Как се ловят военнопрестъпници с Facebook
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се ловят военнопрестъпници с Facebook

Как се ловят военнопрестъпници с Facebook

Няколко държави от ЕС успяха да осъдят конкретни хора за зверствата в Сирия

7949 прочитания

Ако от няколко седмици в България тече абсурден дебат на тема "Да премахнем давността на престъпленията, свързани с приватизацията, и да възстановим справедливостта", в ЕС от няколко години тече ренесанс на наказателното право, невиждан от нюрнбергските процеси насам.

Държави като Холандия, Швеция и Германия водят успешни дела, с които наказват ефективно не само военнопрестъпници от конфликтите в Сирия, но също и виновници за събития отпреди повече от 20 години в Етиопия и Руанда, показвайки, че когато става дума преследване на военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството, няма граници във времето и пространството.

За да докажат вината на извършителите, разследващите сверяват часовника си. Те използват не само показанията на бягащите от войната, но информация от открити източници. На базата на качени видеа и снимки във facebook и клипове в youtube се възстановяват събития отпреди години.

Целта на това усилие е ясна: ЕС да не се превръща в сигурно убежище за военнопрестъпниците, бягащи от тези конфликти.

Като съда в Хага, но работещо

Създаването на Международния наказателен съд през 1998 не освобождава отделните държави да преследват геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления. Някои държави, като Германия например, приемат ангажимента сериозно, като залагат в наказателните си кодекси т.нар. универсална юрисдикция за широк кръг от престъпления. Този принцип позволява на прокурорите в съответните държави да преследват брутални посегателства, независимо че са извършени извън територията на държавата и извършителите ги няма.

Петнадесет години по-късно конфликтът в Сирия показа, че системата на международното наказателно право понякога е безсилна. От една страна, Дамаск не е признал юрисдикцията на съда, а от друга - Китай и Русия блокираха опитите на Съвета за сигурност да инициира дела там, което беше другата правна възможност.

Това кара няколко държави от ЕС, които са крайна дестинация на мигрантите, бягащи от конфликтите, да отделят специални усилия за преследването на военните престъпления в тези държави.

Доклад на правозащитната организация Human rights watch (HRW), публикуван в началото на октомври, анализира този тип дела в Германия и Швеция.

Това са първите държави, които започват така наречените структурни разследвания за престъпленията от конфликта в Сирия. В тези дела се събира всякаква информация, от която впоследствие се отделят материали за конкретни казуси.

Първите присъди идват през 2016 г. и са срещу двама германски граждани от т.нар. чуждестранни бойци на ИДИЛ. Те са осъдени на базата на клипове, на които се вижда как те унижават телата на убити противници.

През февруари 2017 г. в Швеция е осъден сирийски бунтовник, признат за виновен за екзекуцията на седем войници от сирийската армия. Той получава доживотна присъда. Текущите разследвания в двете държави са 40.

Според HRW в основата на успешните разследвания в двете държави са адекватното законодателство, добре функциониращите специализирани звена за военни престъпления и предходният опит на двете държави в подобни разследвания.

Половин век назад

За разследването на тези престъпления ключова роля има Мрежата за разследване и наказателно преследване на престъпленията против човечеството, геноцид и военни престъпления към "Евроджъст". Организацията улеснява обмяната на опит и информация по конкретни казуси (вижте интервюто с нейния секретар), като всяка държава - членка на ЕС, има своя контактна точка. За България това е съдия Мариета Неделчева, която е зам.-председател на Специализирания наказателен съд.

"България е транзитна държава. Пострадалите от военни престъпления, а и извършителите просто не се задържат тук", коментира тя пред "Капитал" и казва, че пречките пред успешни разследвания на такива престъпления в България са много.

Съдия Неделчева цитира констатациите на изследване на "Амнести интернешънъл", че България е една от първите държави, които въвеждат универсална юрисдикция за престъпления срещу мира и човечеството, но в същото време текстовете в Наказателния кодекс за тези престъпления не са ясно дефинирани. За други престъпления като убийствата, изнасилванията, противозаконното лишаване от свобода България не предвижда универсална юрисдикция, ако те са извършени в контекста на военен конфликт или има елементи на престъпление срещу човечеството. Освен това текстовете на тези престъпления са на близо половин век и не отразяват съвременната реалност. Тя дава като пример престъпленията на ДАЕШ срещу жените от кюрдското малцинство на язиди - държането им в плен, насилственото забременяване, стерилизация и т.н.

"Наистина са необходими сериозни измерения, за да бъде Наказателният кодекс в синхрон с Римския статут", коментира съдия Неделчева. Тя е на мнение, че липсата на адекватно законодателство не е оправдание. Неделчева има идея какво може да се направи и в момента: "Искам да организирам среща с Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, на която да обсъдим тази тематика. Интервюистите, които разговарят с кандидатите за закрила, са първите представители на държавата, с които те се сблъскват. Ето защо те трябва да включат въпроси в интервютата си, които да им помогнат да идентифицират жертви на такива престъпления, да разяснят правата им. Необходимо е изграждането на канал за съобщаването на такива престъпления в прокуратурата."

Съдия Мариета Неделчева отбелязва, че темата за противодействието на безнаказаността на геноцида, престъпленията срещу мира и човечеството и военните престъпления ще бъде актуална за България, тъй като е част от програмата на българското председателството на Съвета на ЕС.

Усилията на един съдия, разбира се, не са достатъчни. Ако за българските власти разследването на такива престъпления изглежда бутиково занимание (доколкото тук има давност за брутални престъпения като убийства, изтезания и изнасилвания), то е добре те да си дадат сметка, че затварянето на очите може да превърне страната в сигурно убежище не за бежанци, а за военнопрестъпници.

Ако от няколко седмици в България тече абсурден дебат на тема "Да премахнем давността на престъпленията, свързани с приватизацията, и да възстановим справедливостта", в ЕС от няколко години тече ренесанс на наказателното право, невиждан от нюрнбергските процеси насам.

Държави като Холандия, Швеция и Германия водят успешни дела, с които наказват ефективно не само военнопрестъпници от конфликтите в Сирия, но също и виновници за събития отпреди повече от 20 години в Етиопия и Руанда, показвайки, че когато става дума преследване на военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството, няма граници във времето и пространството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK