С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 окт 2017, 17:28, 12218 прочитания

Не всички обичат Волфганг Шойбле

Мнозина се радват на напускането на германския финансов министър. Но то отваря вакуум

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Който и да наследникът на Шойбле, трудно ще може да се сравнява с него по визия и авторитет.

Рискът е да няма значими реформи в еврозоната, които да я предпазят от повторение на кризата.
"Шойбле носи поне част от отговорността за изгубеното десетилетие без почти никакъв растеж, което преживя еврозоната."
Себастиан Дулиен, икономист от ECFR
Най-добрият канцлер, който Германия не е имала. Фискален садист. Вампир, който години наред пие кръвта на гърците. Пламенен еврофил с непоклатимото убеждение, че това, което е добро за Европа, е добро за Германия. Всички тези определения се отнасят до един човек - Волфганг Шойбле. Оттеглянето му от поста финансов министър предизвика също толкова разнопосочни реакции - от въздишка на облекчение в южния пояс на ЕС и особено в Гърция, през оживление сред инвеститорите, които се надяват неговият наследник да бъде по-склонен да развърже огромния бюджетен излишък на Берлин и така да стимулира икономиката на еврозоната, до хвалебствени оди в Германия, където той на моменти изпреварва по популярност канцлера Ангела Меркел.

Дори и онези, които се радват на напускането му, вероятно биха признали, че то отваря вакуум в момент, когато еврозоната очаква следваща вълна промени, които да я направят по-устойчива на кризи. Който и да наследникът на Шойбле, трудно ще може да се сравнява с него по визия и авторитет.


Доктрината "Шойбле"

В далечната 1994 г. трима консервативни немски политици публикуват студията "Размисли за европейската политика". Въпреки убийствено скучното си заглавие документът е революционен. Авторите Волфганг Шойбле, Карл Ламерс и Тео Вайгел предлагат ЕС на две скорости, в който ядро от държави да поемат лидерството в задълбочаване на интеграцията. Към онзи момент това звучи като фантастика. Към днешна дата отдавна е реалност и все повече ще бъде.

Още през 2010 г., в началния етап на еврокризата, Шойбле лансира други идеи, които тогава изглеждат радикални до невъзможност. Той призовава за създаване на Европейски валутен фонд, финансов министър на еврозоната и бюджет. Точно тези неща сега са основните точки в дневния ред на френския президент Еманюел Макрон за реформа на еврозоната. Тогава обаче Ангела Меркел ги отхвърля и настоява вместо това Международният валутен фонд да участва в спасяването проблемните държави в еврозоната. Въпреки това през 2012 г. е създаден постоянен помощен фонд, Европейският спасителен механизъм, който отговаря на замисъла на Шойбле почти по всичко освен по име.



Според близки до 75-годишния Шойбле източници, цитирани в немските медии, той е имал желание за още един мандат като финансов министър, отчасти за да има роля в задаващите се промени в еврозоната. Но резултатите от парламентарните избори в Германия на 24 септември сложиха край тези надежди. По-слабото от очакваното представяне на Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел и сложните преговори за бъдеща управляваща коалиция, включително с Партията на свободните демократи (ПСД), които не крият апетита си за поста на Шойбле, направиха оставането му в правителството невъзможно. Вместо това той ще бъде председател на Бундестага и като такъв ще надзирава близо 90-те депутати от крайнодясната "Алтернатива за Германия", която за пръв път влиза в националния парламент.

Лошото ченге в еврозоната

Обичан и мразен, Шойбле е фигура, маркирала със своя ярък отпечатък германската и европейската политика, като се започне от водещата му роля в преговорите за обединението на ФРГ и ГДР през 1990 г. и се стигне до спасяването на еврозоната от колапс. Последното според мнозина не е толкова негова заслуга, колкото на Европейската централна банка, която държи ниски лихви и наля милиарди в изкупуването на държавен дълг. Самият Шойбле на прощалната си среща на Еврогрупата на 9 октомври в типичния си стил поряза журналистическите въпроси за наследството, което оставя, с кратко обобщение: "Успяхме за осем години криза да запазим еврото стабилно въпреки множеството съмнения. За мен това е доста добър край."

При емоционалното сбогуване с него в Брюксел дори гръцкият му колега Евклид Цакалотос успя да намери добри думи. Колоритният му предшественик Янис Варуфакис обаче не се насили да бъде любезен. С него Шойбле имаше легендарни сблъсъци през 2015 г., когато по време на една от инфарктните продължаващи до сутринта срещи германският министър хвърли бомба с предложението Гърция да бъде временно извадена от валутния съюз. "Волфганг Шойбле може да напуска финансовото министерство, но политиката му за превръщане на еврозоната в стоманена клетка от остеритет, което е самата антитеза на демократичната федерация, продължава да живее", написа Варуфакис в блога си. Според него стратегията на Шойбле е била да използва заплахата за изгонване от еврозоната, за да дисциплинира страните с дефицит и най-вече Франция.

Критиците на Шойбле съвсем не са само от юг. "Смятам, че твърдото уповаване на остеритет беше грешка. Резултатът беше дълга и болезнена криза за редица страни в еврозоната и много бавно възстановяване след това. Шойбле носи поне част от отговорността за изгубеното десетилетие без почти никакъв растеж, което преживя еврозоната", казва пред "Капитал" Себастиан Дулиен, икономист от Европейския съвет по външна политика (ECFR).

След Шойбле и потоп

Варуфакис вероятно е прав, че курсът на Берлин за пари срещу реформи и фискална дисциплина няма да приключи със смяната на караула във финансовото министерство. Напротив, ПСД и нейният лидер Кристиан Линднер, както и заместникът му Волфганг Кубицки - двете имена, спрягани за наследник на Шойбле - са също толкова твърдолинейни по отношение на бюджетните дефицити и готови да изгонят Гърция от еврозоната. Разликата е, че въпреки репутацията си на фискален ястреб Шойбле винаги е действал от позицията си на непоколебим еврофил. Докато при либералите се усеща завой към евроскептицизъм и той едва ли е просто предизборна тактика.

Всъщност най-голямата промяна може да е на домашния фронт, където Шойбле също толкова ревностно налагаше дисциплина и "черната нула" на бюджета се превърна в негова запазена марка. Резултатът е, че Германия е събрала рекорден излишък от 23.7 млрд. евро и много обвинения, че не прави нищо да стимулира растежа. "Балансираният бюджет няма да чак такава фикс идея за следващия финансов министър", смята Себастиан Дулиен. Но добавя, че това няма непременно да помогне на еврозоната, тъй като не означава фундаментален завой нито към повече инвестиции, нито към повече потребление, тъй като очакваните данъчни намаления вероятно ще са насочени към богатите, които няма да харчат повече.

Дори линията на Германия в ЕС да остане същата, личността ще има значение. Шойбле бе необичайно влиятелен за финансов министър както вътре в правителството в Берлин, така и в Брюксел. "Несигурността от оттеглянето му ще има голям първоначален ефект върху способността на Германия да формира дискурса в Еврогрупата", прогнозира пред в. Financial Times директорът на аналитичния център Bruegel Гунтрам Волф.

И това всъщност е лоша новина за Париж и надяващите се на френско-германски план за големи промени в еврозоната. "Всеки от възможните кандидати да замести Шойбле е по-малко позната и авторитетна фигура. Ето защо те ще бъдат по-оковани във възгледите на германската бюрокрация... която е дори по-консервативна и твърдолинейна, отколкото беше Шойбле... В момент, когато еврозоната флиртува със сериозна реформа, един по-консервативен, по-ограничен в действията си и по-неопитен финансов министър е последното нещо, от което Европа има нужда", пише в текст за Politico Мухтаба Раман, управляващ директор на Eurasia Group.

А като се има предвид, че идеите на ПСД са почти диаметрално противоположни на тези на Макрон, "има реален и сериозен риск, че няма да бъде приета никаква значима реформа на еврозоната и тя ще остане силно уязвима за шокове и повторение на кризата от 2010 г.", смята Себастиан Дулиен. И тогава дори Шойбле няма да бъде наоколо, за да бъде обвинен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления Глобалният дигитален данък няма да доведе до значителни постъпления

Това твърди френският Съвет за икономически анализи, който консултира правителството в Париж

19 ное 2019, 735 прочитания

Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г. Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г.

Мерките за справяне с климатичните промени получват малко повече пари, докато Турция - по-малко

19 ное 2019, 755 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Алберт Ройо-Марине: Каталуня не иска непременно независимост, а уважение

Генералният секретар на DIPLOCAT пред "Капитал"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10