За кого падат данъците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За кого падат данъците

Reuters

За кого падат данъците

Плануваното намаляване на корпоративната ставка в САЩ може да промени значително глобалната данъчна рамка

Мартин Димитров
9665 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко:

- Макар да спечели гласовете на работническата класа с обещанията си, предлаганата от Доналд Тръмп данъчна реформа ще облагодетелства главно инвеститорите и големите мултинационални корпорации

- Идеята е те да получат стимул да инвестират обратно в САЩ и да създават работни места там, а не в чужбина

- Ако влезе в сила, реформата ще повлияе сериозно на глобалната данъчна структура и може да предизвика данъчни промени и в други държави

"Твърде малко американци работят, твърде много работни места се местят извън страната, твърде много семейства от средната класа не могат да свържат двата края. Този план за данъчна реформа адресира директно тези предизвикателства", пише в програмата на американския президент Доналд Тръмп. Облекчаването на данъчното бреме и връщането на работни места в САЩ бяха водещи послания по време на кампанията му и резонираха сред значителна част от американската работническа класа от икономическата периферия, която загуби най-много от последната финансова криза. Отвъд идеите за опростяване на данъчния кодекс и намаляване на облагането за всички работещи, двата най-важни елемента от реформата на Тръмп са намаляването на ставките, чрез подмяната на корпоративния данък с такъв, съобразен с мястото на продажба (destination based cash flow tax) - облагане не според това къде стоката е произведена, а къде се потребява по подобие на ДДС. Това цели да намали стимулите за американските компании да инвестират или произвеждат част от продуктите и услугите си в чужбина.

Преминаването на САЩ към териториална данъчна система и свалянето на корпоративната ставка ще имат ефекти и навън. Възможно е това да доведе до вълна от данъчни реформи в развитите държави в опит да повишат привлекателността си за мобилни международен капитал, прогнозира професорът по икономика от Harvard University в текст за Project Syndicate Мартин Фелдстайн. А развиващите се икономики може да понесат удар от очакваното оскъпяване на долара.

Облекчение за масите или за масивните

"Повече от 31 млн. семейства ще спестят почти $1000 от изкараните си с тежък труд пари", обещава в програмата си Тръмп. Но всъщност най-печеливши от промените няма да бъдат работниците, а акционерите в големите американски корпорации, които така или иначе отчитат рекордни нива на печалби като процент БВП. "Никой бизнес, нито тези от Fortune 500, нито квартална бакалия, нито фрийлансър, който преживява от проект на проект, няма да плаща повече от 15% от бизнес приходите си като данък", обещава президентът. След рязката реакция в Конгреса обаче се заговори за вариант, в който корпоративният данък става между 20-25%.

САЩ е от малкото държави, които облагат приходите, независимо къде са изкарани. Така американските компании на практика плащат двойни данъци - не само в страната, в която са извършили продажбите си, но и при репатрирането на капитала обратно в САЩ. Повечето други страни имат териториална система на облагане, която изключва приходите от чужбина и облага само тези, придобити в страната на продажба.

Заради това има широк консенсус, че начинът, по който данъчното облагане в САЩ работи в момента, не е ефективен и вреди на икономиката на страната, като кара международни бизнеси да местят централите си в чужбина, за да намалят данъчните си разходи. А също и да държат печалбите си в чужбина, инвестирайки ги в дъщерните си дружества там, за да избегнат плащането на данъци в САЩ. Докато средното ниво на корпоративната ставка в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е 25%, в САЩ тя номинално е 35%.

Автор: Капитал

Предложенията и на Тръмп, и на Конгреса, предвиждат единична данъчна отстъпка за мултнинационалните компании, които решат да върнат в САЩ печалбите си навън. Към момента те са на обща стойност над $2.5 трилиона и 24% от тях са притежание само на четири компании - Apple, Microsoft, Pfizer и General Electric. Изследване на Economic Policy Institute изчислява, че четирите гиганта заедно със следващите 46 компании държат три четвърти от офшорния капитал. Според сегашните правила, ако решат да ги върнат обратно в САЩ, те ще трябва да бъдат обложени със ставка от 35%, а след това - да ги реинвеситрат за постоянно в страната, ако не искат и бъдещите им дивиденти да бъдат облагани. Според плановете на Конгреса и президента, ще бъде обявен "ден на данъчното облекчение", в който компаниите ще могат да репатриират капитала си и да платят само между 8.75% и 10% данък.

Неоправдани очаквания и проблеми

Въпреки заявките, че това ще бъде "най-смелата данъчна реформа от Рейгън насам", различни елементи от нея вече са били пробвани - недотам успешно. През 2005 г. Конгресът приема Закона за насърчаването на инвестициите у дома и за ден намалява ставката за върнатия капитал до 5.25%, като се поставя условието компаниите да инвестират парите обратно в страната. Надеждата на политиците е да създадат половин милион работни места и действително $300 млрд. (тогава - една трета от офшорните печалби на американските компании) се връщат обратно в САЩ. Но последвалите проучвания на Сената от 2009 г. и на Националното бюро за икономически изследвания от 2011 г. не откриват увеличаване на инвестициите и работните места в САЩ. Всъщност, втория доклад дори открива, че десет от Топ 15 компаниите, възползвали се от "деня на данъчното облекчение", дори са съкратили служители в периода 2004-2007 г.

Така или иначе голяма част от корпорациите не плащат данъчната ставка от 35%, а се възползват от вратички в законодателството, за да намалят това, което дължат. Според Wells Fargo Securities, средно ефективният корпоративен данък, внасян от американските компании, е 26%. Тръмп обещава да затвори вратичките, но и досега екипът му не е излязъл с подробности как точно.

Затова и тези, които очакват огромен ефект от връщането на капитал обратно в САЩ, най-вероятно ще бъдат разочаровани. В допитване до 39 финансови директори на глобални корпорации с обща пазарна капитализация от над $4 трлн., американската тв CNBC открива, че само 12.5% от тях са заявили, че със спестените пари ще създадат нови работни места в САЩ. На въпрос за какво биха използвали необложените с данъци печалби, финансовите лидери изброяват сливанията и придобиванията, инвестициите в сгради и машини, както и изследователската дейност като основни приоритети.

Алекс Расколников, професор по данъчно законодателство в Columbia Law School, не вярва, че реформата ще предизвика значително завръщане на изнесени работни места, защото в момента страната е в икономически подем и подобна стимулираща мярка няма да доведе до особена разлика. "Като се има предвид, че намаляването на ставката ще доведе до увеличаване на бюджетния дефицит и националния дълг, трудно може да се очаква от това да произтече значителен икономически ръст", казва Расколников пред "Капитал".

В Конгреса има сериозна опозиция срещу мерки, които могат да увеличат дълга, който надхвърля $20 трлн. Още преди края на годината пред Тръмп стои нов сблъсък за вдигане на тавана на дълга. Американската Tax Foundation пресмята, че между 2016 и 2025 г. федералният бюджет ще загуби допълнителни $3.9 трлн. при прокарване на промените, предложени от Тръмп.

Глобални последици

Ако бъде приета под някаква форма, данъчната реформа ще доведе до сериозни последици и извън САЩ. Вероятността поне намаляването на корпоративната ставка да се случи е голяма - и бизнесът, и мнозинството в Конгреса, и Тръмп - го искат. Алекс Расколников смята, че ако това стане, ще бъде отворена врата за "състезание към дъното" на глобалното корпоративно облагане. "Ще отнеме известно време, но много страни, основно тези от ОСИР, ще потърсят начин да възстановят предимството си пред САЩ по отношение на данъчното облагане", смята Расколников. Той припомня, че подобна реакция е последвала данъчната реформа по времето на Роналд Рейгaн. За страните от ОСИР орязването на корпоративните данъци ще е по-лесно, защото те имат значителен източник на данъчни приходи под формата на ДДС, какъвто САЩ нямат.

Развитите държави няма да са единствените засегнати. Дори самото споменаване на данъчната реформа вече води до поскъпване на долара. При въвеждането й според Расколников, покачването на цената на американската валута ще доведе до ситуация, в която правителства, банки, бизнеси и отделни клиенти с дългове в щатски долари да купуват още от тях, за да изплатят главницата и лихвата си. В Русия, Мексико и Турция задълженията в долари на банките възлизат на 20-25% от БВП на съответните държави, посочва Расколников. Резултатът от оскъпяването ще бъде намаляване на кредитни рейтинги, пресрочени плащания и други фискални дисбаланси. Каквато и данъчна реформа да излезе от Вашингтон, ефектите от нея ще бъдат глобални.

Източник: Reuters
Източник: Reuters
Темата накратко:

- Макар да спечели гласовете на работническата класа с обещанията си, предлаганата от Доналд Тръмп данъчна реформа ще облагодетелства главно инвеститорите и големите мултинационални корпорации

- Идеята е те да получат стимул да инвестират обратно в САЩ и да създават работни места там, а не в чужбина

- Ако влезе в сила, реформата ще повлияе сериозно на глобалната данъчна структура и може да предизвика данъчни промени и в други държави

"Твърде малко американци работят, твърде много работни места се местят извън страната, твърде много семейства от средната класа не могат да свържат двата края. Този план за данъчна реформа адресира директно тези предизвикателства", пише в програмата на американския президент Доналд Тръмп. Облекчаването на данъчното бреме и връщането на работни места в САЩ бяха водещи послания по време на кампанията му и резонираха сред значителна част от американската работническа класа от икономическата периферия, която загуби най-много от последната финансова криза. Отвъд идеите за опростяване на данъчния кодекс и намаляване на облагането за всички работещи, двата най-важни елемента от реформата на Тръмп са намаляването на ставките, чрез подмяната на корпоративния данък с такъв, съобразен с мястото на продажба (destination based cash flow tax) - облагане не според това къде стоката е произведена, а къде се потребява по подобие на ДДС. Това цели да намали стимулите за американските компании да инвестират или произвеждат част от продуктите и услугите си в чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    "Плануваното"? Вие вярно ли?

    Вече Гербо-говора на Рабфаците да не стана официален език?

  • 2
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    Сега по темата: Колкото и да не харесвам Тръмп (ама много не го харесвам), трябва да се каже, че нестоящата световна данъчна система на облагане на печалбите при седалището на фирмата е напълно неадекватна за 21-и век.
    Тя в основата си е на над 150 години и в епохата на глобализация е толкова лесно да бъде заобиколена, че е направо жалко. Резултатът е огромни данъци за обикновените хора (по доходите и по продажбите/ДДС), защото все някак бюджетът трябва да се пълни, а фирмите почти не плащат нищо.

    Така че това което трябва да се промени (и хармонизира по света) е плащане на данъци при потреблението и при местоположението. И не само в САЩ, а навсякъде.
    А и сега нито една голяма американска компания не плаща 35%, медианата е съвсем малко над 20 и то заради малките фирми, които нямат международни операции. Огромните международни фирми са само малко над 15% и сега.
    Но ако продължим на принципа Лукойл има рафинерия в Бургас и продава в България, но за данъчни цели е на майната си, това ще съсипе всички. Хората няма да издържат на непрекъснато покачващите се данъци (за да компенсират фирмите).

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Никога не се е криело, че целта на данъчната реформа е връщане на капиталите от големите корпорации в страната. Тръмп по тази точка не може да бъде опрекнат за некоректност - от самото начало обяви, че целта е подпомагане на бизнеса. Работническата класа има пряка полза от това.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK