Ден преди това премиерът Борисов се впусна в продължителна тирада колко е важно да се запазят отношенията с Турция, която е основна преграда за мигрантския поток и важен член на НАТО в региона. "По време на нашето председателство (на Съвета на ЕС в първата половина на 2018 г.) не трябва да се говори за прекратяване на преговорите с Турция", подчерта Бойко Борисов.

По време на предизборната си кампания Меркел призова именно към това. В четвъртък Борисов индиректно й отвърна: "Тези политикани, които лесно хвърлят Турция, това може да им печели избори, но не може да им спечели война".

По време на срещата на върха лидерите са се договорили да поискат от Европейската комисия намаляване на предприсъединителната помощ за страната с 25%, каза Борисов. По-късно източник от Европейската комисия уточни, че засега нейното предложение е средствата да не се намаляват, а да се пренасочат към подкрепа на гражданското общество. Преди това холандският премиер Марк Руте каза, че помощта трябва да се концентрира само върху проекти в областта на върховенството на закона за сметка на инвестиционните проекти. За намаляване на средствата обаче настоява Европейският парламент.

За периода 2014-2020 г. за Турция са определени 4.5 млрд. евро. Ако се приеме подобна мярка, това ще бъде първият случай на намаляване на одобрената предприсъединителната помощ за страна, която води преговори за членство в ЕС.

Източник от ЕК смята, че предложеното решение е доста по-елегантно от исканото от някои страни спиране на преговорите. Така, надяват се от Европейската комисия, на турското общество ще бъде показно, че ЕС отправя ръка за помощ. Това обаче със сигурност ще предизвика реакция от страна на Анкара, която би възприела подобна стъпка като намеса във вътрешните й работи. Ако Турция отвърне по-бурно, това може да даде основания на ЕК да поиска и спирането на преговорите, каквато може и да е целта.

Засега прекратяването на преговорите за членство на Турция в ЕС не стоят на дневен ред, тъй като за много страни, включително България, са възможен лост за влияние върху Анкара. В последните няколко години той става все по-слаб, но премахването му едва ли би променило ситуацията в Турция, но пък за сметка на това ще е удар за проевропейски настроените турци.

Знак за това колко важна е била дискусията за Турция е фактът, че предложеното от френския президент Еманюел Макрон обсъждане на търговските политики на ЕС на практика не се е състояло.

Миграцията – още по-трудно решение

Голямата тема – реформата в Дъблинския регламент за приема на бежанци в страните от ЕС, на практика е отпаднала от дебатите, като се споменава като последна точка от заключенията на лидерите.

В момента регламентът задължава страните, на чиято територия са влезли бежанците, да се погрижат за тяхната регистрация и настаняване, а ако те не получат такъв статут, да ги върнат там, откъдето са дошли. С началото на мигрантската криза спазването на тези правила беше бързо изоставено. След това страните членки се съгласиха да преразпределят 160 хил. от влезлите от началото на бежанската криза мигранти помежду си. Досега обаче това е направено с едва 27 хил. души, като Полша и Унгария категорично отказват да приемат бежанци, а Словакия, Чехия и Австрия прилагаха множество пречки. България официално не отказва да приема бежанци, но до този момент не приела нито един човек от Италия.

Схемата изтече през септември, но Европейската комисия настоява механизмът за преразпределение да стане автоматично действащ, след като количеството на мигрантите в т.нар. държави на предна линия достигнат определен праг. За това обаче няма съгласие сред много страни в съюза. Преди два дни председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че не вижда бъдеще в квотната система за преразпределение на бежанци.

За България е важно да се приеме подобна схема и прагът да е максимално нисък, така че преразпределението на мигрантите да започва максимално рано и без допълнително формалности. В четвъртък Европейският парламент гласува позиция в подобна насока. Евродепутатите предлагат страните, които отказват да приемат бежанци, да получат корекции на плащанията си по европейските фондове (това не би се отнасяло за България, тъй като поне официално страната не отказва да настанява бежанци на своя територия).

Лидерите на 28-те страни членки освен това се договориха да продължат подкрепата за Турция за по споразумението за обмяна на бежанци, както и подкрепата за страните от Западните Балкани. Те поеха и ангажимент да увеличат вноските на страните си във фонда за подкрепа на Африка. Премиерът Бойко Борисов каза, че ще предложи и България да участва в него с 500 хил. евро, колкото е минималната вноска.

Излизането на Великобритания

Борисов се размина с Ангела Меркел и по друга тема. На два пъти той заяви, че е песимист за постигането на компромис между ЕС и Великобритания относно условията за излизането на Обединеното кралство от евросъюза.

Германският канцлер обаче коментира в четвъртък, че "от наша гледна точка не съществуват никакви знаци, че споразумение не може да се постигне". Заявлението на Меркел е завой в нейната позиция, тъй като именно Берлин беше обвиняван в най-голяма неотстъпчивост спрямо Великобритания.

Всъщност въпреки постоянното напрежение около преговорите и заплахите за провал те вървят в очакваното си русло. Великобритания използва най-силния си коз – плащанията, с които се е обвързала към ЕС, за да получи отстъпки от позицията на 27-те по повод бъдещето и отношенията с тях. Европейската комисия (която преговаря от името на 27-те) пък разиграва своя най-силен коз – достъпа на Великобритания до единния пазар, за да принуди Лондон да плати сметката по напускането си. "Новините за някакъв блокаж са силно пресилени", каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

До този момент и двете страни вече са направили известни компромиси. Преди две седмици британският премиер Тереза Мей заяви, че страната й ще изпълни поетите ангажименти. Тя обаче не уточни сумата, като британските медии говорят за 20 млрд. паунда, което е приблизително пет пъти по-малко от това, което очаква Брюксел. Страните членки пък се съгласиха да отбележат, че има известен напредък в преговорите, така че Европейската комисия да може да започне подготовка на бъдещите споразумение между ЕС и Великобритания за статута на отношенията им и евентуалните преходни периоди. Така, дори и да не се водят преговори по тях, Лондон ще има представа за очакванията на останалите в ЕС и може да съобрази "сметка за Brexit" по тях.

Балканският приоритет

За българския премиер Европейският съвет беше подходящ терен да сондира доколко последните му усилия да играе ролята на представител на страните от Западните Балкани е успешна. Бойко Борисов имаше срещи с върховния представител в областта на външната политика Фредерика Могерини и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, като основната тема е била именно интеграцията на шестте страни на Балканите, които все още са извън ЕС.

По време на срещата между Борисов, председателя на Европейката комисия Жан-Клод Юнкер и гръцкия премиер Алексис Ципрас е бил обсъден и предлаганият от двете страни транспортен коридор Солун-Кавала-Александропулис-Бургас–Варна-Русе. Според българския премиер той вече се е превърнал в транспортен квадрат, тъй като към него се се присъединила и Сърбия.

По време на пресконференцията си Бойко Борисов обясни, че е настоявал финансирането за региона да се увеличи. Той обяви, че ако ЕС не направи това, страните от Западните Балкани могат да бъдат "изпуснати". В момента в Сърбия например, проучване финансирано от NED например показва, че мнозинството сърби биха се отказали от присъеднияване към ЕС ако това развали отношенията им с Русия.

Въпреки акцента, който България залага на региона, неговото споменаване в заключенията на съвета се отнасяше само до помощта за справянето с миграцията. Така че този български приоритет за приближаващото председателство на Съвета на ЕС тепърва трябва да се налага по-сериозно в дневния ред на евросъюза.