Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 6 окт 2017, 10:50, 4251 прочитания

Аруп Банерджи: Вече можеш да произвеждаш там, където е пазарът

Регионалния директор за ЕС на Световната банка за новите възможности от Индустрия 4.0

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Д-р Аруп Банерджи е директор в Световната банка за Европейския съюз, Европа и Централна Азия. Преди да заеме поста пред февруари 2016г., Банерджи е бил старши директор и ръководител на Глобалната практика по социална закрила и труд на Групата на Световната банка, а успоредно с това и старши директор на Групата по работни места. Преди да се присъедини към екипа на Световната банка, Банерджи преподава в Центъра по икономика на развитието на Williams College в Масачузетс, САЩ, и в Университета на Пенсилвания, САЩ. Има докторска степен, а преди това и магистърска степен по икономика от Университета на Пенсилвания, САЩ, както и бакалавърска степен по икономика от Университета в Делхи, Индия.

Част от темата

Новият индустриален ред

Краси Петков: В България има невероятни умове

Главният изпълнителен директор на Milara Inc пред "Капитал"

Очи в небето

Дроновете ще променят индустрията

Готови ли сте за революцията

Дигитализацията вече преобръща начина, по който се произвежда и продава. Прозорецът за възможности е широко отворен за всички, а заплахата е мнозина да останат зад борда

Защо България има шанс

Малките държави и новата индустриална вълна

Още по темата

Световната банка предупреди, че по-високият глобален растеж може да е краткотраен

Финансовата институция очаква по-голямо увеличение на БВП през 2018 г.

10 яну 2018

PWC: Новото поколение на семейния бизнес преследва дигитална трансформация

Проучването на компанията обхваща млади хора от 21 държави в шест континента

24 дек 2017

Защо България има шанс

Малките държави и новата индустриална вълна

7 окт 2017

Краси Петков: В България има невероятни умове

Главният изпълнителен директор на Milara Inc пред "Капитал"

6 окт 2017

Фотогалерия: Посланията на лекторите в Industry 4.0

Сок от мозък от участниците в конференцията "Индустрия 4.0", организирана от "Капитал", община Пловдив и Trakia Tech

29 сеп 2017

Индустрия 4.0: Новите технологии искат революция в мисленето за образованието

Новите работещи имат нужда от нови знания и рядко са лоялни на компании

28 сеп 2017

Индустрия 4.0: Ключът е в споделянето на идеи между компаниите и работа с данни

Бизнесът трябва да е подготвен за революция, не за промени, смятат участниците в конференцията

28 сеп 2017

Индустрия 4.0: Технологичното бъдеще вече е тук, трябва да се адаптираме

В България има инженери, но инвестициите са малко, посочиха участници в конференцията

28 сеп 2017

"Индустрия 4.0" и бъдещето на производството

Как новата революция ще повлияе на средата ще търси отговор специална конференция в Пловдив

17 сеп 2017
"Вниманието към услугите и градското планиране е съществено за улавянето на ползите от Индустрия 4.0 за Източна Европа."
Аруп Банерджи, регионален директор за ЕС на Световната банка
Как се променя светът ни?

- Има човешки и технологични фактори. Автоматизацията и адитивното производство (като 3D принтиране - бел. а.) от една страна и редуцирането на работна ръка и застаряването на населението от друга. За жалост, двете групи си взаимодействат по начин, който само подсилва ефектите им негативно. Какво се случва с процеса на производство? Цената на човешкия труд няма да пада, но тази на технологията, това, което машините могат да свършат за едно евро, пада драстично. Все повече процеси, особено рутинни такива, ще бъдат автоматизирани. Затова и ролята на човека ще намалее. Най-добрият пример: iPhone. Той до голяма степен се изработва от китайската компания Foxconn. Foxconn наемаше милиони работници, но в момента преминават към фабрики, които са почти изцяло роботизирани - по-малко от 10 хил. души наблюдават работата на стотици хиляди машини.

В същото време адитивното производство означава, че няма да има нужда производството да е там, където цената (на труда - бел.ав.) е най-ниска. Можеш да произвеждаш там, където е пазарът - няма нужда да произвеждаш там, където трудът е евтин, и след това да инвестираш в логистика, за да може накрая всичко да бъде сглобено в Германия или САЩ. Можеш да направиш дизайна и след това машина на мястото на пазара да произведе продукта бързо, можеш да сменяш различни дизайни и модели вместо всеки път да инвестираш в нова машина.

Това означава, че проблемите в бъдеще няма да са свързани със самото производство. Никой няма да премине бързо към роботиката. Креативност, интерпретация, решаване на проблеми, дизайн - производствената част е лесна, но креативната част не може да бъде заменена.

В тази връзка, каква е стратегията на Групата на Световната банка спрямо четвъртата индустриална революция и в частност спрямо ефекта ѝ в Източна Европа?



- Нашата мисия е да инвестираме в партньорство с държави от целия свят, като в Източна Европа това се случва в почти всеки сектор. Основната ни цел, подчертавам, е да подобрим благополучието на най-бедните в обществовто. Това е нашият фокус. Затова лично аз обръщам особено внимание на образованието, инклузивното образование. Можем да направим така, че страните да напредват икономически - може да бъде създаден бърз растеж, фокусиран върху малка група богати хора, но това няма да произведе инклузивност и не решава проблемите, за които говорим.

Така че, част от нашата дейност навсякъде и в Източна Европа е инвестицията в три широки сфери. Изграждане на инфраструктура и свързаност, инвестиции за подпомагане на човешкия капитал - в образованието, пазара на труда, здравните системи, което води до по-голяма ангажираност в икономическите процеси, и най-накрая и с особена значимост - инвестиции в иновации, инвестиции, които разрешават на държавите да напредват и да преминават границите си. Не искаме да сме просто част от икономическия растеж, а част от инклузивния икономически растеж - този, който засяга всички части на обществото.

Когато миналата година Групата на Световната банка и България обявиха партньорството си, загубата на кадри заради миграцията беше спомената като належащ проблем. Как четвъртата индустриална революция ще се отрази върху работния пазар и може ли това да бъде шанс България да привлече работна ръка според Вас?

- Това е огромна възможност. Както казах и по-рано, искаме да направим така, че хората да искат да работят в родните си държави. Хората не работят в чужбина, защото искат да напуснат дома си. Ако възможностите са налични, атрактивността е голяма. Най-добрите млади хора на България и други части на Източна Европа ще искат да работят тук, ако имат възможността. Това е шанс за иновативност вместо предсказуемост. Младите хора навън получават точно това. Шансът да получаваш прилично възнаграждение за труда си може да те задържи у дома.

Много важно и едновременно проблемно в редица градове в Източна Европа е заобикалящата среда -тя би трябвало да позволява добър начин на живот, това включва добри училища, добро здравеопазване, чист въздух. Затова и вниманието към услугите и градското планиране е съществено за улавянето на ползите от Индустрия 4.0 за Източна Европа.

Как точно Групата на Световната банка адресира тези сфери?

- През 2016 г. България и Групата на Световната банка подписаха рамка за партньорство, която установи сферите, в които ще фокусираме съвместната си работа. Създадени бяха две сфери, като първата се съсредоточава върху институциите. Задачата ни там е да подобрим точно тези неща, които споменах, процесите на работа, върховенството на закона, регулациите, най-основните структури, които подобряват публичната администрация.

Втората сфера се занимава с хората и повишаването на инклузивността. С Бълагрия си сътрудничим посредством множество инструменти. Една от настоящите големи заеми е с цел създаването на силна и гъвкава система за застраховане на влоговете в банките, която да позволи сигурно финансиране за всички българи. Също така работим в енергийния сектор и търсим най-добрите възможности пред България. Участваме и в транспортния и железопътен сектор - намираме къде Бълагрия трябва да инвестира и откъде да набави финансиране, защото не всички пари могат да дойдат от публичния сектор. Работим и в образователния сектор, който участва в решението на тези проблеми.

След като сме в Пловдив, трябва да кажа, че бихме искали да увеличим работата си с общините в България. София е международен град, нуждите на хората там не са толкова големи. Но има много части на България, където нуждите са значителни. Бихме искали да се фокусираме там. През следващите два-три месеца ще уточним фокуса на следващите две години от нашето партньорство и за това водим активни преговори с правителството. Смятам, че двете сфери, които споменах, ще останат съществена част от партньорството ни. Това ще позволи на България да бъде иноватина, но също така инклузивна.

Интервюто взе Йоанна Иванова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

ЕС изкарва осем офшорни зони от черния си списък 3 ЕС изкарва осем офшорни зони от черния си списък

От решението обаче не става ясно какви ангажименти срещу прането на пари и укриването на данъци са били поети от страни като Панама и ОАЕ

23 яну 2018, 750 прочитания

Началото на форума в Давос: Индийският премиер видя опасност пред глобализацията 1 Началото на форума в Давос: Индийският премиер видя опасност пред глобализацията

Климатичните промени са основната заплаха за планетата, заяви при откриването Нарендра Моди

23 яну 2018, 1043 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Готови ли сте за революцията

Дигитализацията вече преобръща начина, по който се произвежда и продава. Прозорецът за възможности е широко отворен за всички, а заплахата е мнозина да останат зад борда

10 декара хаос в парк "Витоша"

Екоминистърът Нено Димов отново създаде казус, в който не могат да се ориентират нито институции, нито граждани

Колко от заплатата изяждат по-високите осигуровки

Два примера за влиянието на вноска "Пенсии" - преди и след нейното повишение

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Портрет на художника като номад

Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчната оценка на Гара Пионер е едва 1.5 млн. лв., началната - тайна

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2018 Прочетете