Еврофондовете не работят достатъчно добре, признава ЕК
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еврофондовете не работят достатъчно добре, признава ЕК

Броят на хората в риск от бедност е паднал под нивата от 2008 г. за новите страни-членки, но се е вдигнал в старите.

Еврофондовете не работят достатъчно добре, признава ЕК

В новия си доклад за политиката на сближаване комисията обещава да промени начина, по който се разпределят парите

Огнян Георгиев
8747 прочитания

Броят на хората в риск от бедност е паднал под нивата от 2008 г. за новите страни-членки, но се е вдигнал в старите.

© Велко Ангелов


Европа трябва да запази и насочи по-добре политиката си на финансова подкрепа за регионите. Това е основното заключение на Европейската комисия в публикувания в понеделник седми кохезионен доклад, който преглежда резултата от еврофондовете върху европейската икономика. Този доклад излиза всяка година през октомври, но сега е особено важен предвид започващия вече дебат за следващия програмен период и как ще изглежда новият европейски бюджет след излизането на Великобритания.

Според доклада, представен от комисаря по регионална политика Корина Крецу, кохезионната политика ще помогне на Европейския съюз да се справи с няколко предизвикателства: увеличаването на дистанцията между най-развитите региони и останалите, демографските и климатичните промени, дигитализацията и последствията от глобализацията. Фондовете са допринесли за 3% ръст на БВП на съюза за периода 2007 - 2013 г. и ще допринесат с още толкова до 2022 г., казва докладът. Това трябва да убеди големите държави донори да продължат и дори да увеличат парите за фондове през следващия период - нещо, което е почти невъзможно на фона на сегашната ситуация в Европа.

Очаква се догодина ЕК да представи на страните членки своята преценка за това какви пари са необходими за кохезионни фондове през следващия програмен период (2021 - 2027).

Розово-сиви очила

5

от 6-те района в България са с над 15% млади хора, които не учат, не работят и не се обучават. Италия, Гърция, България и Румъния са страните, в които има най-много региони с над 20% такива хора.

Европейската комисия и този път върви по тънката линия между това да обяви политиката за успех и това да признае, че тя не изпълнява заложените цели. Еврофондовете са създали 1.2 млн. работни места в ЕС през последните десет години, 17 млн. души са получили достъп до пречистващи съоръжения за вода, 4600 км жп линии са били подновени, 2 хил. км пътища са построени, както и 750 км трамвайни и метролинии.

Наред с огромните позитивни числа, които са нормални на фона на един пазар от 500 млн. души, стоят доста по-неудобните истини, които този доклад признава. Въпреки че европейската икономика се възстановява и дори надминава предкризисните нива, показатели като безработицата сред младите, публични инвестиции (без еврофондове) и сближаване остават притеснителни на доста места. В много държави (виж графиката) еврофондовете представляват сериозен процент от всички публични инвестиции, което се разминава с целите на комисията тези пари да се ползват като допълващо финансиране. Ето защо докладът признава, че е слабо вероятно при сегашните нива да се постигнат заложените до 2030 г. цели в транспорта, вредните емисии и др. Само за България например сметнатата от комисията финансова нужда за построяване на всички основни транспортни коридори до 2030 г. е близо 5 млрд. евро.

Преглед на оригинала

Комисията казва бодро, че различията между регионите са спрели да се увеличават, но само за да потвърди, че в момента те са драстични на доста места. Някои региони например търпят все още масово напускане на хора, признава комисията, докато други са под натиск от новопристигнали. Това е очевидно в карти като тази на иновациите и развойната дейност - там логично водеща роля имат онези региони в Западна и Северна Европа, където са хората и парите, докато повечето периферни райони в Източна и Южна Европа са в дъното на класацията.

Един от въпросите, които ще бъдат поставени на обсъждане догодина, е дали новите фондове да са насочени само към по-малко развитите региони. Това ще е от полза за България, където 5 от 6 региона са такива, но ще ощети други държави като Португалия, които ще изпаднат от тази помощ въобще, и е слабо вероятно да бъде прието.

С половин уста в доклада се признава и причината за все по-видимото недоволство в Западна Европа, което ражда инициативи като тези на Еманюел Макрон. Някои региони, които са близо до средното ниво за ЕС, но са по-ниско от него, са заклещени в т.нар. капан на средните доходи. Това означава, че те нямат инфраструктурата и възможностите на по-развитите столични и големи райони, но в същото време нямат конкурентните предимства на по-бедните. Или, както казва комисията - те понасят всички щети от глобализацията, без да ползват предимствата й. Те ще имат нужда от насочена финансова подкрепа, но това също ще се окаже трудно за прокарване в един съюз, където съществуват огромни разлики в доходите на глава от населението.

Фондове на глава или фондове срещу реформи

За да задоволят исканията на страни като Германия, които очакват повече резултат срещу парите, които дават, комисията предлага обединяване на фондовете в обща политика, която да има за цел да разпростре ползите от глобализацията върху всички и да наложи структурни реформи. Това най-вероятно значи, че ще бъде поставено много по-голямо ударение върху доброто управление - област, в която България и Румъния са най-назад според Световната банка - и парите ще бъдат още по-обвързани с неща като функционираща съдебна система (изрично спомената в доклада).

Това не е окончателното предложение на комисията, което предстои да добие завършен вид през май 2018 г., когато ще започне и дебатът между страните членки за бъдещата бюджетна рамка след 2020 г.

Европа трябва да запази и насочи по-добре политиката си на финансова подкрепа за регионите. Това е основното заключение на Европейската комисия в публикувания в понеделник седми кохезионен доклад, който преглежда резултата от еврофондовете върху европейската икономика. Този доклад излиза всяка година през октомври, но сега е особено важен предвид започващия вече дебат за следващия програмен период и как ще изглежда новият европейски бюджет след излизането на Великобритания.

Според доклада, представен от комисаря по регионална политика Корина Крецу, кохезионната политика ще помогне на Европейския съюз да се справи с няколко предизвикателства: увеличаването на дистанцията между най-развитите региони и останалите, демографските и климатичните промени, дигитализацията и последствията от глобализацията. Фондовете са допринесли за 3% ръст на БВП на съюза за периода 2007 - 2013 г. и ще допринесат с още толкова до 2022 г., казва докладът. Това трябва да убеди големите държави донори да продължат и дори да увеличат парите за фондове през следващия период - нещо, което е почти невъзможно на фона на сегашната ситуация в Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK