С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 12 ное 2017, 15:55, 5385 прочитания

Финансисти: Проблемите на Европа може да се решат с повече интеграция и разширение

Чужди икономисти и политици призоваха София да използва умно шанса с европредседателството

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ние не можем да стоим и да се успокояваме, че реформите вече са направени и няма връщане назад. Бъдещето е да се върнем на оригиналния път на прехода"
Лайош Бокрош, Унгария
България може да направи исторически важна стъпка, ако използва предстоящото европредседателство и като домакин издигне каузата за разширяване на Европейския съюз към западните Балкани. Призив за това отправиха емблематични финансисти и политици от региона, които гостуваха в София като участници в Шестата международна CFA конференция. В изказванията си експертите очертаха слабия икономически растеж, задлъжнялостта, недостига на външни инвестиции, ниския стандарт на живот и влошаващата се демография като назряващи проблеми, които европейските държави не биха могли да преодолеят сами. Според експертите за Brexit и вълната от национализъм и популизъм в Европа принос имат глобалната финансова криза и подценяването на наследството от комунизма. Те признават, че поривите за отцепление са провал, но също така виждат в тях възможност за поправка на проекта за обединена Европа. За нея преходът не е свършил, а продължава и изисква предприемането на структурни реформи.
"Европредседателството е добър момент да напомним, че България е готова за еврозоната", каза бившият финансов министър Симеон Дянков при откриването на шестата международна CFA конференция. В нея участваха над 250 души от 30 държави

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

По-голяма Европа

"През следващите шест месеца България би могла да направи много за Европа, тъй като от януари започва председателството на Европейския съюз. Това може да изглежда церемониално, но принципно председателят може да постигне много повече. Например да издигне една от каузите, която е важна, а именно - по-нататъшната интеграция в региона", отвори темата бившият финансов министър Симеон Дянков. "Нашите съседи Сърбия, Косово, Македония останаха встрани от този процес на присъединяване. България може да изиска конкретни дати кога тези държави ще започнат присъединяването си към Европейския съюз. Смятам, че то е напълно възможно", каза още Дянков. Според него едновременно с това трябва да се работи и за разширяване в рамките на валутния съюз: "Европредседателството е добър момент да напомним и че сме готови за еврозоната и аз съм сигурен, че ако направим формалните стъпки за кандидатстване, България ще бъде приета в чакалнята на еврозоната ERM2", изтъкна още бившият финансов министър.


Европа е изправена пред сериозни проблеми, които подкрепят усилията за по-здрава интеграция в рамките на Европейския съюз, продължи тезата му Антон Проп, бивш министър на финансите и експремиер на Словения, в момента почетен вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. "Силно вярвам, че политиката по разширяване към страните, които в момента са извън пространството на Европейския съюз, е рецептата за дългосрочно подобрение. Така че България като председател на Европейския съюз трябва да оказва натиск и да не позволява да се поставя под въпрос легитимността на институциите в Европейския съюз", каза Проп.

Той представи анализ, според който, за да се постигне изглаждане на жизнения стандарт между развитите и развиващите се държави, при настоящия темп на икономически растеж са необходими между 50 и 100 години, при това без да има прекъсване на тренда от кризи и рецесии. Това е отчайваща прогноза за регион със застаряващо население, силна миграция и сериозна задлъжнялост. Досега просперитетът се финансираше с кредит, но при сегашните нива на задлъжнялост и ниската производителност на труда ние не можем да продължаваме да набавяме благоденствие по същия начин, обясни Проп. С това той насочи вниманието към необходимостта от привличане на външни инвестиции, за които обаче регионът би бил интересен единствено като обединен пазар и изгладени различия. В подкрепа на призива за заздравяване на връзките той посочи и че се очертава тенденция международните инвестиции да търсят развиващи се региони, а не развити, което прави Европа перспективна в глобален мащаб.

Преходът не е свършил



"Това, от което се нуждаем в Европа, е извършването на критична маса от реформи в редица сектори. Структурните реформи бяха и все още са ключът за трансформиране на икономиките от централно командвани към пазарно ориентирани, както и за извървяване на прехода от диктаторски режими към демократични общества, където властва върховенството на закона", каза Лайош Бокрош, бивш финансов министър на Унгария, ексдиректор на фондовата борса в Будапеща, ръководил унгарската национална банка, заемал също и директорска позиция в Световната банка. Експертът обърна внимание, че през последните десетилетия всяка от европейските държави е извървяла по свой начин този преход - за някои той е започнал по-рано, други са направили първите крачки с либерализацията, но после не са продължили със следващата - стабилизацията. "За съжаление всички тези реформи, които са били направени, могат да бъдат заличени. Ние не можем да стоим и да се успокояваме, че нещата вече са направени и няма връщане назад", предупреди Бокрош, като даде примери от собствената си Унгария. "Настоящото правителство смята, че трябва да национализира индустрии. Резултатът от това е, че изчезнаха чуждите инвестиции и дори усещането да неприкосновеността на частната собственост е под въпрос. Затова бъдещето е да се върнем към оригиналния път на прехода. Реформите, които трябва да извършим, са тези, които ще ускорят процеса на конвергенция", настоя Бокрош.

"Като представители на новата политическа класа ние силно подценихме опасността от националистите и популистите. Подценихме наследството от комунизма и най-деструктивната му способност - да унищожава връзките между хората. Ние трябва да работим за поддържане на гражданското общество, за да може хората да поемат инициативи, а не да са просто пасивни наблюдатели на случващото се", каза още унгарският финансист и политик.

Популизмът струва милиарди

Върху вредите от популизма се спря в изказването си пред форума и Нотис Митраки, бивш министър на икономиката на Гърция. "Гърция бе първата страна, която влезе в кризата и е последната, която ще излезе от нея. Бяхме сред първите, попаднали в капана на популизма. Хората бяха заблуждавани, че всичко е наред и ще се оправи, няма нужда да правим реформи. Но в крайна сметка трябваше да минем през период, в който не можеше да се изнасят пари през граница, трябваше да намаляваме пенсии, хиляди високообразовани и мотивирани млади хора емигрираха. В крайна сметка този експеримент ни костваше милиарди евро", каза Митраки. Според него политиката на фискална дисциплина, към която се придържат европейските държави, е правилна, но в нея трябва да се отчита проблемът със социалната несправедливост, която зее като проблем пред бъдещите поколения, тъй като демографският модел не издържа системата за социална защита.

"Най-големият световен тренд в момента е несигурността на средната класа. Моето поколение не се чувства сигурно за бъдещето на своите деца. Аз не знам дали моята 7-годишна дъщеря ще живее по-добре от мен. Докато моите родители, моите баба и дядо са били спокойни, че бъдещето ми със сигурност ще по-добро от тяхното. Трендът сега е обратен и това е предизвикателство пред нас", обясни гръцкият икономист и политик.

Според лектори на конференцията негативни за Европа събития, каквото е напускането на Великобритания, могат да се обяснят не само с подценяването на популизма, но и през глобалната финансова криза. Тя бе посрещната в Европа от тромава бюрокрация и закъснели реакции, което донесе разочарование и подкопа доверието в европейските институции. Ето защо експертите призоваха да се гледа на Brexit не толкова като на провал, а като на възможност за ясно дефиниране на проблемите, а оттам и за изчистването им.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигиталната икономика трансформира глобализацията Дигиталната икономика трансформира глобализацията

"Новият контейнер" за превоз са данните, които преминават без мита

17 авг 2019, 1254 прочитания

Сложните сметки на Салвини за властта в Италия 4 Сложните сметки на Салвини за властта в Италия

Лидерът на дясната Лига се опита да свали правителството си и да отиде на избори, но срещна затруднения

16 авг 2019, 1539 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Силният растеж на Китай тласка парниковите емисии до рекорден ръст

Въглеродният диоксид от изкопаемите горива и индустриите ще се покачи с 2% тази година

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда