Меркел в окови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Меркел в окови

След изборите германският канцлер ще управлява в сложна коалиция, което ще стесни пространството й за маневриране в Брюксел.

Меркел в окови

В четвъртия си мандат германският канцлер ще е по-слаб. Резултатът от ограниченията в Берлин и мечтите в Париж вероятно ще бъде "малка сделка" за ЕС

Светломира Гюрова
10508 прочитания

След изборите германският канцлер ще управлява в сложна коалиция, което ще стесни пространството й за маневриране в Брюксел.

© Reuters


Френският президент Еманюел Макрон пое инициативата и очерта смела визия за промяна на ЕС.

"Ако Меркел се коалира с либералите, аз съм мъртъв." Това според в. Le Monde е реплика на френския президент Еманюел Макрон от юли. След изборите в Германия на 24 септември канцлерът най-вероятно ще трябва да управлява точно с либералите, плюс Зелените и за капак с все по-бунтовните си партньори от Бавария. Това, че Ангела Меркел ще е в оковите на сложно управление, не изглежда да е спряло устрема на Макрон. Дори напротив, само два дни след вота, определен като кошмарен както за самата Меркел, така и за Макрон, френският президент с типичния си юпитериански размах очерта визията си за възраждане на ЕС.

Френската амбиция неизбежно ще се срещне с германската предпазливост. Меркел излиза от изборите отслабена и в променения политически пейзаж ще трябва да жонглира с разнопосочни интереси в бъдещата си коалиция. Това означава, че Германия няма да отстъпи от ортодоксалните си виждания за еврозоната и всякакви надежди за големи фискални трансфери или съвместно гарантиране на дълг трябва да бъдат забравени. Най-многото, с което валутният съюз може да се обзаведе, са символичен бюджет, също толкова символичен финансов министър и козметични промени в Европейския стабилизационен механизъм, който вероятно ще бъде преименуван на Европейски валутен фонд.

Що се отнася до останалите теми в гранд плана на френския президент - отбрана, антитероризъм, миграция, промени в институциите на ЕС и въвличане на гражданите, по тях, разговорът сега започва. Както написа в коментар до медиите президентът на мюнхенския Ifo Institute Клеменс Фуест: "Речта на Макрон е покана към Германия да обмени идеи за бъдещето на Европа. Германия трябва да приеме тази покана." Само че първо Меркел има сложната задача да сглоби правителство.

Ограниченията на Меркел...

В изборната нощ имаше няколко шокиращи новини. Едната е представянето на "Алтернатива за Германия" (АзГ), която ще има поне 94 депутати и е първата крайнодясна и открито ксенофобска партия в новата история на Германия, която влиза в Бундестага. Втората е сривът на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) начело с Мартин Шулц, отбелязала най-лошия си резултат изобщо. Най-големият шок обаче, отбелязва колумнистът на Financial Times Волфганг Мюнхау, е "удивителната слабост" на Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел и неговия баварски аналог, Християнсоциалния съюз (ХСС), които регистрират спад от 41.5% през 2013 г. до 33% сега. И макар Меркел да е победител, в четвъртия си мандат тя ще управлява в много различна политическа среда - с отчетливо завил надясно и по-фрагментиран Бундестаг, в който за първи път има шест формации.

След като още в неделя вечер Шулц изключи нова "голяма коалиция" и обяви, че ГСДП се оттегля в опозиция, за де се прегрупира, за Меркел остава само един вариант, ако иска да управлява с мнозинство. Това е т.нар. коалиция "Ямайка" (по цветовете на партиите) между ХДС/ХСС, либералната Партия на свободните демократи (ПСД) и Зелените. Тя обаче не само ще бъде трудна за съставяне (прогнозата на Меркел е, че ще има правителство "преди Коледа") заради различията между партиите, но и е под въпрос доколко ще бъде стабилна след това. Единственото, което обединява трите формации, е общият враг - АзГ, както и фактът, че тази комбинация е единственият им начин да стигнат до властта. Но как например ПСД и Зелените ще постигнат съгласие по климатичните политики? Или как алергичният към миграцията ХСС ще намери допирни точки със Зелените за мигрантска стратегия за Германия и ЕС? Дори съюзът между ХДС и ХСС - най-старият политически алианс в Германия - е подложен на изпитание, след като в деня след изборите за кратко баварските консерватори поставиха под съмнение дали трябва да продължават с Меркел. Лидерът на ХСС Хорст Зеехофер открито обвинява Меркел за слабия си резултат и отлива на гласове към АзГ и вероятно ще бъде изкушен, преди регионалния вот в Бавария догодина да тласне партията си още по-надясно.

Седмичникът Die Zeit обобщи следизборната ситуация за канцлера по следния начин: "Понякога привидните победители могат да бъдат драматично губещи." В четвъртия си и вероятно последен мандат, през който ще трябва и да отгледа свой наследник, Меркел няма да може да разчита на стабилна и лоялна коалиция. Което вероятно ще й остави по-малко енергия за ЕС.

... и мечтите на Макрон

Без да изчаква политическият пъзел в Берлин да се подреди, Макрон предприе офанзива със 100-минутна реч в Сорбоната, излагаща концепцията му как ЕС да бъде върнат към живот. Начертаната с едри щрихи визия включва засилена обща отбрана, граничен контрол и европейска антитерористична служба, както и истински енергиен съюз. Предложенията му за данъчна хармонизация ще бъдат видени като заплаха от страни като Ирландия, Люксембург и България. Исканията за сближаване на минималните заплати и социалните плащания няма да се харесат в Източна Европа, която продължава да се състезава с евтин труд. Много от идеите не са нови, а други вероятно никога няма да станат реалност. Но цялостното усещане е за амбиция, устрем и идеализъм, от каквито ЕС има нужда.

Ясно е, че с присъствието в следващото германско правителство на ПСД, чийто лидер Кристиян Линднер иска Гърция да бъде изхвърлена от валутния съюз, той да няма отделен бюджет и стабилизационният механизъм да бъде постепенно премахнат, радикални промени не са задават. Новината, че Волфганг Шойбле няма да остане финансов министър, означава, че вероятно ПСД ще се бори на този пост. Рискът е, че ако Париж и Берлин не отстъпят от позициите си, задаващата се "малка сделка" няма да помогне на еврозоната да оцелее при нова криза от гръцки тип.

Реверансът на Макрон към Берлин беше разширяването на разговора към отбрана, сигурност и енергетика и отбягването на фокусирането само върху еврозоната. "Ако имаме широк план с различни теми, ще има и пространство за консенсус", отбелязва пред "Капитал" Ив Бертонсини, председател на Европейско движение – Франция (вижте интервю с него тук). Точно това се опитва да направи Макрон. Новата коалиция на Меркел няма да убие амбициите му, но със сигурност ще ги укроти.

Френският президент Еманюел Макрон пое инициативата и очерта смела визия за промяна на ЕС.

"Ако Меркел се коалира с либералите, аз съм мъртъв." Това според в. Le Monde е реплика на френския президент Еманюел Макрон от юли. След изборите в Германия на 24 септември канцлерът най-вероятно ще трябва да управлява точно с либералите, плюс Зелените и за капак с все по-бунтовните си партньори от Бавария. Това, че Ангела Меркел ще е в оковите на сложно управление, не изглежда да е спряло устрема на Макрон. Дори напротив, само два дни след вота, определен като кошмарен както за самата Меркел, така и за Макрон, френският президент с типичния си юпитериански размах очерта визията си за възраждане на ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    beky avatar :-|
    beky

    Досега Лондон бе интелектуалният център, а Берлин плащаше сметката. Сега Париж се нагиска за овакантеното. Макрон свята Берлин да продължава да плаща. И никой не пита германците дали са съгласни. А май не са, съдейки по резултатите от изборите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK