Партията, която не е партия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Партията, която не е партия

Reuters

Партията, която не е партия

Републиканците контролират законодателната и изпълнителната власт в САЩ. Каква е причината това да не дава резултати?

6943 прочитания

Reuters

© Reuters


"Рано или късно ще се стигне до гражданска война сред републиканците", казва в интервю пред американския журналист Чарли Роуз Стив Банън, само няколко дни след като подава оставка като главен стратег на президента на САЩ Доналд Тръмп. Интервюто с Банън е повече от интересно, защото той, подобно на вече бившия си шеф, не страда от нуждата да си налага каквато и да било автоцензура. Въпреки че Банън ненавижда огромната част от Републиканската партия, активно се разграничава от нея и дори обяви официално война на лидера на мнозинството в Сената Мич МакКонъл, за момента думите му изглеждат истина: според растящ брой от мнения гражданската война вече се води. Понякога тихо, в други случаи не толкова.

Анализът откъде идват проблемите започва от партийната система в САЩ. Страната редовно е критикувана заради двупартийния си модел, но това е повърхностно твърдение. В двете партии - Демократическата и Републиканската - има големи групи от хора, които са обединени по някои въпроси, но също така имат и големи идеологически разминавания. Първата проява на по-голям разлом в Републиканската партия се появи през 2009 г., когато движението Tea Party на практика завладя партията, спечели мнозинство в Камарата на представителите и наложи нов курс към по-традиционно консервативни политики.

Ако движението Tea Party бе трус, влизането на Доналд Тръмп в политиката, последвалата пълна доминация по време на първичните избори и в крайна сметка избирането му за президент може да бъде окачествено само като земетресение от 10-а степен по скалата на Рихтер. Доналд Тръмп се кандидатира чрез партията на републиканците, но на практика той не е републиканец. Подобно на Айзенхауер половин век преди него, той е най-близкото, което САЩ е имала до независим президент, що се отнася до партийна принадлежност. Тръмп не харесва голяма част от републиканците, както и голяма част от републиканците не харесват него. Така беше преди две години и за повечето фигури на шахматната дъска положението не се е променило.

Да се разделим. Отново и отново

Трудно е да се каже на колко парчета точно е разделена Републиканската партия. От една страна стои Доналд Тръмп и хората, дошли с него. Не всички от тях са аутсайдери, като зад неговата кандидатура стояха и известни фигури като Руди Джулиани, Джеф Сешънс и Крис Кристи. Хора като Банън обаче и назначаването им на високи места по време на кампанията и после в администрацията бяха гарант за хаос, какъвто се и случи. Очаквано, Белият дом няма добра връзка с Конгреса, което е огромна изпусната възможност, защото партията държи както Камарата на представителите, така и Сената.

Именно там уравнението става най-сложно. Републиканската партия беше повече от обединена по време на мандата на Барак Обама. Под ръководството на Мич МакКонъл, който след това бе обявен за блестящ стратег, целта бе ясна: партията гласуваше срещу всяко предложение на президента и Демократическата партия. Така Републиканската партия си заслужи прякора Party of No (Партията на "не"). Когато партията успя да спечели и президентството, всичко се обърка.

Разделението се задълбочи още повече. На първо място, в Белия дом се настани човек без истински политически опит и с виждания, които се различават осезаемо от повечето послания на републиканците. На второ, в самия Конгрес разделението стана по-забележимо. Т. нар. Freedom Caucus - група на твърдите консерватори и либертарианците в партията - често са на съвсем друга вълна спрямо т. нар. "умерени републиканци", които по много въпроси съвпадат идеологически с Демократическата партия. Не отне много време след 20 януари, за да се види колко е голяма пропастта.

След седем години на обещания, Републиканската партия най-накрая беше в позиция да премахне ключовия здравен закон на Барак Обама Obamacare. "Когато стана ясно, че Тръмп ще бъде президент, при нас дойде Пол Райън (б.а. - лидер на мнозинството в Камарата на представителите) и ни каза, че първо трябва да падне Obamacare, след което данъците и накрая инфраструктурата. Ние не искахме тази поредност, но той ни обеща закон за подписване в Овалния кабинет до две седмици", коментира в интервюто си Стив Банън.

Здравната реформа изглежда нямаше шанс да устои - въпреки малкото мнозинство на републиканците в Сената (52-48), всички сенатори бяха водили кампания върху премахването на закона. Тед Круз, едно от най-авторитетните имена в партията, коментира през март, че "ако не успеем да премахнем и заменим Obamacare след толкова много говорене, ще станем за смях." Точно това и се случи. Всички републиканци си навлякоха гнева на Тръмп, а за публиката стана ясно, че партията е обединена само когато е в опозиция.

Гражданската война вече започна

За много от критиците на Доналд Тръмп напускането на Стив Банън бе добра новина. Той обаче се завърна начело на своята "машина за убиване" Breitbart и отново се превърна в "Дарт Вейдър" (и двете определения са лично негови). "Аз съм уличен бияч, също като президента. Започвам война срещу представителите на блатото от Републиканската партия", коментира той в интервюто си. За момента първия рунд е спечелен от него.

За вакантното сенаторско място на Джеф Сешънс от Алабама се сблъскаха стария консерватор Рой Муур и избраникът на Мич МакКонъл Лутър Стрейндж. Банън застана с всичките си ресурси зад Муур, докато Лутър Стрейндж бе подкрепен не от кого да е, а от самия Доналд Тръмп. Муур спечели, което накара Тръмп да направи едно от много редките си изказвания, включващи думите "направих грешка". В случая грешката, според него, не е била подкрепата към Стрейндж, а цялостната намеса в надпреварата. Така или иначе, Банън вече е в открита война с това, което той нарича "Блатото на Вашингтон" - название, което оригинално идва от Доналд Тръмп, но и такова, каквото той вече не използва толкова често. По непотвърдени слухове Тръмп не ползва термина заради критика от страна на МакКонъл. Банън вече работи по замяната на хора като Боб Коркър и Джеф Флейк, едни от най-гласовитите критици на президента от партията, но и сенатори, които потвърдиха, че няма да се кандидатират за нов мандат. Други "цели" са Джон Барасо, Деб Фишър, Дан Хелър и Орин Хач.

Тръмп и Банън обаче правят една голяма грешка: те насочват вниманието си към сенатори, които не харесват президента, но въпреки това имат голям процент на подкрепа на предложенията му. По-големият проблем би трябвало да бъдат умерените републиканци. "Ако няма силно лидерство, повечето умерени републиканци нямат проблем да гласуват с демократите", коментира Бен Шапиро от DailyWire.

Хаос преди избори

Една от отличителните черти на американската политика е постоянният цикъл от избори. Следващите са тези за Конгрес през есента на 2018 г., като в Сената ще бъдат застрашени едва девет републикански места, но в Камарата на представителите ще бъдат заложени всички места. За момента партията просто не показва на избирателите, че заслужава да продължи да управлява и числата го показват.

Докато средното одобрение на Доналд Тръмп изглежда закотвено вече от месеци около 38%, президентът е истинска суперзвезда спрямо одобрението за Конгреса, което е на катастрофални нива от 13.7% при 74.4% неодобрение.

За момента единственото спасение за партията изглежда в данъчната реформа. И там обаче вече личат разликите и разединението на партията, защото Доналд Тръмп, Пол Райън, Мич МакКонъл и други видни фигури като Тед Круз искат четири различни версии на данъчна реформа. "Републиканците държат Белия дом и двете камари на Конгреса. Ако дори по този начин не успеят да наложат политиката си, те пропускат най-големия шанс в живота си и ще разбият всичките си обещания. Ако това се случи, те заслужават да загубят", пише в свой редакционен коментар DailyWire.

И ако се върнем към въпроса защо една партия, която държи цялата власт не успява да наложи волята си, отговорът е - защото Републиканската партия е партия само на хартия.

"Рано или късно ще се стигне до гражданска война сред републиканците", казва в интервю пред американския журналист Чарли Роуз Стив Банън, само няколко дни след като подава оставка като главен стратег на президента на САЩ Доналд Тръмп. Интервюто с Банън е повече от интересно, защото той, подобно на вече бившия си шеф, не страда от нуждата да си налага каквато и да било автоцензура. Въпреки че Банън ненавижда огромната част от Републиканската партия, активно се разграничава от нея и дори обяви официално война на лидера на мнозинството в Сената Мич МакКонъл, за момента думите му изглеждат истина: според растящ брой от мнения гражданската война вече се води. Понякога тихо, в други случаи не толкова.

Анализът откъде идват проблемите започва от партийната система в САЩ. Страната редовно е критикувана заради двупартийния си модел, но това е повърхностно твърдение. В двете партии - Демократическата и Републиканската - има големи групи от хора, които са обединени по някои въпроси, но също така имат и големи идеологически разминавания. Първата проява на по-голям разлом в Републиканската партия се появи през 2009 г., когато движението Tea Party на практика завладя партията, спечели мнозинство в Камарата на представителите и наложи нов курс към по-традиционно консервативни политики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    След като прочетох заглавието, реших, че ще става дума за хермафродита Герб...

    Когато се хвърля бомба, че Републиканската партия в САЩ не е партия, логично е да се обясни какво е, защото предходните съждения съвсем не водят точно до това категорично заключение.
    Допускам, че объркването на автора идва от неотчитане на принципните различия между континенталните е задокеанските партии.

    Всъщност Великата стара партия си е напълно класическа партия по американските тертипи – много бизнес забъркан с протестантско сектантство и мъ-ъ-ъничко идеология. И това е точно обратното на европейското контитентално схващане за политическа партия.
    В Републиканската партия има много противници на Тръмп още отпреди времето, когато той се появи сред кандидатите на партията за президент на САЩ. Разните републикански лобита бяха обединени от твърдото убеждение, че екзотичната му кандидатура ще катастрофира някъде по пътя и просто няма как той да стане президент. Дори в хода на избирателната кампания бе организиран републикански комитет против Тръмп. Тези настроения в РП никъде не се абсорбираха и продължават да властват. Затова и Тръмп преди време заяви, че членове на РП работят твърде малко в негова подкрепа.

    Сходно на автора виждане за разломите в РП сподели миналата седмица провалилата се кандидат-президент Хилъри Клинтън. Сред многото неща, за които се безпокояла, било и „взривяването“ на РП. „Взривяването“, според нея, се илюстрирало от отказа на няколко сенатори републиканци да издигнат отново кандидатурите си на следващите избори за попълване на Сената и откритото им недоволство от Тръмп. Според Кринтън РП е променила идеологическата си доктрина и се е превърнала в крайно дясна, а дейността на нейните представители се диктувала от религиозни и бизнес интереси.

    Дори тя не твърди, че противната й РП е „партия само на хартия“...

  • 2
    borodino avatar :-|
    borodino

    Властта развращава. Абсолютната власт - абсолютно.
    Това е отговорът на въпроса "защо една партия, която държи цялата власт не успява да наложи волята си".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.