С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 4 ное 2017, 9:33, 16963 прочитания

Как (не) се спира миграцията

Без създаването на легални канали за миграция трагедиите в Средиземноморието ще продължат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Настоящите политики на ЕС спрямо мигрантската вълна от Африка наподобяват тези от времето на Муамар Кадафи

- Разликата е, че сега парите не отиват при един диктатор, а при множество воюващи милиции, което засилва либийския конфликт

- ЕС трябва да създаде легални канали за миграция, за да пресече каналджийството, финансирането на паравоенни и удавянията в Средиземно море

Помещението в "центъра за задържане на незаконни мигранти" край Трик ал Сика е препълнено. Охраната крещи заповеди на арабски - език, който малцина от стотиците мигранти в лагера разбират. С един удар на палката неподчинилият се пада по лице върху твърдия под. Същото наказание следва и за останалите в редицата, които отдавна са изпълнили заповедта и са клекнали на земята. По стените се виждат стикери на Mеждународната организация за миграция (МОM). Минал е по-малко от месец, откакто персоналът в лагера е участвал в обучение по човешки права. Това е историята, която журналистът Питър Тинти разказва в материал за Центъра "Пулицър" в началото на октомври. Неговото разследване е едно от първите, които показват нагледно ефектите от новата европейска политика за задържане на миграцията от другата страна на Средиземно море.

През 2016 г. над 180 хил. души достигат бреговете на Италия през Средиземно море. В пиковите летни месеци тази година се наблюдава затишие. През октомври миналата година в Италия са пристигнали над 27 хил. мигранти, а година по-късно - едва 6 хил. Драстичният спад може да означава две неща - или политиките на ЕС за спиране на миграционния поток от Африка са успешни, или на другия бряг на Средиземно море се случва нещо, което изисква внимание.


"Истинско решение на хуманитарната криза ли търсят? Или просто искат да спираме мигрантите", контрира управителят на лагера Мохамед Бешр, когато Тинти го пита за нечовешките условия, превърнали се в норма в центъра за задържане.

Не всички мигранти имат "късмета" да попаднат в лагери, които поне формално са под контрола на властите в Триполи. Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в Либия има 34 лагера, 24 от които се управляват от правителството, а достъп е осигурен до по-малко от половината. Останалите са под контрола на въоръжени групи и милиции. Директно или не, повечето от тях се спонсорират от фондове на ЕС.

Политиката на затворените очи



На 2 февруари тази година Италия и Либия подписаха споразумение за съвместна работа по ограничаване на бежанския поток по най-натоварения път към Европа - Централното Средиземноморие. Ден по-късно на среща на европейските лидери бе одобрен план Триполи да получи близо 200 млн. евро финансиране, за да подсили бреговата си охрана. Претекстът беше по-малко удавени в Средиземно море, а рeалната цел - по-малко лодки с бежанци на бреговете на Италия. Освен това планът предвижда задържаните мигранти да бъдат връщани и настанявани в лагери на територията на Либия, докато не бъдат върнати в държавите на произход. През юли след решение на Европейската комисия бяха заделени още 46 млн. евро за размирната северноафриканска страна.

Всъщност точно това е проблемът - Либия е провалена държава. След свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г. страната остана без централизирано управление, а ЕС загуби контрола, който си осигуряваше чрез сделки за милиарди и подкупи към Кадафи. В момента в Либия има две правителства - едното (признато от ООН) в столицата Триполи, другото - на изток в град Тобурк. В спора за властта участват и близо 1700 милиции. Идеята, че раздираната от гражданска война страна има капацитета да се справи с вълната мигранти, е първата пробойна в плана на ЕС. Втората е неин пряк ефект. Ако доскоро милициите, опериращи на територията на страната, печелеха (основно) от трафик на бежанци, то сега финансирането от европейските държави за изграждане на лагери, обучение на персонал и покупки на оборудване се превръща в удобен начин да се легализират и от престъпници да се превърнат в органи на реда. Защото парите купуват оръжия, а оръжията печелят власт и територия.
"ЕС реално признава нуждата от смяна на политиките, но в същото време иска бързи резултати, а това е невъзможно и неустойчиво."
Аспазия Пападопулу, Европейски съвет за бежанци и изгнаници

Лидер на една такава милиция е Абд ал Рахман Милад. Всъщност Милад е известен с прякора си Ал Биджа в каналджийските среди и дори отвъд тях. В доклад за Съвета за сигурност на ООН експертният панел по либийски въпроси посочва Ал Биджа като съучастник в каналджийски операции по крайбрежието на Сабрата и Зувара. Или иначе казано - човек, обучаван и финансиран от ЕС, всъщност припечелва и от страничния си бизнес с трафик на хора, който уж трябва да предотвратява.

Приходите за милициите не идват единствено от фондовете на съюза. "Най-притеснени сме относно политиката за заминаване - забраната на хората да си тръгват и връщането им в опасни зони", коментира пред "Капитал" Аспазия Пападопулу от Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE). Преди документите на бежанците да бъдат обработени (ако това изобщо се случи) минават месеци. Липсата на храна, дрехи и отопление е най-малкият проблем. Според УНИЦЕФ центровете не са "нищо повече от лагери за принудителен труд, складове и импровизирани затвори, управлявани от въоръжени групи", характеризирани от "системни нарушения на правата на човека". След като са платили на трафиканти от няколко стотин до две хил. евро, за да достигнат Европа, част от бежанците биват принудително върнати в зони на конфликт. Търговете за продажба на хора също не са рядкост. "Това, което ЕС прави, е да третира симптомите. Трябва да се върнем няколко стъпки назад и да третираме ситуацията като цяло", смята Пападопулу.

Има ли алтернатива

Според Гералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност (ESI) вариант за по-хуманно справяне с мигрантския поток от Африка към Европа има и в неговата основа стои един пример от другия край на Атлантика. След години неуспешни политики да ограничат миграцията от Куба през 1994 г. Хавана и Вашигнтон се споразумяват САЩ да приемат минимум от 20 хил. кубинци ежегодно. Само за година броят на задържаните от американската брегова охрана намалява с 38 хил. до едва 525 души. Решението се оказва успешно в дългосрочен план и до днес броят на незаконните мигранти се запазва до максимум хиляда на година. Освен това двете държави се споразумяват практиката кубинците да бъдат изпращани в Гуантанамо, докато ги приеме трета държава, да бъде прекратена. "Това, от което се нуждаем, е просто изявление за взаимен ангажимент с африканските държави на произход", пише Кнаус във формулираното от ESI политическо предложение - т. нар. "Римски план". Според него в замяна на осигуряване на легални канали за миграция и фиксиране на годишен минимум от издадени визи Европа може да изиска от държавите в Африка да осигурят и извършат връщането на бежанци от Италия към страните на произход.

Мираж ли са "легалните канали"

"Сигурността и стабилността са ключови за либийците, региона и Европа и ще се осъществят с по-добър контрол на границите и засилване на издръжливостта на населението", коментира върховният представител на ЕС в областта на външната политика Фредерика Могерини при одобряването на новата финансова инжекция за Либия през лятото. Тогава Моргерини обяви, че се работи върху решение на политическата криза в страната, но това няма да спре подкрепата към за удържане на мигрантския поток.

За момента думите от Брюксел звучат по-скоро кухо. "Истината е, че ЕС реално не иска да развие безопасни и легални канали за трудова миграция. Това би бил истинският отговор, от това биха се заинтересували и африканските държави", смята Пападопулу, според която за момента няма политическа воля това да се случи. "Има ред проблеми, които трябва да бъдат адресирани, за да бъде разрешена ситуацията. Не трябва само да гледаме към лодките, които идват на бреговете на Европа, защото това е просто краят на целия процес."

По една случайност бъдещето на европейската миграционна политика ще трябва да бъде решено в следващите няколко месеца по време на българското председателство на ЕС. Освен реформата на Дъблинския регламент, който регулира вътрешноевропейската политика към търсещите убежище, ще трябва да се прецени дали и как да се създадат легалните канали, предлагани от Кнаус и ESI. Така макар Триполи и Рим да са далеч от София, решенията, които ще се обсъждат тук в идната половин година, ще резонират там.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕС след изборите: Всички във властта 1 ЕС след изборите: Всички във властта

Изходът от вота за Европейски паралмент предвещава коалиция от четирите основни европейски партии

23 май 2019, 729 прочитания

Интернет от звездите 1 Интернет от звездите

SpaceX изстрелва 60 сателита от Starlink – най-мащабната спътникова система за бърз пренос на данни

23 май 2019, 724 прочитания

24 часа 7 дни

23 май 2019, 12089 прочитания

23 май 2019, 2761 прочитания

23 май 2019, 2174 прочитания

23 май 2019, 1830 прочитания

23 май 2019, 1633 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Данъчната реформа на Тръмп вече влиза за обсъждане

Освен че ще облекчи част от бизнеса и гражданите, ще доведе до ръст на дълга

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

Как ще гласуваме на 26 май

Преференциите имат нови номера, машинното гласуване не е толкова трудно

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си