Революцията нежелана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революцията нежелана

Руската държава реши да не забелязва 100-годишнината от октомврийската революция

Революцията нежелана

Кремъл иска по всякакъв начин да забрави стогодишнината от "червения октомври" на болшевиките, защото се бои от алюзии с настоящето

7375 прочитания

Руската държава реши да не забелязва 100-годишнината от октомврийската революция

© Reuters


Властта се опитва да предупреди за опасностите от революциите.

Годишнината идва преди президентските избори догодина и на фона на исканията на руския елит за нормализиране на отношенията със Запада.

"А защо да празнуваме това?" Тези думи на говорителя на президента Владимир Путин Дмитрий Песков се превърнаха в мото на Кремъл по случай 100-годишнината от завземането на властта от болшевиките. Управляващите искат по всякакъв начин да забравят юбилея от октомврийската революция, защото се боят от алюзии с настоящето. Държавната телевизия подчертава чуждестранната подкрепа за това болшевиките да успеят на 7 ноември. И по всичко личи, че днешната власт избягва да си спомня за събитията отпреди век.

Независимо че част от руския елит вече успя да се включи в помпозните чествания, организирани от комунистите, годишнината не предизвиква особен ентусиазъм. "Това може да се обясни като очевидно желание да не надделява темата за революционните промени в навечерието на следващите президентски избори, както и на фона на набиращите сили искания на руския елит за нормализиране на отношенията със Запада", казва пред "Капитал" директорът на Фонда за прогресивна политика Олег Бондаренко.

Нека не говорим за революции

Мавзолеят на Ленин още стои в центъра на Червения площад, но военният караул пред него отдавна е оттеглен и гробницата на вожда на революцията се охранява само от полиция. За кратко около паметната дата политици с различни окраски си спомниха отново за Ленин. Разговорът подхвана Ксения Собчак, тв звезда, кръщелница на Путин и негов съперник на президентските избори догодина. Тя наскоро заяви, че Ленин трябва да бъде изнесен от мавзолея. Това моментално предизвика гнева на лидера на комунистическата партия Генадий Зюганов, който нарече Собчак и останалите желаещи да махнат Ленин "малограмотни хора". Зюганов, който се готви отново да играе ролята на удобен "кандидат" на президентските избори, потвърди пред медиите, че Путин му е обещал да не пипа Ленин.

Едно от тълкуванията за нежеланието на Путин да изпразни мавзолея е някакъв вид "пакт" с комунистите. Близки до Кремъл наблюдатели считат, че президентът се пази от това да разбунва обществото. При това самият Путин никога не е крил негативното си отношение към Ленин и веднъж дори заяви, че "болшевиките са заложили бомба под историческа Русия".

Руският президент, чийто дядо е бил от "червените", се старае да коментира случилото се преди век максимално внимателно. "Нужен е обективен и честен анализ на събитията оттогава. Това е повод да си спомним за причините и природата на революциите в Русия. Ние добре знаем какви последствия носят т.нар. велики сътресения. За съжаление през минали век такива в нашата страна имаше много", заяви президентът в последното си годишно послание към нацията.

Впечатлението е, че Кремъл се опитва да предупреди за опасностите от революциите като такива. Това веднага се разбира и с включване на телевизора в последните дни. "Страна, която беше на стъпка от победата, се намираше на ръба на пропастта", казва гласът на диктора в реклама на документален филм по Първи канал. Той разказва за войната между Русия и Германия, в която точно болшевиките вкарват страната. Освен документални, от екрана текат и тематични художествени филми. Един от тях е за "злия гений" на революцията Лев Троцки. Друг е посветен на "политтехнолога" на болшевиките Александър Парвус.

Авторите на двата филма не крият целта им – да хвърлят мост към днешния ден и да покажат връзката между болшевишката революция и сегашната "оранжева революция" в Украйна, зад която в руското тълкуване стоят САЩ. Щрих добави и бившият ръководител на държавния архив Сергей Мироненко, който отбеляза в интервю по обществената тв, че парите, които Ленин е получил от германците, са били нищожна сума, а революцията е подобрила ситуацията в страната.

С оставянето на революционната тема на кинематографите и държавните тв канали властта някак се самоотстрани от нея. "По странен начин руската държава реши да не забелязва 100-годишнината от октомврийската революция", констатира политологът Бондаренко.

Отношението към сваления цар Николй Втори, Ленин, "белите" и "червените" и до днес остава силно противоречиво в Русия. Според последната анкета на ВЦИОМ 45% от руснаците смятат, че Октомврийската революция е изразявала волята на мнозинството. През 1990 г. така са мислили 9% по-малко. Цели 92% от анкетираните смятат нова революция за "недопустима".

Минала романтика

При президента Борис Елцин главната революционна дата 7 ноември беше наричана "ден на съгласието и помирението" и остава почивен ден. Престава да бъде такъв в края на първия мандат на Путин през 2004 г. Тогавашният главен идеолог на Кремъл Владислав Сурков намира вместо това нова празнична дата – 4 ноември. Тя е наречена Ден на народното единство в чест на изгонването от Кремъл на полските нашественици през 1612 г. Независимо обаче, че всяка година властта провежда масови официални чествания, този празник така и не беше приет от руснаците. За опозиционно настроените младежи той е официоз и те гледат на него по начина, по който връстниците им са се отнасяли към 7 ноември в съветската епоха.

Всъщност мнозина от младите си представят руската революция в романтична светлина. Някои носят лика на Ленин на тениски както този на Че Гевара и търсят в трудовете му цитати, които могат да се съотнесат днешната ситуация в страната. На популярност се радва и излязлата наскоро биография на Ленин от писателя и литературен критик Лев Данилкин. В интервю за сп. Esquire Данилкин описва вожда на революцията като "модерен" политик: "Ленин има съвсем пряко отношение към това, че айфоните се проектират в Калифорния, а се сглобяват в Китай, защото Ленин е този, който "открива" Третия свят".

Преподавателят в московска гимназия Марина Ярдаева пише в Газета.ru, че учениците й са мислили да сложат на корицата на училищния вестник заедно Троцки и опозиционния лидер Алексей Навални. Тя пише, че децата са искали да направят това на шега. Но в Кремъл радикалните леви не се радват на симпатии.

Един от близките до властта стратези разказва пред "Капитал", че в администрацията на президента не са били особено доволни от това, че на скорошния традиционен фестивал на младежи и студенти в Сочи са дошли много "левичари". "Нямаха особено желание да ги допуснат, макар да е ясно, че този фестивал винаги е бил за тях", казва политологът.

Арести и натиск са това, което очаква радикалните леви в Русия. Наскоро един от техните лидери, харизматичният Сергей Удалцов, излезе от затвора след 4-годишен престой. Той беше задържан за опит за организиране на масови безредици на Манежния площад срещу връщането на Путин на президентския пост.

Единственият комунист, който устройва властта, тъй като говори, че Русия е "изчерпала лимита от революции", се явява 73-годишният Зюганов, който е чест гост в Кремъл. Но в редиците на поддръжниците на левите идеи и дори в рамките на оглавяваната от него комунистическа партия има немалко хора, които считат Зюганов за "съглашател". Когато говорят за съветското минало, те си спомнят не за "пролетарския интернационализъм" или за комунистическите догми, а за социалната държава, която вече я няма. "Тази революция събори капиталистите и буржоазията. Хората имаха работа, безплатно здравеопазване и образование", казва пред "Капитал" Борис Широкий, пенсионирани железничар от Иркутск.

Независимо от симпатиите или антипатиите към комунизма отношението към революцията в Русия остава противоречиво. "Нямам усещане за празник или някакво сакрално събитие в този ден. Но прекрасно разбирам, че в ситуцията, до която "елитите" са довели Русия през 1917 г., революцията е била просто неизбежна. Отговорността за случилото се лежи изцяло върху онези, които са притежавали властта и богатството", казва пред "Капитал" писателят и университетски преподавател Пьотр Власов. И може би точно това трябва най-много да тревожи днешната върхушка.

* Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru и "Капитал"

Властта се опитва да предупреди за опасностите от революциите.

Годишнината идва преди президентските избори догодина и на фона на исканията на руския елит за нормализиране на отношенията със Запада.

"А защо да празнуваме това?" Тези думи на говорителя на президента Владимир Путин Дмитрий Песков се превърнаха в мото на Кремъл по случай 100-годишнината от завземането на властта от болшевиките. Управляващите искат по всякакъв начин да забравят юбилея от октомврийската революция, защото се боят от алюзии с настоящето. Държавната телевизия подчертава чуждестранната подкрепа за това болшевиките да успеят на 7 ноември. И по всичко личи, че днешната власт избягва да си спомня за събитията отпреди век.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    hamiltonf1 avatar :-P
    hamiltonf

    Революция, довела до това, че до 1990, след 73 години комунизъм, в магазините още липсваше тоалетната хартия...

  • 2
    aussie avatar :-|
    aussie

    До коментар [#1] от "
    hamiltonf1
    ":
    Не знам имаш ли представа но производството на тоалетна хартия не е много просто. Между другото хартиеното производство е една от основните колони на икономиките на западните държави, особенно скандинавските и Германия.

  • 3
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Руската нация (или по-скоро население) е една болна нация, която все още не може да си намери мястото в нормалния и цивилизован свят. И заради това, щом не може да си намери място в нормалния свят, е концентрирала всичките си сили да го разбие и разруши. Ей така, напук!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK