С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 28 ное 2017, 18:56, 7278 прочитания

Алексей Громико: Авторитарните режими имат предимството на предвидимостта

Президентът на Асоциацията за европейски изследвания на Русия в интервю за "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Алексей Анатолиевич Громико (роден през 1969 г.) е внук на най-дълго заемалия поста министър на външните работи на бившия СССР Андрей Громико. Завършва с отличие историческия факултет на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов". През 1997 г. защитава дисертацията "Неоконсерватизъм и нов лейбъризъм: политическата борба в съвременна Великобритания" в Руската академия на науките (РАН). В момента е директор на Институт "Европа" при РАН, ръководител е на Центъра за британски изследвания и на европейските програми на фонд "Русский мир". Президент е на Асоциацията за европейски изследвания на Русия. През 2012 г. той бе удостоен със званието почетен доктор на Пловдивския университет.
Г-н Громико, вие бяхте един от радетелите на концепцията за "суверенна демокрация", която беше водеща както сред руски анализатори, така и сред такива, изследващи Русия отвън. Смятате ли, че тази концепция все още има тежест?

- Мисля, че беше преди 10 години, когато специализирах в тази тема, за година-две тя беше дискутирана в Русия, но след това залезе и не съм чувал никой сериозен политически анализатор или политик да използва концепцията. Беше модерна, улови погледа на публиката, но беше забравена. Докато на Запад много хора базираха работата си на това как Русия базира външнополитическата си ориентация на базата на тази концепция. Това е пример колко схематичен и изкуствен е подходът им към Русия. Можеш да я анализираш, но само в рамките на времето, в което е използвана. Това беше само една интерпретация относно външната политика на страната, на базата на това как тя изготвя външната си политика по суверенен начин, но в контекста на глобална система на многостранна зависимост.


Например външната политика на САЩ може да бъде разглеждана като суверенна, също така и на Китай и Индия. Но с тази на ЕС и на членовете му имаме проблем - как разглеждаме суверенните решения на ЕС, които на практика не съществуват, и тези на отделните членки - също е проблемно, защото много от тези страни делегират част от суверенитета си доброволно на ЕС. Второ, много от тях все още зависят от военната протекция на трета страна, която не е членка на ЕС - САЩ. Затова руската страна е много скептична относно външната политика не само на страните от ЕС, но и на самия ЕС като цяло. Путин харесва стратегията. Русия може да е авторитарна демокрация, но не е диктатура. Системата има много атрибути и механизми на демокрацията, тя е нелиберална система, но с много политически актьори. Но това не означава, че тя е изначало лоша система. В големия контекст това не е инцидент, това не е нещо ненормално и не бива да се разглежда като такъв и трябва да се анализира от тази гледна точка. Второ, авторитарните демокрации имат предимството на предвидимостта от стратегическа гледна точка. Когато държавата е заложник на политическите цикли, има хоризонт на планиране на 5-8-10 години, но Путин знаеше преди 10 години, че ще бъде на власт поне 10 години, сега знае, че ще бъде на власт през следващите 7 години.
"Сега Полша и Прибалтика са част от ЕС и НАТО и Русия няма стратегически интерес в тези държави. Това, срещу което Русия се противопоставя в тези страни, е двойният стандарт на ЕС за човешките права на всички граждани."

Това е предимство, но и недостатък. Проблемът е как ще се предаде властта, което е голямото притеснение на всички, не само в Русия, но и в Турция.

- Така е, и двете е. Но не мисля, че има база на сравнение между двете страни. Ердоган беше много разделителна фигура в Турция отдавна и страната е разделена почти наполовина в поне 4 години. Както Тръмп в момента в САЩ, който разделя обществото, достигна се до разрушаване на конфедеративни статуи, има същински граждански сблъсъци на базата на идентичност...

Но не е ли подобно историческото отношение в Русия, където фигури като тази на Сталин разделят Русия?



- Никой не разрушава статуи в Русия и не се бие по улиците, както в САЩ.

Протестите на г-н Навални завършиха с много затворени и задържани, а самият той загуби зрението си след нападение. Това ми се струва като насилие.

- Това е държава на 184 млн. души и някой може да си загуби зрението, но ако сравните колко разделителен въпрос е историята за Русия сега и преди 20 години, сме на светлинни години напред. Ако видите дискусията в страната относно двете революции през 1917 г., те са академични, дори комунистическата партия не използва повода за политически манифестации. Но да се върнем на сравнението между Русия и Турция. В Русия няма такова разделение като в Турция. Няма сили, които имат възможностите да се организират и да отхвърлят властта - военен преврат като в Турция не е възможен например. Демокрацията може да бъде стабилна или нестабилна. Демокрацията сама по себе си не означава стабилност. Египет демократично избра главата на радикалната мюсюлманска групировка, а след това той беше свален и Европа и САЩ подкрепиха Сиси. Подобни са примерите в Украйна, Молдова... Каква демокрация е Молдова, когато откраднат 1/4 от бюджета ѝ. Великобритания, люлката на демокрацията - каква демокрация е това, когато 51% от страната реши съдбата на страната - това не е либерална демокрация, това е мажоритарна система.

Говорите за стабилност, но либерализмът осигурява стабилност на правилата за вход в политическата система, докато това, което имате предвид, е стабилност на "изхода" - че някои ще управлява още 5 или 10 години.

- Ако трябваше да избирате между разпадането на СССР, което доведе до нестабилна демокрация през 90-те, и китайския път, който остави на власт една партия, но задържа страната заедно, без да носи болка на милиони, значи избираш китайския път и чакаш средната класа да се консолидира...

Но това, което виждаме в момента в Русия, не е нито китайският модел, нито този от СССР, а едноличен режим, воден от Путин, без явна алтернатива в лидерството. Това поставя страната в дългосрочен план в проблемна ситуация - мислите ли, че институционалната рамка в Русия в момента може да осигури безпроблемното предаване на властта в един бъдещ момент?

- Дори стабилните демокрации нямат стопроцентова сигурност, че в инцидентна ситуация лидерите им ще ги изпратят в разрушителна ситуация. Обединеното кралство е пример за това, Испания - не знаем дали след 10 години двете страни ще имат същите граници заради сепаратизма. Същото важи и за САЩ. И когато подобна голяма държава, символ на демокрацията в световен мащаб, започне да вини някоя външна сила за това какво се случва в страната, това е пример за нефункционалността на самата държава.

Това се случваше в Русия в последните две десетилетия.

- Абсолютно! И в СССР. И това беше първия сигнал за разпада му.

Но не е ли така и сега, с тази борба срещу чуждите фондации и агенти?

- В САЩ? Първо, в САЩ в момента цари лудост относно руското влияние, която показва колко дисфункционална е тяхната политическа система. Същото важи и за балтийските държави и Полша, където Русия се рисува като всесилна тъмна сила, която може да направи каквото си поиска.

Но не смятате ли, че причината за това е ревизионизмът, който Русия проповядва - говорите за мултиполярност, промяна на тежестта на влиянието?

- Русия много години беше обвинявана за това, че е бранителка на статуквото през 90-те години. А всички други големи сили бяха ревизионистки, те искаха да променят цялата международна система - САЩ нападнаха Ирак, Югославия, разширяването на НАТО... Но когато голяма част от другите велики сили са ревизионистки, трябва ли да сме по-големи светци от папата? И когато страната направи нещо извън нормата, всички викат "фал!" За мен това е чиста пропаганда, защото когато прекрачиш нормите на международното право няколко пъти подред, как очакваш, когато друг го направи, да го обвиниш в ревизионизъм. Освен това едно е да нападнеш Ирак под фалшив претекст, страна, която е на другата страна на земното кълбо, и да я разрушиш със стотици хиляди жертви, и да го сравняваш с Крим, където имаше един украински войник загинал. Не можеш да сравняваш двете събития. Да не говорим, че това, което се случваше по улиците на Киев през 2013-2014 г., беше в стратегическия обхват на Русия. Въпросът със стратегическата и военна безопасност на Русия е доста различен от тези на САЩ в Либия, Ирак и Афганистан.

Не е ли този начин на разсъждение причината за страхът от Русия в Прибалтика? Колко далеч извън границите на Русия се разпростира стратегическият интерес на страната?

- Сега Полша и Прибалтика са част от ЕС и НАТО и Русия няма стратегически интерес в тези държави. Това, срещу което Русия се противопоставя в тези страни, е двойният стандарт на ЕС за човешките права на всички граждани - гражданския статут на руски говорещите в балтийските държави. Стотици хиляди души бяха считани за не-граждани, въпреки че те гласуваха за независимост.

Не смятате ли, че мултиполярността може да доведе до много повече нестабилност в света, много повече прокси войни? Като в Сирия в момента.

- Сирия нямаше да се случи, ако имахме работещ модел на полицентричност. Тя се случи, защото ЕС нямаше външна политика, а САЩ решиха да свалят режима на Асад. САЩ не се опитаха по никакъв начин да спрат Саудитска Арабия или Катар да подкрепят т.нар. умерени и ислямистки бунтовници. И Либия, и Ирак не се случиха заради проблеми с полицентричността, а заради това, че някои големи сили не искат да я приемат за даденост.

Но защо мислите, че ще стане по-добре с увеличаването на многополюсността?

- Първо, полицентричността е неизбежна - като глобализацията. Това е динамика на силата, културна, икономическа и военна. Ако се съгласите, че в момента изникват повече центрове на силата в световно ниво, трябва да направите нещо по този въпрос. Можете или да приемете това и да спрете да се държите като суепрсила, или да споделите отговорността за регионалната и световната сигурност, да модернизирате глобалната финансова архитектура и така ще накарате полицентричността да се развие в посока стабилност. Но ако ще правите всичко възможно да дестабилизирате света, ще имаме несигурна многополярност. САЩ блокираха преразпределението на гласовете в МВФ, договорено в Г-20. Когато блокираш тези реформи, караш останалите страни да търсят развитие извън съществуващите рамки. Затова страни като Китай, Индия, Русия и други започват да правят нови алтернативни институции. Разбира се, това е проблематично, защото светът отново се разделя на фракции, които се съперничат, вместо да си сътрудничат. И причините за това не са Русия, а заради старите водещи сили в международния ред, които не искат да отстъпят от това, което смятат за тяхно.

Какво се промени след избора на Тръмп в геополитическата стратегия на Русия?

- Няма да говоря за очевидното. Ще кажа обаче, че въпреки непрестанните атаки от Конгреса на САЩ в Сирия се създават зони за деескалация с помощта на двете страни и всички го признават. Така че това със сигурност промени ситуацията там, защото Тръмп е много постоянен в това, което прави по отношение на договорката си с Русия.

Интервюто взе Мартин Димитров
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борис Джонсън се цели в премиерския пост, но опонентите му се обединяват срещу него Борис Джонсън се цели в премиерския пост, но опонентите му се обединяват срещу него

Потенциална победа на водещия Brexiter ще промени политическите сметки както в британския парламент, така и в ЕС

18 юни 2019, 785 прочитания

Американски компании лобират за олекотяване на забраната на Huawei Американски компании лобират за олекотяване на забраната на Huawei

Производителите на чипове са най-активни в опитите да повлияят на Вашингтон

18 юни 2019, 1047 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Северна Корея изстреля балистична ракета и твърди, че може да достигне САЩ

След двумесечно затишие поредната провокация на режима на Ким Чен Ун засилва международното напрежение

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет