Розово-сиви очила

Европейската комисия и този път върви по тънката линия между това да обяви политиката за успех и това да признае, че тя не изпълнява заложените цели. Еврофондовете са създали 1.2 млн. работни места в ЕС през последните десет години, 17 млн. души са получили достъп до пречистващи съоръжения за вода, 4600 км жп линии са били подновени, 2 хил. км пътища са построени, както и 750 км трамвайни и метролинии.

Наред с огромните позитивни числа, които са нормални на фона на един пазар от 500 млн. души, стоят доста по-неудобните истини, които този доклад признава. Въпреки че европейската икономика се възстановява и дори надминава предкризисните нива, показатели като безработицата сред младите, публични инвестиции (без еврофондове) и сближаване остават притеснителни на доста места. В много държави (виж графиката) еврофондовете представляват сериозен процент от всички публични инвестиции, което се разминава с целите на комисията тези пари да се ползват като допълващо финансиране. Ето защо докладът признава, че е слабо вероятно при сегашните нива да се постигнат заложените до 2030 г. цели в транспорта, вредните емисии и др. Само за България например сметнатата от комисията финансова нужда за построяване на всички основни транспортни коридори до 2030 г. е близо 5 млрд. евро.

Комисията казва бодро, че различията между регионите са спрели да се увеличават, но само за да потвърди, че в момента те са драстични на доста места. Някои региони например търпят все още масово напускане на хора, признава комисията, докато други са под натиск от новопристигнали. Това е очевидно в карти като тази на иновациите и развойната дейност - там логично водеща роля имат онези региони в Западна и Северна Европа, където са хората и парите, докато повечето периферни райони в Източна и Южна Европа са в дъното на класацията.

Един от въпросите, които ще бъдат поставени на обсъждане догодина, е дали новите фондове да са насочени само към по-малко развитите региони. Това ще е от полза за България, където 5 от 6 региона са такива, но ще ощети други държави като Португалия, които ще изпаднат от тази помощ въобще, и е слабо вероятно да бъде прието.

С половин уста в доклада се признава и причината за все по-видимото недоволство в Западна Европа, което ражда инициативи като тези на Еманюел Макрон. Някои региони, които са близо до средното ниво за ЕС, но са по-ниско от него, са заклещени в т.нар. капан на средните доходи. Това означава, че те нямат инфраструктурата и възможностите на по-развитите столични и големи райони, но в същото време нямат конкурентните предимства на по-бедните. Или, както казва комисията - те понасят всички щети от глобализацията, без да ползват предимствата й. Те ще имат нужда от насочена финансова подкрепа, но това също ще се окаже трудно за прокарване в един съюз, където съществуват огромни разлики в доходите на глава от населението.

Фондове на глава или фондове срещу реформи

За да задоволят исканията на страни като Германия, които очакват повече резултат срещу парите, които дават, комисията предлага обединяване на фондовете в обща политика, която да има за цел да разпростре ползите от глобализацията върху всички и да наложи структурни реформи. Това най-вероятно значи, че ще бъде поставено много по-голямо ударение върху доброто управление - област, в която България и Румъния са най-назад според Световната банка - и парите ще бъдат още по-обвързани с неща като функционираща съдебна система (изрично спомената в доклада).

Това не е окончателното предложение на комисията, което предстои да добие завършен вид през май 2018 г., когато ще започне и дебатът между страните членки за бъдещата бюджетна рамка след 2020 г.