Аруп Банерджи: Вече можеш да произвеждаш там, където е пазарът

Профил Д-р Аруп Банерджи е директор в Световната банка за Европейския съюз, Европа и Централна Азия. Преди да заеме поста пред февруари 2016г., Банерджи е бил старши директор и ръководител на Глобалната практика по социална закрила и труд на Групата на Световната банка, а успоредно с това и старши директор на Групата по работни места. Преди да се присъедини към екипа на Световната банка, Банерджи преподава в Центъра по икономика на развитието на Williams College в Масачузетс, САЩ, и в Университета на Пенсилвания, САЩ. Има докторска степен, а преди това и магистърска степен по икономика от Университета на Пенсилвания, САЩ, както и бакалавърска степен по икономика от Университета в Делхи, Индия.

"Вниманието към услугите и градското планиране е съществено за улавянето на ползите от Индустрия 4.0 за Източна Европа." Аруп Банерджи, регионален директор за ЕС на Световната банка

Как се променя светът ни?

- Има човешки и технологични фактори. Автоматизацията и адитивното производство (като 3D принтиране - бел. а.) от една страна и редуцирането на работна ръка и застаряването на населението от друга. За жалост, двете групи си взаимодействат по начин, който само подсилва ефектите им негативно. Какво се случва с процеса на производство? Цената на човешкия труд няма да пада, но тази на технологията, това, което машините могат да свършат за едно евро, пада драстично. Все повече процеси, особено рутинни такива, ще бъдат автоматизирани. Затова и ролята на човека ще намалее. Най-добрият пример: iPhone. Той до голяма степен се изработва от китайската компания Foxconn. Foxconn наемаше милиони работници, но в момента преминават към фабрики, които са почти изцяло роботизирани - по-малко от 10 хил. души наблюдават работата на стотици хиляди машини.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В същото време адитивното производство означава, че няма да има нужда производството да е там, където цената (на труда - бел.ав.) е най-ниска. Можеш да произвеждаш там, където е пазарът - няма нужда да произвеждаш там, където трудът е евтин, и след това да инвестираш в логистика, за да може накрая всичко да бъде сглобено в Германия или САЩ. Можеш да направиш дизайна и след това машина на мястото на пазара да произведе продукта бързо, можеш да сменяш различни дизайни и модели вместо всеки път да инвестираш в нова машина.

Това означава, че проблемите в бъдеще няма да са свързани със самото производство. Никой няма да премине бързо към роботиката. Креативност, интерпретация, решаване на проблеми, дизайн - производствената част е лесна, но креативната част не може да бъде заменена.

В тази връзка, каква е стратегията на Групата на Световната банка спрямо четвъртата индустриална революция и в частност спрямо ефекта ѝ в Източна Европа?



- Нашата мисия е да инвестираме в партньорство с държави от целия свят, като в Източна Европа това се случва в почти всеки сектор. Основната ни цел, подчертавам, е да подобрим благополучието на най-бедните в обществовто. Това е нашият фокус. Затова лично аз обръщам особено внимание на образованието, инклузивното образование. Можем да направим така, че страните да напредват икономически - може да бъде създаден бърз растеж, фокусиран върху малка група богати хора, но това няма да произведе инклузивност и не решава проблемите, за които говорим.

Така че, част от нашата дейност навсякъде и в Източна Европа е инвестицията в три широки сфери. Изграждане на инфраструктура и свързаност, инвестиции за подпомагане на човешкия капитал - в образованието, пазара на труда, здравните системи, което води до по-голяма ангажираност в икономическите процеси, и най-накрая и с особена значимост - инвестиции в иновации, инвестиции, които разрешават на държавите да напредват и да преминават границите си. Не искаме да сме просто част от икономическия растеж, а част от инклузивния икономически растеж - този, който засяга всички части на обществото.

Когато миналата година Групата на Световната банка и България обявиха партньорството си, загубата на кадри заради миграцията беше спомената като належащ проблем. Как четвъртата индустриална революция ще се отрази върху работния пазар и може ли това да бъде шанс България да привлече работна ръка според Вас?

- Това е огромна възможност. Както казах и по-рано, искаме да направим така, че хората да искат да работят в родните си държави. Хората не работят в чужбина, защото искат да напуснат дома си. Ако възможностите са налични, атрактивността е голяма. Най-добрите млади хора на България и други части на Източна Европа ще искат да работят тук, ако имат възможността. Това е шанс за иновативност вместо предсказуемост. Младите хора навън получават точно това. Шансът да получаваш прилично възнаграждение за труда си може да те задържи у дома.

Много важно и едновременно проблемно в редица градове в Източна Европа е заобикалящата среда -тя би трябвало да позволява добър начин на живот, това включва добри училища, добро здравеопазване, чист въздух. Затова и вниманието към услугите и градското планиране е съществено за улавянето на ползите от Индустрия 4.0 за Източна Европа.

Как точно Групата на Световната банка адресира тези сфери?

- През 2016 г. България и Групата на Световната банка подписаха рамка за партньорство, която установи сферите, в които ще фокусираме съвместната си работа. Създадени бяха две сфери, като първата се съсредоточава върху институциите. Задачата ни там е да подобрим точно тези неща, които споменах, процесите на работа, върховенството на закона, регулациите, най-основните структури, които подобряват публичната администрация.

Втората сфера се занимава с хората и повишаването на инклузивността. С Бълагрия си сътрудничим посредством множество инструменти. Една от настоящите големи заеми е с цел създаването на силна и гъвкава система за застраховане на влоговете в банките, която да позволи сигурно финансиране за всички българи. Също така работим в енергийния сектор и търсим най-добрите възможности пред България. Участваме и в транспортния и железопътен сектор - намираме къде Бълагрия трябва да инвестира и откъде да набави финансиране, защото не всички пари могат да дойдат от публичния сектор. Работим и в образователния сектор, който участва в решението на тези проблеми.

След като сме в Пловдив, трябва да кажа, че бихме искали да увеличим работата си с общините в България. София е международен град, нуждите на хората там не са толкова големи. Но има много части на България, където нуждите са значителни. Бихме искали да се фокусираме там. През следващите два-три месеца ще уточним фокуса на следващите две години от нашето партньорство и за това водим активни преговори с правителството. Смятам, че двете сфери, които споменах, ще останат съществена част от партньорството ни. Това ще позволи на България да бъде иноватина, но също така инклузивна.

Интервюто взе Йоанна Иванова