т.е. получават повече, отколкото дават) стават значително по-големи от това просто да преглътнат орязването на средствата по някоя и друга политика заради излизането на Великобритания от ЕС. Напускането на Лондон ще лиши европейския бюджет от около 10 млрд. чист приход (тъй като Обединеното кралство внася повече пари, отколкото получава). В добрия случай за България всички страни членки биха се съгласили да плащат повече, за да се компенсира този финансов недостатък. Тогава българският бюджетът ще трябва да отделя допълнително около 50 млн. евро годишно като вноска на ЕС (през 2015 г. България е внесла в общия европейски бюджет 424 млн. евро). За страни като Холандия или Германия обаче това означава милиарди нови разходи, на които те едва ли биха се съгласили. Така че е по-вероятно европейският бюджет да претърпи свиване.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал