С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 21 ное 2017, 14:36, 12091 прочитания

За Холандия – лекарства, за Франция – банки, a за България може би Шенген

Гласуването за преместването на двете европейски агенции от Лондон се обърна в открита търговия, лобизъм и натиск

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ден след историческата победа на Григор Димитров на последния турнир на ATP в Лондон България претърпя очаквано поражение в избора на ново място за базираните в британската столица две агенции на Европейския съюз – Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) и Европейския банков орган (ЕБО). Те трябва да напуснат Великобритания заради решението на страната да напусне ЕС и за тяхното приемане се разгоря битка между всички оставащи страни членки – в ЕАЛ например работят 900 високоплатени експерти, а агенцията ежедневно генерира поръчки за изследвания и анализи към университети, лаборатории и фармацевтични фирми. В крайна сметка лекарствената агенция отива в Амстердам, а банковият орган в Париж.

София беше сред аутсайдерите още от самото начало – след дълго колебание България подаде молбата си да приюти ЕАЛ в последния момент, а оценките на самата медицинска агенция и Европейската комисия за предложеното от българската столица бяха, меко казано, обезкуражаващи. Ден преди самото гласуване в понеделник Ladbrokes, сайтът за онлайн залагания, даваше на София 50/1 шанс за победа. По време на самото гласуване София е получила само три точки в първия тур, т.е. България е гласувала сама за себе си (за системата на гласуване виж в карето).
Европейската система 3-2-1

Системата за гласуване даваше на всяка от 27-те страна членки три възможни избора, единият от които с три точки, другият с две, а третият с една. Победителят трябваше да бъде този град, които е събрал поне 14 първи избора. След първия кръг напред продължаваха събралите най-много точки три града. Във финала всяка страна имаше по един глас.

На първия тур за избор на новата централа на Европейската агенция по лекарствата Милано е получил 25 гласа, Амстердам и Копенхаген по 20, Братислава - 15, Барселона - 13, Стокхолм – 12, Атина и Порто по 10, Варшава и Букурещ по 7, Брюксел и Хелзинки по 5, Виена – 4, а Бон, Лил и София – 3.

На финалния тур Амстердам и Милано са получило по 13 гласа, тъй като Словакия е отказала да гласува като протест, че нито една източноевропейска страна не се е класирала по-напред. В крайна сметка холандската столица беше избрана с жребий.

Новата централа на Европейския банков орган в Париж също беше избрана с жребий, след като в началото водеше Дъблин.

Данните за гласовете не са официални, но неформално се разпространяват от различни източници в twitter и е почти сигурно, че излизат от дипломати, присъствали на заседанията.

Българската игра в европейския пазар
Всъщност българската кандидатура, която предизвика много подигравки в България, никога не е била разглеждана като нещо повече от средство за търговия – по този начин правителството най-вероятно се е надявало да повиши стойността на българския глас по време на гласуването.


Това стана пределно ясно на 8 ноември, след съвместното заседание между българския кабинет и Европейската комисия. Тогава доста изненадващо премиерът Бойко Борисов подхвърли, че България ще играе в комбина с Италия. В резултат на това седмица по-късно премиерът на Нидерландия Марк Рюте се обади на Борисов, като според правителствената информационна служба двамата са говорили за "осигуряването на равен достъп до лекарства на всички граждани на Европейския съюз".

С много голяма вероятност може да се предположи, че освен за лекарства Борисов и Рюте са си говорили и за Шенген. През 2011 г. именно Нидерландия водеше коалицията от страни, която спря България за влизането й в европейското пространство без граници, позовавайки се на проблемите с корупцията и организираната престъпност в страната.

За какво точно си е говорил българският премиер с италианския си колега Паоло Джентилони по време на официалното си посещение преди седмица не е ясно. Рим обаче обещаваше подаръци на всички страни, които подкрепяха кандидатурата на Милано за нова щабквартира на ЕАЛ. Според слуховете в Брюксел Италия например е обещала да изпрати повече войски в прибалтийските републики (в момента там има 140 италиански войници).



В крайна сметка България освен за себе си на първи тур е гласувала и за кандидатурата на Амстердам, и за Милано. Не е ясно за кого е гласувала България на финалния тур, но ако се съди по краткосрочните цели на правителството – влизането в Шенген, Амстердам може да каже едно благодаря и на България. Този избор е логичен, още повече че Италия си заби неприятен музикален изстрел в крака по време на посещението на Борисов в Рим – посрещналият го военен оркестър изсвири безобразно фалшиво българския химн.

Сега трябва да видим дали Борисов ще може да каже едно благодаря на Рюте след няколко месеца.

Още една тухла в стената между Изтока и Запада

В ЕС съществуваше доскоро идеята, че за да бъдат приобщени страните членки по-тясно към общия бюрократичен механизъм, е добре всяка от тях да стане домакин на някоя институция. И тъй като източноевропейските страни получиха възможност да се наредят на опашката за агенции по-късно, някои получиха леко безсмислени структури, а други, като България, останаха без нито една. Така че преместването на двете агенции от Лондон можеше да помогне за преодоляване на този проблем. Например Словакия според всички оценки била свършила добра работа да представи Братислава като добро място за лекарствената агенция.

След избора полски, словашки и чешки дипломати коментираха, че са разочаровани от избора на Амстердам и Париж, тъй като в критериите за избор имаше заложен и географския баланс. Вместо това везната се наклони изцяло на Запад. Успокоението в случая е, че поне Амстердам и Париж, извън политическите и географските съображения, са добро място за двете агенции. Но това няма да измени лошия вкус в устата на източноевропейските страни, които все повече усещат, че когато се взимат важни решения, те остават загърбени.

А друга тухла в стената между Изтока

Решението на България пък да подкрепи Италия и Холандия за лекарствената агенция показва за пореден път, че единство на Изток няма, а и няма как да има. Нито Братислава, нито Варшава могат да помогнат на София, за да изпълни целите си. А и в последно време България започна да играе ролята на бедния добър роднина, който измества малко по-шумните и не толкова бедни други роднини за благоволението на старите страни - членки на ЕС. Което няма как да предизвика добри чувства от Полша или Унгария.

Скоро, когато започнат преговорите за новия бюджет на ЕС за периода 2021-2027, тези неразбирателства ще избухнат с пълна сила. Има голяма вероятност интересите на България и Полша например да се сблъскат по отношение на кохезионната политика.

Всички против Германия?

Най-интересното е, че по време на гласуването германските кандидатури – Бон за ЕАЛ и Франкфурт за ЕБО, получиха минимални гласове. От самото начало беше ясно, че Германия е готова да търгува лекарствената агенция за сметка на подкрепа за това тя да получи банковия орган. В медиите дори изтече информация, че Берлин е направил подобна сделка с Гърция.

По време на гласуването обаче стана ясно, че за Бон е гласувала само Германия. За Франкфурт, който се считаше за абсолютен фаворит, тъй като там се намират ЕЦБ и европейският надзор нa застраховането, отново са гласували само Германия и още една страна.

Отхвърлянето на Франкфурт може да е сигнал за поне две неща. Едната възможност е Германия да е нямала какво да предложи, за да получи подкрепа. Това е логично за страна без правителство (разговорите за формиране на управляваща коалиция, изглежда, ще пропаднат). Другата възможност обаче е малко страни членки да имат желание Германия да събира още влияние във финансовата сфера и да налага волята си за дисциплина.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Преструктурирането на дълговете в банковия сектор в Турция се забавя Преструктурирането на дълговете в банковия сектор в Турция се забавя

Частният сектор и държавата не могат да достигнат до консенсус

21 юли 2019, 678 прочитания

Опитите на ЕС да ускори своята сателитна навигационна система претърпяха удар Опитите на ЕС да ускори своята сателитна навигационна система претърпяха удар

Европа иска да не изостава от геополитическите си конкуренти САЩ, Китай и Русия

21 юли 2019, 825 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Спор за говеждо месо може да забави 17-годишни търговски преговори на ЕС

Ефектът от Brexit се усеща и в бизнеса с Южна Америка

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото