Бойко Борисов в страната на международното положение

Българският премиер представи визията си за инфраструктурното обединение на Балканите, нуждата от добри отношения с Турция и миграцията пред студенти в УНСС

Бойко Борисов на публична лекция в Университета за национално и световно стопанство на тема "България, Балканите, Европа и светът", заедно с ректора на университета Стати Стратев (вляво) и издателят на в-к "Труд" Петьо Блъсков (вдясно)
Бойко Борисов на публична лекция в Университета за национално и световно стопанство на тема "България, Балканите, Европа и светът", заедно с ректора на университета Стати Стратев (вляво) и издателят на в-к "Труд" Петьо Блъсков (вдясно)    ©  Юлия Лазарова
Бойко Борисов на публична лекция в Университета за национално и световно стопанство на тема "България, Балканите, Европа и светът", заедно с ректора на университета Стати Стратев (вляво) и издателят на в-к "Труд" Петьо Блъсков (вдясно)
Бойко Борисов на публична лекция в Университета за национално и световно стопанство на тема "България, Балканите, Европа и светът", заедно с ректора на университета Стати Стратев (вляво) и издателят на в-к "Труд" Петьо Блъсков (вдясно)    ©  Юлия Лазарова

"Ключовата думичка е мир. Към мир трябва да се стремим винаги. От войната по-лошо няма." С тези думи премиерът Бойко Борисов приключи лекцията си на тема "България, Балканите, Европа, светът", която бе организирана от ръководството на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и в. "Труд" в понеделник. В продължила около 40 минути реч министър-председателят обстойно покри почти всички глобални и регионални теми, от глобалното затопляне и Brexit, през миграционния натиск към Европа, до бъдещето на "Новия път на коприната" и, разбира се, Западните Балкани.

"Най-правилно е да държиме миграционния натиск извън пределите на ЕС."

Въпреки честото и постоянно прескачане от един въпрос на друг обаче станаха ясни няколко неща: поддържането на добри отношения с Турция продължава да бъде темата от първостепенна важност за премиера, мигрантите предизвикват всяка криза в Европа и трябва да бъдат държани от другата страна на огради, а Западните Балкани ги очаква или приемане в Европейския съюз (ЕС), или "повече джихадисти, емисари и мафия". И ако лайтмотивът на кабинета "Борисов 1" бе борба с контрабандата и строежа на магистрали, този на второто правителство бе антикорупцията (ха-ха-ха - бел. ред.), то със сигурност "триумфът" (по вицепремиера Валери Симеонов) на "Борисов 3" е външната политика.

Вероятно затова и множество студенти и голяма част от дипломатическия корпус бяха изпълнили аула "Максима" в УНСС в понеделник сутрин. Въпреки че Борисов обича да се изказва по геополитически въпроси, лекцията бе рядка възможност да се разбере каква е цялостната му визия за външната политика.

"За мен Европейският съюз не трябва да се загражда отвътре с огради, а да се загради отвън."

На сцената в аулата бяха седнали главният редактор и издател на в. "Труд" Петьо Блъсков, ректорът на учебното заведение Стати Статев и - между двамата - премиерът Борисов. По коридорите към нея дипломатите можеха да видят основно два вида плакати по стените - десетки листовки с лика на Борисов, обявяващи лекцията, и поне още толкова обяви за летни бригади в Америка. След кратка встъпителна реч на Статев, в която той изброи десетките премиери и министри, които учебното заведение е дало на страната, дойде ред на Борисов, който започна още от началото с призива си към мир.

Да не разваляме комшулука

"Живееме в едно изключително сложно време. Старите поколения помнят нищета и мизерията на войната, а новите поколения гледат на нея като нещо от историята, което се е случило." След това Борисов направи първия си рязък завой, за да изрази разочарованието си от "зациклянето" на коалиционните преговори в Германия, а после бързо прескочи на темата, която зае най-сериозната част от вниманието му по време на лекцията: деликатния баланс в отношенията с Турция.

"Има едно разминаване - основните държави в Европа напълно отричат президента Ердоган. Няма тема, по която да се сближат. Аз съм поставял в европейския съвет въпроса, след като има такова недоверие към Турция, а в същото време това е най-силната армия на южния фланг на НАТО", заяви Борисов. И после попита риторично: "Е ли е логично да разчиташ, че един човек е изцяло изцяло неприемлив за тебе, и в същото време да му дадеш пушката с патроните да ти пази гърба?" Подчертавайки военната мощ на южната ни съседка и реалния й боен опит, Борисов похвали миграционната сделка между ЕС и Турция, защото по думите му "това е най-правилното: да държиме миграционния натиск извън пределите на ЕС".

Климатични промени, миграция и още малко Турция

Миграцията се оказа втората най-любима тема на Борисов, според когото очевидно мигрантите или трябва да бъдат спрени, или съюзът се разпада. "За мен европейският съюз не трябва да се загражда отвътре с огради, а да се загради отвън", каза той и призова за затваряне на последния активен миграционен коридор през Италия. Изведнъж премиерът смени тона и стана загрижен за мигрантите и критичен към външната политика на неназовани велики сили: "Тези, които бягат от войната, ще идват на контролните пунктове, и ние като най-хуманни ще се грижим за тях и ще ги интегрираме, докато свърши войната. Защото колкото да не ни е приятно да го констатираме, там, където се намесихме - някои ще кажат, че това е руска пропаганда, но... загледайте се в новините довечера, няма една здрава сграда останала нито в Ирак, нито в Сирия, нито в Либия."

"Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Невероятна природа. От Средиземно до Черно море - планини, реки, природни богатства, работни народи... хубави хора."

В типичен негов стил Борисов нахока европейската дипломация и лидерите на страните - членки на ЕС, че не играят достатъчно активна роля във взимането на геополитически решения, а след това рязко измести разговора към климатичните промени. "Президентът Тръмп ги напусна споразуменията и ние циклиме върху едно и също нещо. За кого не е факт, че климатични промени има? За кой не е факт, че природата страда всячески от бруталната човешка намеса? Кога е имало такива наводнения в Атина, 400 л се изваляха. Или когато в Бургас за три часа е извалял дъжд, колкото в Плевенска област за годината?! Лесно е да кажеш каналите не ги поемат, те няма как да ги поемат. И е така по целия свят, каналите не могат да ги поемат."

След това Борисов направи нов рязък обратен завой към темата с бежанците, отбелязвайки, че Европа се фокусира върху маловажни неща като квотното разпределение на няколкостотин мигранти, а не върху решаването на кризите, които предизвикват бежански вълни. "Ние се караме колко мигранти ще ми върнат в България - 10, 100, 1000? И никой не може да каже цифрата. Ако са 1000, догодина няма ли да станат 2000? И българското общество застава нащрек. Ама не е ли така в Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия... навсякъде вече", запита отново риторично премиера, което бе само първият от серия подобни въпроси без адресат: "Кой предизвиква войните? Ние ли отиваме да се бием там? Напротив, ние пращаме контингенти да умиротворяват там и харчиме бюджетни пари, и то немалко, за това. А и най-голямата щета, имаме загинали войници там", заяви премиерът, след което отново се върна към Турция, съветвайки европейските си колеги да не дават оценки на демократично избраните лидери (визирайки най-вероятно турския президент Реджеп Ердоган), на чиято "воля се държат три милиона души в Турция". "Докато стигнат до Германия, какво ще се случи с България и Гърция по пътя. Затова сме длъжни да не се поддаваме на емоции, а да търсим прагматични решения", заключи Борисов.

"Ако не съм прекален оптимист, аз мисля, че с Китай ще се споразумеем и догодина форматът 16+1 ще бъде в България."

Балканите: Български европриоритет и "Барутен погреб" на Европа

Последната част от лекцията си Борисов отдели на Западните Балкани, които описа като приоритет на българското европредседателство, но и като "Барутния погреб на Европа". Според премиера самият факт, че България е поставила темата на дневен ред, трябва да се счита за успех. "Когато се кажеше "Балканите", почваше корупция, мафия, етническо напрежение... сиреч още проблеми, от които Европа има достатъчно", заяви министър-председателят, след което направи поредното лирично отклонение по темата Brexit, като заяви, че "може да съм лош пророк, но според мен трябва по-бързо да се подготвим за излизане без споразумение".

Но дупката, която Великобритания оставя в сърцето на ЕС, може да бъде запълнена от Западните Балкани според българския премиер. "Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Невероятна природа. От Средиземно до Черно море - планини, реки, природни богатства, работни народи... хубави хора!" Но настояването му темата да влезе в европейския дневен ред не е само заради честните балкански очи - според Борисов, ако страните не влязат в ЕС, това "ще генерира сфери на влияние от други велики сили, които не крият интереса си към тях".

Въпреки че не даде конкретни заявки какво могат да очакват страните от Западните Балкани по време на българското председателство на Съвета на ЕС, Борисов бе категоричен, че то дава редкия шанс "да покажем, че сме си научили уроците и гледаме напред, а не назад в историята, че на първо място стоят Европа и европейските ценности". Но те трябва да бъдат и материално подплатени с обещаното изграждане на транспортни коридори, магистрали, пристанища и газопроводи, както и отпадането на роуминга. Накрая премиерът обобщи рисковете пред неприемането на западните ни съседки:. "Младите хора ще си отидат, ще останат по-възрастните и тогава аз мисля, че ще се явят повече джихадисти, емисари и мафията ще цъфти най-лесно. Ще работя най-активно това да не се случи. Трябва да изграждаме всички връзки, по всички напречни и надлъжни линии на Балканите, да доведем инвестициите - това е в интерес и на Запада, и на всички останали", заключи премиерът, с което лекцията приключи.

Няколко други интересни щриха от прескачащите геополитически мисли на Борисов бяха, че България ще покани Китай да организира следващия формат 16+1 между Пекин и страните от Централна и Източна Европа през 2018 г. в София. Освен това премиерът загатна, че шенгенското пространство "изцяло ще се преработи", макар да не даде повече детайли какви ще са тези промени. В края на лекцията след четири студентски въпроса главният редактор на в. "Труд" покани гостите на следващата подобна лекция с Бойко Борисов догодина, "защото той и тогава със сигурност ще е премиер".