Sweet home Chicago*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Sweet home Chicago*

Протест в Ню Йорк срещу решението на администрацията на Тръмп да се прекрати програмата, по която почти 60 хил. граждани на Хаити живеят в САЩ след земетресението от 2010 г.

Sweet home Chicago*

Антимигрантската политика на Доналд Тръмп доведе до разделение между държавата и градовете убежища

Калина Горанова
5800 прочитания

Протест в Ню Йорк срещу решението на администрацията на Тръмп да се прекрати програмата, по която почти 60 хил. граждани на Хаити живеят в САЩ след земетресението от 2010 г.

© Reuters


Темата накратко

- Имиграционните политики на американския президент Доналд Тръмп срещат съпротивата на градските юристи и доведоха до разделение между федералното управление и градовете убежища.

- Чикаго е само един от градовете, които се опитват да защитят имигрантите си.

- Опасенията са, че антимигрантската политика води до страх и нежелание от страна на гражданите да сигнализират за престъпления и до повече ненаказана престъпност.

"Докато федералното правителство прави крачка назад в определени сфери като защитата на гражданските права, ще продължим да виждаме градски адвокати, които да запълват този вакуум." Думите са на Едуард Сискел, ръководител на градския правен отдел на Чикаго и старши съветник по юридическите въпроси на кмета Рам Емануел.

Градът, дал на американската култура неща като блус, небостъргачи и McDonald’s, е сред т.нар. градове убежища за имигрантите. Те се превърнаха в трън в очите на президента Доналд Тръмп, който поведе битка срещу имиграцията (виж втория текст). Градовете отвръщат със съдебни дела срещу изпълнителните заповеди, които излизат от администрацията на Белия дом. Резултатът е една все по-разделена държава.

Едно от важните дела пред Сискел и града му се води срещу Министерството на правосъдието на САЩ. По-рано тази година то въведе специални изисквания по грант, които държавата отпуска към градовете. Накратко: администрацията на Тръмп реши, че ако градове убежища искат да получат средства за определено нещо, ще трябва в замяна да сътрудничат на имиграционните власти.

Това обаче води до сериозни проблеми за градовете. "Тези федерални идеи създават атмосфера на страх и подозрителност, които подкопават усилията ни за обществена сигурност", казва Сискел. Поради опасения, че ще бъдат предадени на имиграционните власти, хората спират да подават сигнали за престъпления и да търсят правата си в съда. Случаят от февруари на жена от Ел Пасо, Тексас, жертва на домашно насилие, задържана от имиграционните след изслушването й в съда, доби широка популярност сред имигрантските общности.

Имигрантите са важни и по още една причина. През 1960 г. населението на т.нар. Среден запад е 28.8% от това на САЩ. През 2010 г. то вече е 21.7 процента и пада като дял всеки десет години. Анализ на The Chicago Council on Global Affairs посочва, че имигрантите са част от решението на проблема.

Чикаго срещу държавата

Програмата, с която администрацията на Тръмп се опитва да принуди градовете убежища да променят политиката, се нарича The Byrne Memorial Justice Assistance Grant и по нея се отпускат пари за повишаване на сигурността. Чикаго, като водещ класациите в САЩ по отношение на убийствата, кандидатства всяка година, а средствата отиват за полицейско оборудване и др. Сега обаче, ако Чикаго иска парите, трябва да се съгласи на няколко неща. Първо, да даде пълен достъп на имиграционните служби (Immigration and Customs Enforcement - ICE) до затворите на града. Второ, имиграционните власти трябва да получават информация 24 часа преди освобождаването на някой от затвора, така че да може той да премине след това под тяхна юрисдикция. И трето, да се подава разследваща информация на ICE при поискване.

Парите по гранта са 2 млн. долара. За градските адвокати въпросът е по-скоро принципен. Според тях федералното правителство в ерата на Тръмп използва случая, за да тества системата. И ако победи Чикаго в съда, Белият дом ще се опита са разшири обхватът на политиката си срещу градовете убежища и през други държавни грантове. Според градските адвокати ограниченията нарушават американската конституция и те искат резултатът от делото да е с национална тежест.

Страх ли ви е от депортиране

Основният проблем по думите на Сискел е, че изискванията за достъп на имиграционните власти ще подкопаят способността на чикагската полиция да гради връзка на доверие с имигрантските общности - практика, която исторически е помогнала на града за осуетяването на престъпления. "Хората ще спрат да се обръщат към полицията, за да сигнализират за престъпления, ако се страхуват, че така ще поставят себе си, роднините или съседите си под риск от депортиране", казва той.

Подобни примери вече има в други американски градове убежища. В Денвър, Колорадо, поради страх от депортиране девет жертви на домашно насилие са отказали да продължат съдебните си дела. Така за деветте насилници няма последствия за деянията им. Това разказва Кристин Бронсън, главен юридически представител на Денвър. И допълва, че структури като полицията и социалните служби вече усещат спад на подадените сигнали за престъпления сред латино общността в града след встъпването в длъжност на Тръмп.

"Работихме много усилено като град да изградим сигурна и гостоприемна общност за всички. Сигурността зависи от доверието и сътрудничеството между хората и органите на властта. Това означава свидетели и жертви на престъпление да имат желание да подават сигнали и да си сътрудничат на полицията и прокурорите. Когато правителството на федерално ниво провокира страх и безпокойство, това поставя под риск доверието в институциите, което като град сме изградили. И това прави града по-малко сигурно място", казва Бронсън.

Разделената страна

По делото "Чикаго срещу държавата" градът спечели на първа инстанция и чака обжалването. Чикаго не е сам в съдебната битка. Делото е подкрепено от още 37 града (от мегаполиси като Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско до по-малки като Тулса, Остин и Денвър), окръга и организации.

Рестрикциите за грантове не са единствената политика на Тръмп срещу имигрантите, която среща опозицията на местната власт. Поне 15 щата започнаха съдебна битка против решение за спирането на DACA (виж допълнителния текст), а Калифорния заведе дело срещу плановете за стена по границата с Мексико.

Някои от градовете прибягват и до законови промени, за да защитят имигрантските си общности. Например дори да сте легално в САЩ, може да бъдете депортирани, ако сте извършили нарушение, което предвижда задържане за над 365 дни. За да не се стига до този сценарий, Денвър прави промени в наказателните си разпоредби, като за определен вид нарушения максималното наказание пада под лимита от 365 дни. И така битката градовете срещу Тръмп продължава на всички възможни фронтове.

* Песен на Blues Brothers

Тръмп срещу имигрантите

Анджела Гарсия, асистент професор от Univercity of Chicago, занимаваща се с миграционната политика на САЩ, обобщава основните идеи на Тръмп

Стената

Изграждането на стена между САЩ и Мексико беше един от стълбовете на кампанията на Тръмп. В Сан Диего вече се появиха различни прототипи на бъдещото преграждение. Няма яснота колко милиарда долара ще струва то, но за охраната му ще са необходими допълнителни над 5000 граничари. Стената всъщност не е изобретение на Тръмп. Границата отдавна е опасана с 687 мили различни преграждения (около 35% от нея). Всичко започва в Сан Диего и Тихуана. Идеята е да се прекъснат местата, които се преминават лесно с автомобили от град в град. Резултатът е, че хората започват да преминават границата през пустинята в Аризона, като се създава нов бизнес за трафикантите. Тъй като пресичането става трудно, хората спират да се връщат по родните си места по един или друг повод и се заселват трайно. Хората без документи в САЩ се изчисляват на 11.3 млн. души.

Мюсюлманската забрана

Забраната мюсюлмани с работни или туристически визи от определени държави да влизат в САЩ също не е идея на Тръмп. Година след 11 септември 2001 г. при Джордж Буш се въвежда специален режим за мъже и момчета от 25 държави - 24 мюсюлмански плюс Северна Корея (National Security Entry - Exit Registration System или NSEERS). По тази програма са депортирани около 14 000 души. Впоследствие действието й е прекратено, но структурата й остава. Притесненията, че Тръмп ще я поднови под някаква форма, се сбъдват. На 27 януари той въведе първата си забрана за влизане в САЩ на база религия (Protecting the Nation from Foreign Terrorist Entry into the United States, по-известна като The Muslim Ban). Тя забранява на гражданите от 7 мюсюлмански страни да влизат в САЩ, включително хора със зелени карти, работни и студентски визи. Срещу забраната започват дела. Следва нова заповед от март, която също среща съдебен отпор. Третата редакция на забраната е пусната през есента и засяга гражданите на Иран, Либия, Сирия, Йемен, Сомалия, Чад и Северна Корея и Венецуела. Тя също трябва да премине през съдебната система на САЩ.

"Мечтателите"

От 2001 г. САЩ се опитват да решат въпроса на младите без документи, пристигнали в страната като бебета или деца. Идеята е, че те са пресекли границата, следвайки възрастен човек, и не бива да носят отговорност. В последствие са получили образование в САЩ, но остават без документи. От 2001 г. се работи по злополучния Dream Act, който да реши проблема на децата "мечтатели". Като временно решение през 2012 г. Обама представя програмата "Отложено действие за пристигналите в детството" (The Deferred Action for Childhood Arrivals), известна като DACA. Тя засяга около 800 000 души и дава възможност на "мечтателите" да се предпазят от депортиранe, да работят и да учат в университет, като подновяват статута си на две години. През септември Тръмп отмени DACA, давайки на Конгреса 6 месеца, за да излезе със законодателно решение на проблеми, по които безуспешно се работи от 2001 г. Атаката на Тръмп срещу DACA предизвика сериозни протести в страната, а The University of California заведе дело във федералния съд.

Ускорено депортиране

Преди Тръмп практиката на ускорено депортиране предвижда извеждане от страната на заловен нелегален имигрант, влязъл до две седмици преди това и заловен в рамките на 100 мили от границата. То се извършва или от граничните, или от имиграционните власти без адвокат, съдия и възможност за защита. На 25 януари от Белия дом излиза изпълнителна заповед, че ако сте влезли без разрешение преди две години и сте заловени където й да е на територията на САЩ, подлежите на депортиране по бързата процедура.

С помощта на градовете

Secure Communities е програмата за депортиране, разчитаща на партньорството между федералните, щатските и градските административни органи, ръководена от ICE. Програмата предполага залавяне и депортиране на имигранти без документи, които са били проверени по една или друга причина от градската полиция например. Стартирала през 2008 г. при Буш, тя е спряна от Обама през 2014 заради огромния ръст на депортациите и зачестилите проверки от полицията на база расов признак. Възстановена е на 25 януари от Тръмп.

Темата накратко

- Имиграционните политики на американския президент Доналд Тръмп срещат съпротивата на градските юристи и доведоха до разделение между федералното управление и градовете убежища.

- Чикаго е само един от градовете, които се опитват да защитят имигрантите си.

- Опасенията са, че антимигрантската политика води до страх и нежелание от страна на гражданите да сигнализират за престъпления и до повече ненаказана престъпност.

"Докато федералното правителство прави крачка назад в определени сфери като защитата на гражданските права, ще продължим да виждаме градски адвокати, които да запълват този вакуум." Думите са на Едуард Сискел, ръководител на градския правен отдел на Чикаго и старши съветник по юридическите въпроси на кмета Рам Емануел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK