Твърде бързо, за да е хубаво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Твърде бързо, за да е хубаво

Действията на румънското правителство отново изкараха хора по улиците

Твърде бързо, за да е хубаво

Вече се чуват предупреждения, че препускането на румънската икономика с ръст от 8.6% може да доведе до катастрофа

Светломира Гюрова
12117 прочитания

Действията на румънското правителство отново изкараха хора по улиците

© Reuters


- Растежът е задвижван основно от търсене и опасенията са, че икономиката прегрява.

- За да плати за повишаването на заплатите и намаляването на данъците, правителството реже от разходите за инвестиции в магистрали и други публични проекти.

Икономически растеж от 8.6% предизвиква две неща - завист и опасения. Докато България и останалите в ЕС се чувстват засенчени от Румъния, която изненада всички със скока на БВП през третото тримесечие, в Букурещ вече се чуват предупредителни гласове, че препускането може да доведе до катастрофа. Притеснението е, че впечатляващият резултат - с близо 3% над очакванията - не е здравословен. "Очевидно е, че този темп на растеж не е устойчив - Румъния не е Китай. Виждаме прекомерно търсене и това е много ясен сигнал за прегряване", предупреждава Йонуц Думитру, председател на румънския Фискален съвет.

Засега това не изглежда да притеснява управляващата Социалдемократическа партия (PSD), която с поредните си спорни икономически мерки, приети отново с извънреден декрет, пак изкара хиляди хора по улиците през седмицата. И в добавка успя да срине курса на румънската лея, която в понеделник удари рекордно дъно от 4.6 леи за евро. Което на пръв поглед не подобава на валутата на икономическия шампион по растеж в ЕС, още повече че и прогнозите са песимистични. Според гуверньора на централната банка Мугур Исъреску за разлика от валутите на съседните страни обезценяването на леята ще продължи заради нарастващите дефицити в търговския и бюджетния баланс. Като се прибави и отиващата нагоре инфлация, усещането е, че Румъния се отдалечава от покриването на критериите за влизане в еврозоната, но се приближава до нейния най-проблемен член, превърналата се в нарицателно за криза Гърция.

Икономически "тигър" на Дунава...

Скоростният растеж в Румъния е в унисон с представянето на региона. Централна и Източна Европа преживява най-силните си моменти от девет години насам, като през последното тримесечие Полша и Чехия имат ръст от 5%, а Латвия - 6.2%. Но Румъния е не само най-бързата, но и най-проблемната. Европейската комисия, МВФ, ЕБВР и рейтингови агенции като Fitch в един глас предупреждават, че политиката за вдигане на заплатите, което изпреварва ръста на производителността, съчетано с данъчни намаления, рискува не само да раздуе бюджетния дефицит, но и да доведе до икономическо прегряване.

Последната порция мерки, обявени от премиера Михай Тудосе, успяха да обединят синдикати, работодателски организации, бизнес асоциации, опозиция и президент в общ фронт срещу правителството. Новите правила включват намаляване на подоходния данък от 16% на 10%, както и понижаване на размера на осигуровките, но и прехвърлянето им изцяло върху работниците (в момента част от тях се плаща от работодателите). Освен това се предвижда вдигане на минималната заплата и слагане на таван на вноските за задължителните частни пенсионни схеми.

В допълнение към негативния ефект върху бюджета другото възражение срещу мерките е, че ако бъдат окончателно приети, те ще влязат в сила от началото на 2018 г., което оставя на засегнатите по-малко от месец и половина, за да се подготвят за тях. "Призовавам правителството да покаже отговорност и да спре с този тип фискални политики, които пораждат недоверие и не помагат на никого. Сериозно предупреждавам управляващите да внимават... да не хвърлят Румъния в икономическа авантюра с тъжен край", заяви президентът Клаус Йоханис.

"Тази данъчна реформа е шамар в лицето на бизнес средата и ефектите й остават неясни и потенциално рискови. Както мултинационални компании, така и местни инвеститори се оплакват от липсата на консултации и задълбочени анализи за въздействието. Освен това мнозина се страхуват, че това е първа стъпка към национализация на пенсионните вноски, която ще изисква работещите да внасят само в държавната пенсионна схема", казва пред "Капитал" Себастиан Бурдужа, президент и основател на организацията Civic Action Platform for Youth (PACT) и управляващ партньор на консултантската компания RISE Consortium.

Дори без тези промени, само от началото на годината правителството е пипало данъчните закони цели 22 пъти. Като се прибавят и неколкократните решения за увеличения на заплатите, усещането е за хаос, в който компаниите няма как да планират не само за години, но дори и за месеци напред. Само тази година беше вдигната минималната заплата с 16%, след това медицинските работници получиха 25% увеличение, колкото ще има и целият публичен сектор от догодина. Стигна се до парадокса и синдикатите да протестират с аргумента, че, да, заплатите във втората най-бедна страна в ЕС трябва да вървят нагоре, но с ясна стратегия и без да остава подозрението, че просто се раздават пари на избрани хора.

...или по стъпките на Гърция

За да плати за повишаването на заплатите и намаляването на данъците, правителството реже от разходите за инвестиции в магистрали и други публични проекти. Състоянието на румънската инфраструктура от години е сред основните оплаквания на чуждестранни и местни бизнесмени. И опасението е, че когато сегашното оживление - задвижвано основно от потреблението - приключи, страната ще е по-задлъжняла и без предпоставки за устойчив и дългосрочен растеж.

"Правим същите грешки като Гърция. Продължаваме да увеличаваме публичния дълг, докато сме в период на бум", предупреждава Кристиан Паун, професор от Академията за икономически изследвания в Букурещ, пред в. New York Times. Макар за момента паралелите с Гърция да изглеждат пресилени предвид факта, че в края на миналата година румънският дълг е бил 37% от БВП, опасенията не са съвсем безпочвени.

"Ако няма някаква значителна промяна в политическото управление, румънският икономически растеж няма да продължи дълго", смята Себастиан Бурдужа. Множество предупредителни лампички вече мигат - инфлацията върви нагоре, кредитите поскъпват, натискът върху централната банка за повишаване на лихвите нараства, а чуждестранните инвестиции са спаднали със 17% през първите седем месеца на годината. Към това се добавят и притесненията, че правителството продължава да се опитва да подкопае антикорупционната кампания в страната. "Румъния остава привлекателна за чуждестранни инвеститори заради относителната си стабилност, проевропейските и проамериканските нагласи и липсата на екстремистки партии в правителството и в парламента. Но това може да не е достатъчно в лицето на продължаващо лошо управление на икономиката", обобщава Себастиан Бурдужа.

Румъния в числа

(прогноза на ЕК за 2018 г.)

Ръст на БВП (на годишна база): 4.4%

Инфлация: 2.9%

Безработица: 5.1%

Бюджетен баланс (в % от БВП): -3.9%

Публичен дълг (в % от БВП): 39.1%
Кристиан Паун: Румъния е шампион по икономически растеж, но е неспособна да го превърне в икономическо развитие

Професорът от Академията за икономически изследвания в Букурещ пред "Капитал"

Голяма част от забележителния икономически растеж в Румъния идва от потребление, задвижено от вдигането на заплатите и намаляването на данъците. Устойчив ли е този ръст и има ли риск от прегряване на икономиката?

Разбира се, че не е устойчив. Правителството сваля данъците, включително ДДС, повишава заплатите в публичния сектор и предизвиква същото и в частния сектор чрез вдигането на минималната заплата (което е вид скрит данък за частния сектор). Намаляването на данъците не е непременно проблем, тъй като ДДС беше значително увеличен по време на кризата и беше нормално да бъде свален, когато тя отмине. Но когато всички тези мерки бъдат приложени едновременно, потреблението получава значителен тласък.

Местното производство е ограничено и този стимул за местно потребление се прехвърля към внос. Резултатът е влошаване на търговския баланс на страната и сега това силно натиска курса на румънската лея надолу.

За прегряването на икономиката допринася и много експанзивната монетарна политика – от 2014 г. Румънската централна банка е удвоила т. нар. "широки пари" в обръщение от 100 млн. леи до 200 млн. леи. Местното кредитиране отново стана много евтино и много достъпно за всички, включително за правителството, което удвои скоростта на нарастване на публичния дълг в последните четири години.

Този икономически растеж е базиран на жертване на инвестиции в полза на пренасочване на ресурси към заплатите в публичния сектор. В допълнение към това се жертват и нужните публични средства за съфинансиране на европроекти, като стартът на големите проекти се отлага за следващи години. Основният проблем е с европроектите за местна инфраструктура, включително магистрали.

Как ще отрази всичко това на бюджетния дефицит и дълга?

Публичният дълг расте твърде много в последните години, за да се финансира акумулирания бюджетен дефицит. Румъния все още има достатъчно пространство за маневриране (дългът й е близо 40% от БВП, но този БВП е изкуствено надут сега, а по време на кризата спадна значително с около 25%). Румъния е акумулирала около 63 млрд. евро дефицит между 1995 г. и 2015 г. и 70 млрд. евро публичен дълг. Когато икономиката расте, правителството би трябвало да изплаща този дълг. Румъния прави обратното. Ако удари нова криза, това може да създаде проблеми.

Ще наруши ли Румъния правилото в ЕС за бюджетен дефицит под 3% от БВП?

Да, разбира се. Всички са убедени, че Румъния няма как да свали дефицита под 3% за 2017 г. Популизмът на сегашното ляво правителство е очевиден, а нужните ресурси за плащане на направените обещания не са изцяло налични. Това е причината за орязване на средствата от държавния бюджет, предназначени за публични инвестиции по европроекти. Румънското правителство търси навсякъде пари, които може да експроприира. Както знаем, тази година държавните компании трябваше да трансферират цялата си печалба и натрупаните си резерви. Освен това постоянното предлагане на фискални мерки и оттеглянето им след реакция на обществото причинява огромен стрес за местните власти, които трябва да покриват нерационални публични разходи.

Как ще се отрази орязването на средствата за инвестиции в инфраструктура на конкурентоспособността на Румъния в дългосрочен план?

Както знаем, конкурентоспособността на една държава е пряко свързана с качеството на местната инфраструктура (пътища, жп линии и т.н.). Румъния има да наваксва много в това отношение и да покрива доста пропуски. Така че инвестициите в инфраструктура са жизненоважни. С орязването на средствата за това и прехвърлянето на парите към държавни пенсии и заплати (вече увеличени миналата година и с планирани нови увеличения в следващите години), правителството лишава Румъния от перспектива за икономическо развитие и вдига цената на живота за всички. Тази повишена цена на живота изяжда поне отчасти ръста на доходите. Инфлацията, стимулирана от правителствената политика, намалява покупателната способност и така също изяжда част от ръста на доходите, произведен от жертването на инвестициите в инфраструктура. Резултатът е, че Румъния е шампион по икономически растеж, но е неспособна да го превърне в икономическо развитие. Икономиката расте неустойчиво и с много ограничени социални ползи.

По темата работи и Мартин Димитров

- Растежът е задвижван основно от търсене и опасенията са, че икономиката прегрява.

- За да плати за повишаването на заплатите и намаляването на данъците, правителството реже от разходите за инвестиции в магистрали и други публични проекти.

Икономически растеж от 8.6% предизвиква две неща - завист и опасения. Докато България и останалите в ЕС се чувстват засенчени от Румъния, която изненада всички със скока на БВП през третото тримесечие, в Букурещ вече се чуват предупредителни гласове, че препускането може да доведе до катастрофа. Притеснението е, че впечатляващият резултат - с близо 3% над очакванията - не е здравословен. "Очевидно е, че този темп на растеж не е устойчив - Румъния не е Китай. Виждаме прекомерно търсене и това е много ясен сигнал за прегряване", предупреждава Йонуц Думитру, председател на румънския Фискален съвет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    гроздето е кисело - май така излиза?

  • 2
    balkantourist avatar :-|
    balkantourist

    Прехвалената Румъния!

  • 3
    tdd48354868 avatar :-|
    George Palazov

    Социализмът свършва, когато свършат парите- на другите.

  • 4
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    То няма лошо да се намаляват данъци ама ако правителството успява с по-малко пари да свърши същата работа. Освен това трябва първо да се види как се обслужва държавния дълг и после да се мисли за пенсии, ддс и т.н. Така ако кажем, че задълженията са 20% от БВП с падеж след 10години излиза, че всяка година трябва да сме предвидили 2% от БВП за покриване на заеми, а както знаем това го няма в никоя държава.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Като гледам синдеза за финансирането на разходите - не е добре. Не е лошо правителството да увеличава заплатите в държавния сектор, само че не и на цената на инфраструктурата и държавните предприятия. При криза държавните предприятия без резерви директно ще се обърнат по корем и дълговете им ще станат държавни.

    Социалистите играят опасна игра. Дано да имат план...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK