Третият мандат на Обама
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Третият мандат на Обама

Reuters

Третият мандат на Обама

Бившият лидер на САЩ разбива неписани правила за вече неизпълняващи длъжността президенти

13636 прочитания

Reuters

© Reuters


Барак Обама не е щастлив кой е наследникът му в Белия дом. Това не е тайна и си пролича още при първите срещи на сегашния президент Доналд Тръмп и тогавашния Обама. Двамата трябваше да се видят няколко дни след изборите през ноември 2016 г. и срещата бе точно такава, каквато всички очакваха - неловка. Трудно е да заличиш осем години на постоянни критики от Тръмп към Обама, както и още две години на подигравки от Обама към Тръмп. За всички бе ясно, че Обама не очакваше Хилъри Клинтън да загуби (или по-точно Тръмп да спечели), и за всички бе ясно, че предаването на властта няма да мине с усмивки.

Това не се случва за пръв път. Не всички президенти се разбират добре с предшествениците си. В повечето случаи, за да стигнеш до президентския пост, трябва да критикуваш този преди теб. Малко са изключенията като Джордж Буш-старши и Роналд Рейгън. Някои президенти пък откриват приятелство години по-късно като Бил Клинтън и Джордж Буш-младши. Никой досега обаче не е разбивал неписаното правило да не се меси и да не коментира работата на тези след теб. Никой освен Барак Обама.

Невъзможността да мълчиш

Въпреки добронамерената си усмивка и неоспоримата си харизма и шоуменство Барак Обама има голямо его. Това е мнение, което се споделя не само от критиците му, но и от негови партньори и идеологически съмишленици. В това няма нищо изненадващо - всеки човек, който някога е бил президент на САЩ, неминуемо има висока оценка за себе си, но все пак егото може да носи и негативи. "Има много примери за това, че Обама има също толкова голямо его и също толкова голямо желание за внимание, колкото Тръмп", пише в редакционен коментар консервативното издание Washington Examiner, като посочва за пример визитата на Обама в Германия по-рано през годината.

Тя се случи няколко дни преди Тръмп да стъпи за пръв път като президент в Брюксел за срещата на НАТО. Обама посети германския канцлер Ангела Меркел, като поканата за визитата му бе изпратена още преди година, но въпреки това той реши да отговори едва месец преди самата среща. Така, докато един настоящ президент на САЩ бе в Брюксел, неговият предшественик бе дни по-рано в Германия, отнемайки от вниманието. "Това не е поведението, което се очаква от един бивш президент", добавя още в коментара си Washington Examiner.

Егото на Обама проличава и когато Доналд Тръмп изпълнява политическия си план. Каквото и да се каже за настоящия президент на САЩ, добро или лошо, е неоспоримо, че Тръмп следва сравнително плътно предизборните си обещания. Когато той се захвана с премахване на здравната реформа на Обама, бившият президент реши да не мълчи. Колкото и да е иронично, той реши да атакува чрез социалната мрежа Twitter - традиционното бойно поле на Тръмп. Нападките се повториха и през септември, когато бе оповестен вторият план за промяна на "Обамакеър" - също неуспешен.

Месец след първия опит за премахване на здравната реформа, при размириците в Шарлътсвил и силно критикуваната от различни страни реакция на Тръмп, Обама отново удари в Twitter. Туитът му се превърна в най-харесвания за всички времена в мрежата. Критиките от Обама към Тръмп вече са нещо, което се очаква. И е трудно това да бъде прието като добра новина. С всички скандали в американската политика през годините добрите отношения и уважението между бившите президенти служеше като един от символите на единството на страната.

Всъщност първият президент, който коментира своя наследник тази година, беше Джордж Буш. Той обаче даде един прост съвет на Тръмп - не атакувай медиите, но и не им се връзвай. Много от журналистите са в Белия дом, за да си почешат егото и да станат звезди. Това беше всичко - Буш никога повече не отправи съвет или критика към Тръмп. Години преди това, през 2009 г., Буш коментира за Обама, че "наследникът ми заслужава моето мълчание".

За много хора обаче коментарите на Обама са добре дошли. Безспорно реториката на Доналд Тръмп доведе до сериозна промяна в цялостния тон на американската политика. С репликирането на наследника си и коментарите му върху политиката мнозина смятат, че Обама не търси нов път към светлината на прожекторите, а просто прави опит да успокои една вече разединена нация. Погледнато през тази призма, решението на Обама да наруши неписаните правила изглежда оправдано.

Онова странно писмо

Когато един президент дава властта на друг, той му оставя писмо. Традиция в Белия дом. Повечето президенти дават съвети на наследниците си, но без да влизат в специфики на политиката. Следват пожелания и традиционното "ако имаш нужда от помощ...". При Тръмп и Обама нещата стоят по различен начин. В писмото си към Тръмп, което бе оповестено през септември тази година, Обама, изглежда, насочва Тръмп към това да не прави големи промени във външната политика на страната:

"Американското световно лидерство не може да бъде заменено. Наша е задачата чрез действия и примери да запазим международния ред, който се поддържа от края на Студената война насам, международен ред, от който зависят нашите благосъстояние и безопасност."

Разбира се, Тръмп бе изключително критичен към външната политика на Обама, който стана първия президент в историята на САЩ, прекарал всеки един от дните си в Белия дом във война. "Писмото на Обама изглежда по-агресивно, отколкото това на предшествениците му, подтикващо Тръмп да запази рамката на външната политика от предните два мандата", коментира Емили Заноти от Daily Wire. "Най-малкото в писмото си личи разочарованието на Обама, може би защото осъзнава, че част от неговите политики скоро ще бъдат променени."

Барак Обама не е щастлив кой е наследникът му в Белия дом. Това не е тайна и си пролича още при първите срещи на сегашния президент Доналд Тръмп и тогавашния Обама. Двамата трябваше да се видят няколко дни след изборите през ноември 2016 г. и срещата бе точно такава, каквато всички очакваха - неловка. Трудно е да заличиш осем години на постоянни критики от Тръмп към Обама, както и още две години на подигравки от Обама към Тръмп. За всички бе ясно, че Обама не очакваше Хилъри Клинтън да загуби (или по-точно Тръмп да спечели), и за всички бе ясно, че предаването на властта няма да мине с усмивки.

Това не се случва за пръв път. Не всички президенти се разбират добре с предшествениците си. В повечето случаи, за да стигнеш до президентския пост, трябва да критикуваш този преди теб. Малко са изключенията като Джордж Буш-старши и Роналд Рейгън. Някои президенти пък откриват приятелство години по-късно като Бил Клинтън и Джордж Буш-младши. Никой досега обаче не е разбивал неписаното правило да не се меси и да не коментира работата на тези след теб. Никой освен Барак Обама.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    himler avatar :-|
    himler

    Хюсеин да си гледа Алах и да не се меси в неща, които не разбира!

  • 2
    nodjinn avatar :-|
    nodjinn

    До коментар [#1] от "himler":

    Иначе интелигентният човек вече се намеси в нещата, които не разбира. Тоя ужас в Близкия Изток не се е самозародил, някак си. И като нещата се оплескаха, се усмихна чаровно и се изнесе.

    Точно както Съветите безмозъчно напираха да наложат комунизъм по целия свят, САЩ щастливо и безотговорно налагат демокрация. С бомби. Ама демокрацията не е шоколад, да я подариш. За демокрация и нормално управление се узрява. Бавно и постепенно. Там ще им трябва още век-два обществено развитие да са готови за нея. Диктаторите им си бяха точно и по мярка и на място. Ама неееее, първо стреляме, после мислим ...

    Да си го обичат колкото си искат в САЩ, ама за света беше подпалено прасе с калашник.

  • 3
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Дори на фона на комичния Тръмп Обама не се откроява с нищо запомнящо се. Той е единственият носител на Нобел за мир, който разпалваше войни.

  • 4
    beky avatar :-|
    beky

    Американското световно лидерсгво не можело да бъде заменено? Това са спомени. Лудият Ким ги направи смешни.

  • 5
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Къде сравнявате шута Тръмп с Обама бе? Как да не се меси като го е наследил идиот.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.