В същото време адитивното производство означава, че няма да има нужда производството да е там, където цената (на труда - бел.ав.) е най-ниска. Можеш да произвеждаш там, където е пазарът - няма нужда да произвеждаш там, където трудът е евтин, и след това да инвестираш в логистика, за да може накрая всичко да бъде сглобено в Германия или САЩ. Можеш да направиш дизайна и след това машина на мястото на пазара да произведе продукта бързо, можеш да сменяш различни дизайни и модели вместо всеки път да инвестираш в нова машина.

Това означава, че проблемите в бъдеще няма да са свързани със самото производство. Никой няма да премине бързо към роботиката. Креативност, интерпретация, решаване на проблеми, дизайн - производствената част е лесна, но креативната част не може да бъде заменена.

В тази връзка, каква е стратегията на Групата на Световната банка спрямо четвъртата индустриална революция и в частност спрямо ефекта ѝ в Източна Европа?

- Нашата мисия е да инвестираме в партньорство с държави от целия свят, като в Източна Европа това се случва в почти всеки сектор. Основната ни цел, подчертавам, е да подобрим благополучието на най-бедните в обществовто. Това е нашият фокус. Затова лично аз обръщам особено внимание на образованието, инклузивното образование. Можем да направим така, че страните да напредват икономически - може да бъде създаден бърз растеж, фокусиран върху малка група богати хора, но това няма да произведе инклузивност и не решава проблемите, за които говорим.

Така че, част от нашата дейност навсякъде и в Източна Европа е инвестицията в три широки сфери. Изграждане на инфраструктура и свързаност, инвестиции за подпомагане на човешкия капитал - в образованието, пазара на труда, здравните системи, което води до по-голяма ангажираност в икономическите процеси, и най-накрая и с особена значимост - инвестиции в иновации, инвестиции, които разрешават на държавите да напредват и да преминават границите си. Не искаме да сме просто част от икономическия растеж, а част от инклузивния икономически растеж - този, който засяга всички части на обществото.

Когато миналата година Групата на Световната банка и България обявиха партньорството си, загубата на кадри заради миграцията беше спомената като належащ проблем. Как четвъртата индустриална революция ще се отрази върху работния пазар и може ли това да бъде шанс България да привлече работна ръка според Вас?

- Това е огромна възможност. Както казах и по-рано, искаме да направим така, че хората да искат да работят в родните си държави. Хората не работят в чужбина, защото искат да напуснат дома си. Ако възможностите са налични, атрактивността е голяма. Най-добрите млади хора на България и други части на Източна Европа ще искат да работят тук, ако имат възможността. Това е шанс за иновативност вместо предсказуемост. Младите хора навън получават точно това. Шансът да получаваш прилично възнаграждение за труда си може да те задържи у дома.

Много важно и едновременно проблемно в редица градове в Източна Европа е заобикалящата среда -тя би трябвало да позволява добър начин на живот, това включва добри училища, добро здравеопазване, чист въздух. Затова и вниманието към услугите и градското планиране е съществено за улавянето на ползите от Индустрия 4.0 за Източна Европа.

Как точно Групата на Световната банка адресира тези сфери?

- През 2016 г. България и Групата на Световната банка подписаха рамка за партньорство, която установи сферите, в които ще фокусираме съвместната си работа. Създадени бяха две сфери, като първата се съсредоточава върху институциите. Задачата ни там е да подобрим точно тези неща, които споменах, процесите на работа, върховенството на закона, регулациите, най-основните структури, които подобряват публичната администрация.

Втората сфера се занимава с хората и повишаването на инклузивността. С Бълагрия си сътрудничим посредством множество инструменти. Една от настоящите големи заеми е с цел създаването на силна и гъвкава система за застраховане на влоговете в банките, която да позволи сигурно финансиране за всички българи. Също така работим в енергийния сектор и търсим най-добрите възможности пред България. Участваме и в транспортния и железопътен сектор - намираме къде Бълагрия трябва да инвестира и откъде да набави финансиране, защото не всички пари могат да дойдат от публичния сектор. Работим и в образователния сектор, който участва в решението на тези проблеми.

След като сме в Пловдив, трябва да кажа, че бихме искали да увеличим работата си с общините в България. София е международен град, нуждите на хората там не са толкова големи. Но има много части на България, където нуждите са значителни. Бихме искали да се фокусираме там. През следващите два-три месеца ще уточним фокуса на следващите две години от нашето партньорство и за това водим активни преговори с правителството. Смятам, че двете сфери, които споменах, ще останат съществена част от партньорството ни. Това ще позволи на България да бъде иноватина, но също така инклузивна.

Интервюто взе Йоанна Иванова